Skip to main content

Къде си, Аляска? - Джон Грийн



Къде си, Аляска?

Автор: Джон Грийн

Издателство: Егмонт

Издадена: 2005г.

Линк към goodreads

 

„Къде си, Аляска?” е първият ми допир до творчеството на Джон Грийн. Избрах тази му творба, защото е първата, а и не знаех нищо за нея. Бях чувал колко добра е „Вината в нашите звезди”, но за жалост знаех по-голямата част от сюжета, а и бях гледал филма. Затова се спрях на дебютния му роман и мисля, че не сгреших.

В живота на Майлс Халтър не се случва нищо интересно. Училищният му живот е самотен и монотонен. Няма много приятели, но е и свикнал с този факт.  Затова решава да замине за гимназията „Кълвър Крийк”, в търсене на „Голямото може би”. Там се запознава с бъдещите си приятели, а и се влюбва за първи път в пленително-идеалната Аляска Йънг, която ще го научи на много, въвличайки го в своя свят.

Очевидно е, че книгата е YA, имайки предвид обстановката и героите. Джон Грийн пише по един омайващ начин за тийнейджърите. Изказът му е лесно разбиращ се и точно това е причината да е един от най-известните автори на YA книги. Гледната точка е от първо лице през погледа на Майлс, благодарение на него историята се съпреживява по-лесно.
Действието се развива в училището „Кълвър Крийк”, не знам дали го има наистина, но е изградено реалистично и подобаващо за сътворяването на сюжета. Самото място беше описано добре, но не много подробно. Общо взето липсваха подробности и описания на обстановката, но за сметка на това се наблюдаваха много диалози и действия.

Книгата е разделена на две части „Преди това” и „След това”. За мен не беше трудно да се досетя какво разделя тези две части. „Преди това” беше главно свързана с изграждане на взаимоотношенията между героите. Нямаше напрегнати моменти и събития. Въпреки това не беше скучно. Училищните трепети и неволи на героите ми бяха достатъчно интересни, за да задържат вниманието ми. Най-интересният и напрегнат момент е към края на „Преди това”. Други такива нямаше, но просто в самата история няма как да се развият подобни събития, защото е реалистична и се доближава дo училищния живот. Ако имаше някакви необичайни действия или неестествен екшън, нямаше да постигне успеха, които е постигнала с простотата си. Началото е важно, защото то показва какъв е Майлс, а и до някъде създава очакванията ни за по-напред. Един от любимите ми моменти е още в края на втора глава или 128 дни преди това, когато Аляска и Майлс решават да бягат в тъмното.

В „Преди това” сюжета не е особено оригинален, дори е неясен до към средата. От началото много ми приличаше на романа на Стивън Чбоски „Предимствата да бъдеш аутсайдер.” И в двете има самотно момче, срещащо едно момче, което е известно, диво (общо взето пълна противоположност на протагониста) и едно момиче, в което главният ще се влюби, а тя ще му отвори очите за света. Има и други моменти, по които си приличат, но няма да ги споделя, защото могат да ви издадат нещо, което не желаете. За щастие в „След това” базата за сравнение се изпарява и се проследява един оригинален сюжет с обрати и загадки.

Като изключим необходимите качества за всеки герои, впечатляващото е, че всеки един има нотка уникалност и идентичност изразена чрез интересите им. Например Майлс се интересува от предсмъртните думи на известни личности, Чип (Полковника) знае всички държави с техните столици, Аляска е запленена от поезията и литературата. Въпреки бунтарския характер на героите те са и изключително интелигентни и разсъждават философски. Образът на Аляска е идеализиран, понеже се разказва от гледната точна на Майлс, а за него тя е съвършена. Все пак се и показва много за същината на персонажите от диалозите и действията им. Аляска е импулсивна и загадъчна вероятно защото крие много болка в себе си. Тя определено е много нестандартен и запомнящ се герой, за който ще се сещам често. 

В книгата имаше не малко смисъл и размисли. Макар че е тийн роман и проблемите, които се разглеждат са такива не може да се определи като нелогичен. Авторът ни показва своите размисли за живота и смъртта. Не задълбава, но все пак успява да провокира да се замислиш за тези работи. Със сигурност може да се определи като поучителна за подрастващите включително и мен. Предназначена е за читатели над 16г. и разбирам защо е така, не я препоръчвам на лица под 15г.(чувствам се като предупредителен надпис в началото на филм.) Оценката ми за „Къде си, Аляска?” е 5/6. В бъдеще възнамерявам да прочета още нещо от Джон Грийн, като съм си набелязал предстоящата му книга, която се очаква до края на годината. В същото време се колебая и за „Хартиени градове”, затова ако сте я чели ще се радвам да видя мнението ви. 

Comments

Popular posts from this blog

Mid year freak out book tag

Първата половина от 2018г. вече е към края си. Затова реших да направя този книжен таг, с който да споделя някои от прочетените от мен заглавия.Доволен съм от книги, които прочетох, изпълних едно от желанията си - да чета съвременни български автори. Имам и още няколко, които съм сигурен че ще постигна. Този таг от видях от някои чуждестранни книжни блогъри и влогъри, които са го правили предишни години. От българските за тази година го засякох при Криси от Diagnosis: Abroad. От моя страна искам да отбележа Нина от Wanderbook, Кали от A Court of Books and Magic и Вичи от Vichi's Magic Place In The Big Amazing World

Най-добрата книга, която си прочел до сега за 2018г. Изборът не е никак лесен, защото прочетох разнообразни книги, някои от които ми харесаха страшно много. Най-добрата книга за 2018г. до сега, която прочетох е "Ние срещу всички" от Фредрик Бакман. Може да сте забелязали, че много обичам творчеството на Бакман особено последните му две книги. Най-доброто продъ…

Love&Gelato - идеалната книга за летните дни

В дворците на Кносос- митът за Тезей с древногръцка история