Skip to main content

Къде си, Аляска? - Джон Грийн



Къде си, Аляска?

Автор: Джон Грийн

Издателство: Егмонт

Издадена: 2005г.

Линк към goodreads

 

„Къде си, Аляска?” е първият ми допир до творчеството на Джон Грийн. Избрах тази му творба, защото е първата, а и не знаех нищо за нея. Бях чувал колко добра е „Вината в нашите звезди”, но за жалост знаех по-голямата част от сюжета, а и бях гледал филма. Затова се спрях на дебютния му роман и мисля, че не сгреших.

В живота на Майлс Халтър не се случва нищо интересно. Училищният му живот е самотен и монотонен. Няма много приятели, но е и свикнал с този факт.  Затова решава да замине за гимназията „Кълвър Крийк”, в търсене на „Голямото може би”. Там се запознава с бъдещите си приятели, а и се влюбва за първи път в пленително-идеалната Аляска Йънг, която ще го научи на много, въвличайки го в своя свят.

Очевидно е, че книгата е YA, имайки предвид обстановката и героите. Джон Грийн пише по един омайващ начин за тийнейджърите. Изказът му е лесно разбиращ се и точно това е причината да е един от най-известните автори на YA книги. Гледната точка е от първо лице през погледа на Майлс, благодарение на него историята се съпреживява по-лесно.
Действието се развива в училището „Кълвър Крийк”, не знам дали го има наистина, но е изградено реалистично и подобаващо за сътворяването на сюжета. Самото място беше описано добре, но не много подробно. Общо взето липсваха подробности и описания на обстановката, но за сметка на това се наблюдаваха много диалози и действия.

Книгата е разделена на две части „Преди това” и „След това”. За мен не беше трудно да се досетя какво разделя тези две части. „Преди това” беше главно свързана с изграждане на взаимоотношенията между героите. Нямаше напрегнати моменти и събития. Въпреки това не беше скучно. Училищните трепети и неволи на героите ми бяха достатъчно интересни, за да задържат вниманието ми. Най-интересният и напрегнат момент е към края на „Преди това”. Други такива нямаше, но просто в самата история няма как да се развият подобни събития, защото е реалистична и се доближава дo училищния живот. Ако имаше някакви необичайни действия или неестествен екшън, нямаше да постигне успеха, които е постигнала с простотата си. Началото е важно, защото то показва какъв е Майлс, а и до някъде създава очакванията ни за по-напред. Един от любимите ми моменти е още в края на втора глава или 128 дни преди това, когато Аляска и Майлс решават да бягат в тъмното.

В „Преди това” сюжета не е особено оригинален, дори е неясен до към средата. От началото много ми приличаше на романа на Стивън Чбоски „Предимствата да бъдеш аутсайдер.” И в двете има самотно момче, срещащо едно момче, което е известно, диво (общо взето пълна противоположност на протагониста) и едно момиче, в което главният ще се влюби, а тя ще му отвори очите за света. Има и други моменти, по които си приличат, но няма да ги споделя, защото могат да ви издадат нещо, което не желаете. За щастие в „След това” базата за сравнение се изпарява и се проследява един оригинален сюжет с обрати и загадки.

Като изключим необходимите качества за всеки герои, впечатляващото е, че всеки един има нотка уникалност и идентичност изразена чрез интересите им. Например Майлс се интересува от предсмъртните думи на известни личности, Чип (Полковника) знае всички държави с техните столици, Аляска е запленена от поезията и литературата. Въпреки бунтарския характер на героите те са и изключително интелигентни и разсъждават философски. Образът на Аляска е идеализиран, понеже се разказва от гледната точна на Майлс, а за него тя е съвършена. Все пак се и показва много за същината на персонажите от диалозите и действията им. Аляска е импулсивна и загадъчна вероятно защото крие много болка в себе си. Тя определено е много нестандартен и запомнящ се герой, за който ще се сещам често. 

В книгата имаше не малко смисъл и размисли. Макар че е тийн роман и проблемите, които се разглеждат са такива не може да се определи като нелогичен. Авторът ни показва своите размисли за живота и смъртта. Не задълбава, но все пак успява да провокира да се замислиш за тези работи. Със сигурност може да се определи като поучителна за подрастващите включително и мен. Предназначена е за читатели над 16г. и разбирам защо е така, не я препоръчвам на лица под 15г.(чувствам се като предупредителен надпис в началото на филм.) Оценката ми за „Къде си, Аляска?” е 5/6. В бъдеще възнамерявам да прочета още нещо от Джон Грийн, като съм си набелязал предстоящата му книга, която се очаква до края на годината. В същото време се колебая и за „Хартиени градове”, затова ако сте я чели ще се радвам да видя мнението ви. 

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …