„Пазители”
книга втора от поредицата „Проклятието на Воронина”
Автор:
Цветелина Владимирова
Издателство: Orange books
Издадена: 2017г.
Цена:
11.90лв.
Ако не сте прочели първата книга не ви препоръчвам да четете
това ревю, защото е възможно да има спойлери от „Вестители”.
След като Ксения и Игор преминават вековните закони за
връзката между вестител и пазител всичко се променя. Тайна за същността на
Ксения е разкрита, а с това навлича гнева на Тайният кръг. Всички пазители се
обръщат срещу тях и те са принудени да бягат и да се крият. Ксения трябва да се
промени и да се хвърли в неизвестното, за да успее на спаси всичко и всички,
които обича.
Жанрът на книгата е urban
fantasy и YA. В „Пазители” стилът на авторката вече е изграден и се
наблюдава, че е написана много увлекателно. Няма ненужни описания или сложни конструкции,
които затрудняват разбирането на текста.
Действието продължава да се развива в Русия, но този път
местата са по ограничени. Средата, в която се развива действието е
подробно разкрита, като всяка ново място е описано така че да се изгради пълна представа
на обстановката.
Събитията са мистериозни и малко неща могат да бъдат
предсказани, но за сметка на това всяка една загадка или конфликт стига до своя
край. Тъй че рано или късно ще се разбере всичко. Непрекъснато възникват нови
въпроси за сметка на вече отговорените. Началото е грабващо с видението, което
Ксения получава за смъртта на Игор и това се превръща в една от основните
предпоставки за промяната във взаимоотношенията между Ксения и Игор. През
целият роман се натрапваше техния романс ту бяха заедно и се обичаха, ту се
мразеха и отблъскваха. Един от любимите ми моменти, през които почти изпаднах в
еуфория беше… ами ще кажа само Романова. Това е достатъчно да го откриете.
Появяват се нови персонажи, някои от които са очаквани като
биологичните родители(Владимир и Екатерина) на Ксения и някои, които са напълно
неочаквани, но и достатъчно интригуващи, за да успеят да привличат вниманието.
Това, което се наблюдава между Владимир и Екатерина е една дистанцираност
вероятно породена от всичките проблеми с Тайният кръг. Въпреки че се намесват в
живота на Ксения, тя не ги приема веднага. Дори отказва да ги определи като
родители. Образът на Ксения претърпява много промени на моменти характера и
може да подразни читателя, но с мен това не се случи. Друга подробност, която
ме впечатли беше страхът, който Ксения изпитва. Бях изненадан от този детайл,
след като многократно беше показано колко е борбена и че на всяка цена иска да
постигне отмъщението, за което жадува. Това определено я направи много реален
герой и може би ще се превърне в един от любимите ми женски персонажи. Освен
Ксения имаше и други образи, които много ми допаднаха един от тях беше Франко.
От самото начало харесах авантюристичния му нрав и изтънчеността, която
излъчваше. Това, което беше постигнал, не беше за пренебрегване и одобрих
действията на Ксения към него. Относно аферата между Ксения и Игор заемам
страната на хората, които не я харесват. Аз се надявах Ксения да се събере с
Майк, но след края на „Вестители” шансовете им се намалиха почти до 0.
Основната сюжетна линия – борбата с кръвожадните – продължава
своето развитие и във втората част, но също така се появява и втори конфликт
между Ксения и заобикалящата я компания и Тайният кръг. Това прави историята още по
забъркана и сложна. Напрежението от враговете, които са на фронта е осезаемо.
Всичко, което се случва е логично,но не липсват нито обрати, нито изненади. На
моменти развитието забавяше ход, но продължава да бъде интересно, а и все пак
трябва да има моменти, в които да може да си отдъхнем.
Краят беше ДИНАМИЧЕН. След като приключих и последната глава
въздъхнах дълбоко, защото на моменти забравях да дишам. Оценката ми е 6/6.
Препоръчвам книгата на тийн читателите, но и на всички българи, защото трябва
да се знае коя е Цвети Владимирова. Очаквам с нетърпение третата книга от
поредицата, за която само се знае заглавието – „Благословени”. Мисля, че някъде
бях прочел, че премиерата й ще бъде през октомври, надявам се това да е истина,
защото не знам колко ще издържа с този отворен и в същото време епичен край.
Comments
Post a Comment