Skip to main content

Пазители - книга втора от поредицата на Цветелина Владимира





„Пазители” книга втора от поредицата „Проклятието на Воронина”
Автор: Цветелина Владимирова
Издателство: Orange books
Издадена: 2017г.
Цена: 11.90лв.
Ако не сте прочели първата книга не ви препоръчвам да четете това ревю, защото е възможно да има спойлери от „Вестители”.
След като Ксения и Игор преминават вековните закони за връзката между вестител и пазител всичко се променя. Тайна за същността на Ксения е разкрита, а с това навлича гнева на Тайният кръг. Всички пазители се обръщат срещу тях и те са принудени да бягат и да се крият. Ксения трябва да се промени и да се хвърли в неизвестното, за да успее на спаси всичко и всички, които обича.
Жанрът на книгата е urban fantasy и YA. В „Пазители” стилът на авторката вече е изграден и се наблюдава, че е написана много увлекателно.  Няма ненужни описания или сложни конструкции, които затрудняват разбирането на текста.
Действието продължава да се развива в Русия, но този път местата са по ограничени. Средата, в която се развива действието е подробно разкрита, като всяка ново място е описано така че да се изгради пълна представа на обстановката.

Събитията са мистериозни и малко неща могат да бъдат предсказани, но за сметка на това всяка една загадка или конфликт стига до своя край. Тъй че рано или късно ще се разбере всичко. Непрекъснато възникват нови въпроси за сметка на вече отговорените. Началото е грабващо с видението, което Ксения получава за смъртта на Игор и това се превръща в една от основните предпоставки за промяната във взаимоотношенията между Ксения и Игор. През целият роман се натрапваше техния романс ту бяха заедно и се обичаха, ту се мразеха и отблъскваха. Един от любимите ми моменти, през които почти изпаднах в еуфория беше… ами ще кажа само Романова. Това е достатъчно да го откриете.

Появяват се нови персонажи, някои от които са очаквани като биологичните родители(Владимир и Екатерина) на Ксения и някои, които са напълно неочаквани, но и достатъчно интригуващи, за да успеят да привличат вниманието. Това, което се наблюдава между Владимир и Екатерина е една дистанцираност вероятно породена от всичките проблеми с Тайният кръг. Въпреки че се намесват в живота на Ксения, тя не ги приема веднага. Дори отказва да ги определи като родители. Образът на Ксения претърпява много промени на моменти характера и може да подразни читателя, но с мен това не се случи. Друга подробност, която ме впечатли беше страхът, който Ксения изпитва. Бях изненадан от този детайл, след като многократно беше показано колко е борбена и че на всяка цена иска да постигне отмъщението, за което жадува. Това определено я направи много реален герой и може би ще се превърне в един от любимите ми женски персонажи. Освен Ксения имаше и други образи, които много ми допаднаха един от тях беше Франко. От самото начало харесах авантюристичния му нрав и изтънчеността, която излъчваше. Това, което беше постигнал, не беше за пренебрегване и одобрих действията на Ксения към него. Относно аферата между Ксения и Игор заемам страната на хората, които не я харесват. Аз се надявах Ксения да се събере с Майк, но след края на „Вестители” шансовете им се намалиха почти до 0.

Основната сюжетна линия – борбата с кръвожадните – продължава своето развитие и във втората част, но също така се появява и втори конфликт между Ксения и заобикалящата я компания и Тайният кръг. Това прави историята още по забъркана и сложна. Напрежението от враговете, които са на фронта е осезаемо. Всичко, което се случва е логично,но не липсват нито обрати, нито изненади. На моменти развитието забавяше ход, но продължава да бъде интересно, а и все пак трябва да има моменти, в които да може да си отдъхнем.

Краят беше ДИНАМИЧЕН. След като приключих и последната глава въздъхнах дълбоко, защото на моменти забравях да дишам. Оценката ми е 6/6. Препоръчвам книгата на тийн читателите, но и на всички българи, защото трябва да се знае коя е Цвети Владимирова. Очаквам с нетърпение третата книга от поредицата, за която само се знае заглавието – „Благословени”. Мисля, че някъде бях прочел, че премиерата й ще бъде през октомври, надявам се това да е истина, защото не знам колко ще издържа с този отворен и в същото време епичен край.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...