Skip to main content

Къде си, Аляска? - Джон Грийн



Къде си, Аляска?

Автор: Джон Грийн

Издателство: Егмонт

Издадена: 2005г.

Линк към goodreads

 

„Къде си, Аляска?” е първият ми допир до творчеството на Джон Грийн. Избрах тази му творба, защото е първата, а и не знаех нищо за нея. Бях чувал колко добра е „Вината в нашите звезди”, но за жалост знаех по-голямата част от сюжета, а и бях гледал филма. Затова се спрях на дебютния му роман и мисля, че не сгреших.

В живота на Майлс Халтър не се случва нищо интересно. Училищният му живот е самотен и монотонен. Няма много приятели, но е и свикнал с този факт.  Затова решава да замине за гимназията „Кълвър Крийк”, в търсене на „Голямото може би”. Там се запознава с бъдещите си приятели, а и се влюбва за първи път в пленително-идеалната Аляска Йънг, която ще го научи на много, въвличайки го в своя свят.

Очевидно е, че книгата е YA, имайки предвид обстановката и героите. Джон Грийн пише по един омайващ начин за тийнейджърите. Изказът му е лесно разбиращ се и точно това е причината да е един от най-известните автори на YA книги. Гледната точка е от първо лице през погледа на Майлс, благодарение на него историята се съпреживява по-лесно.
Действието се развива в училището „Кълвър Крийк”, не знам дали го има наистина, но е изградено реалистично и подобаващо за сътворяването на сюжета. Самото място беше описано добре, но не много подробно. Общо взето липсваха подробности и описания на обстановката, но за сметка на това се наблюдаваха много диалози и действия.

Книгата е разделена на две части „Преди това” и „След това”. За мен не беше трудно да се досетя какво разделя тези две части. „Преди това” беше главно свързана с изграждане на взаимоотношенията между героите. Нямаше напрегнати моменти и събития. Въпреки това не беше скучно. Училищните трепети и неволи на героите ми бяха достатъчно интересни, за да задържат вниманието ми. Най-интересният и напрегнат момент е към края на „Преди това”. Други такива нямаше, но просто в самата история няма как да се развият подобни събития, защото е реалистична и се доближава дo училищния живот. Ако имаше някакви необичайни действия или неестествен екшън, нямаше да постигне успеха, които е постигнала с простотата си. Началото е важно, защото то показва какъв е Майлс, а и до някъде създава очакванията ни за по-напред. Един от любимите ми моменти е още в края на втора глава или 128 дни преди това, когато Аляска и Майлс решават да бягат в тъмното.

В „Преди това” сюжета не е особено оригинален, дори е неясен до към средата. От началото много ми приличаше на романа на Стивън Чбоски „Предимствата да бъдеш аутсайдер.” И в двете има самотно момче, срещащо едно момче, което е известно, диво (общо взето пълна противоположност на протагониста) и едно момиче, в което главният ще се влюби, а тя ще му отвори очите за света. Има и други моменти, по които си приличат, но няма да ги споделя, защото могат да ви издадат нещо, което не желаете. За щастие в „След това” базата за сравнение се изпарява и се проследява един оригинален сюжет с обрати и загадки.

Като изключим необходимите качества за всеки герои, впечатляващото е, че всеки един има нотка уникалност и идентичност изразена чрез интересите им. Например Майлс се интересува от предсмъртните думи на известни личности, Чип (Полковника) знае всички държави с техните столици, Аляска е запленена от поезията и литературата. Въпреки бунтарския характер на героите те са и изключително интелигентни и разсъждават философски. Образът на Аляска е идеализиран, понеже се разказва от гледната точна на Майлс, а за него тя е съвършена. Все пак се и показва много за същината на персонажите от диалозите и действията им. Аляска е импулсивна и загадъчна вероятно защото крие много болка в себе си. Тя определено е много нестандартен и запомнящ се герой, за който ще се сещам често. 

В книгата имаше не малко смисъл и размисли. Макар че е тийн роман и проблемите, които се разглеждат са такива не може да се определи като нелогичен. Авторът ни показва своите размисли за живота и смъртта. Не задълбава, но все пак успява да провокира да се замислиш за тези работи. Със сигурност може да се определи като поучителна за подрастващите включително и мен. Предназначена е за читатели над 16г. и разбирам защо е така, не я препоръчвам на лица под 15г.(чувствам се като предупредителен надпис в началото на филм.) Оценката ми за „Къде си, Аляска?” е 5/6. В бъдеще възнамерявам да прочета още нещо от Джон Грийн, като съм си набелязал предстоящата му книга, която се очаква до края на годината. В същото време се колебая и за „Хартиени градове”, затова ако сте я чели ще се радвам да видя мнението ви. 

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …