Къде си, Аляска?
Автор: Джон Грийн
Издателство: Егмонт
Издадена: 2005г.
Линк към goodreads
„Къде си, Аляска?” е първият ми допир до творчеството на Джон
Грийн. Избрах тази му творба, защото е първата, а и не знаех нищо за нея. Бях
чувал колко добра е „Вината в нашите звезди”, но за жалост знаех по-голямата
част от сюжета, а и бях гледал филма. Затова се спрях на дебютния му роман и
мисля, че не сгреших.
В живота на Майлс Халтър не се случва нищо интересно.
Училищният му живот е самотен и монотонен. Няма много приятели, но е и свикнал
с този факт. Затова решава да замине за
гимназията „Кълвър Крийк”, в търсене на „Голямото може би”. Там се запознава с
бъдещите си приятели, а и се влюбва за първи път в пленително-идеалната Аляска
Йънг, която ще го научи на много, въвличайки го в своя свят.
Очевидно е, че книгата е YA, имайки предвид обстановката и героите. Джон Грийн пише по
един омайващ начин за тийнейджърите. Изказът му е лесно разбиращ се и точно
това е причината да е един от най-известните автори на YA книги. Гледната точка е от първо лице през погледа на Майлс,
благодарение на него историята се съпреживява по-лесно.
Действието се развива в училището „Кълвър Крийк”, не знам
дали го има наистина, но е изградено реалистично и подобаващо за сътворяването на
сюжета. Самото място беше описано добре, но не много подробно. Общо взето
липсваха подробности и описания на обстановката, но за сметка на това се
наблюдаваха много диалози и действия.
Книгата е разделена на две части „Преди това” и „След това”.
За мен не беше трудно да се досетя какво разделя тези две части. „Преди това”
беше главно свързана с изграждане на взаимоотношенията между героите. Нямаше
напрегнати моменти и събития. Въпреки това не беше скучно. Училищните трепети и
неволи на героите ми бяха достатъчно интересни, за да задържат вниманието ми.
Най-интересният и напрегнат момент е към края на „Преди това”. Други такива
нямаше, но просто в самата история няма как да се развият подобни събития,
защото е реалистична и се доближава дo училищния живот. Ако имаше някакви
необичайни действия или неестествен екшън, нямаше да постигне успеха, които е
постигнала с простотата си. Началото е важно, защото то показва какъв е Майлс,
а и до някъде създава очакванията ни за по-напред. Един от любимите ми моменти
е още в края на втора глава или 128 дни преди това, когато Аляска и Майлс
решават да бягат в тъмното.
В „Преди това” сюжета не е особено оригинален, дори е неясен до към средата. От
началото много ми приличаше на романа на Стивън Чбоски „Предимствата да бъдеш
аутсайдер.” И в двете има самотно момче, срещащо едно момче, което е известно,
диво (общо взето пълна противоположност на протагониста) и едно момиче, в което
главният ще се влюби, а тя ще му отвори очите за света. Има и други моменти, по
които си приличат, но няма да ги споделя, защото могат да ви издадат нещо,
което не желаете. За щастие в „След това” базата за сравнение се изпарява и се
проследява един оригинален сюжет с обрати и загадки.
Като изключим необходимите качества за всеки герои,
впечатляващото е, че всеки един има нотка уникалност и идентичност изразена
чрез интересите им. Например Майлс се интересува от предсмъртните думи на
известни личности, Чип (Полковника) знае всички държави с техните столици,
Аляска е запленена от поезията и литературата. Въпреки бунтарския характер на
героите те са и изключително интелигентни и разсъждават философски. Образът на
Аляска е идеализиран, понеже се разказва от гледната точна на Майлс, а за него
тя е съвършена. Все пак се и показва много за същината на персонажите от
диалозите и действията им. Аляска е импулсивна и загадъчна вероятно защото крие
много болка в себе си. Тя определено е много нестандартен и запомнящ се герой,
за който ще се сещам често. 
В книгата имаше не малко смисъл и размисли. Макар че е тийн роман
и проблемите, които се разглеждат са такива не може да се определи като
нелогичен. Авторът ни показва своите размисли за живота и смъртта. Не
задълбава, но все пак успява да провокира да се замислиш за тези работи. Със
сигурност може да се определи като поучителна за подрастващите включително и мен. Предназначена е
за читатели над 16г. и разбирам защо е така, не я препоръчвам на лица под
15г.(чувствам се като предупредителен надпис в началото на филм.) Оценката ми
за „Къде си, Аляска?” е 5/6. В бъдеще възнамерявам да прочета още нещо от Джон
Грийн, като съм си набелязал предстоящата му книга, която се очаква до края на
годината. В същото време се колебая и за „Хартиени градове”, затова ако сте я
чели ще се радвам да видя мнението ви.
Comments
Post a Comment