Skip to main content

Лятна книжна равносметка + есенни планове

Официално настъпи краят на лятната ваканция за ученици, а следващата част не е много благоприятна, но такъв е живота. Реших да направя своята книжна равносметка днес и в нея да обобщя впечатленията си от прочетеното през изминалите два месеца.
Първата книга, която прочетох още първите дни на месец юли беше "Задръж звездите още миг" на Кейти Хан. Една футуристична история за невъзможната любов, която ще помня дълго време. Жанрът е young adult  със sci-fi елементи. Обстановката е представена чрез утопична идея за нашия свят, но с нестандартни правила. Оригинална и разчупена история, която ще допадне на всеки фен на жанра. Ревю

Номер две е "Малкия приятел" на Дона Тарт. Най-накрая успях да е завърша, като и препрочетох някои моменти от началото. Любим автор, но разочароваща книга. Действието беше мудно, американският юг също не ми е от любимите места за развитие на сюжета, а и не открих впечатляващи образи. Ревю

Продължих с "Човек на име Уве" Фредрик Бакман - друг любим автор, но с книга, която ме очарова. Препоръчвам на всеки да се докосне до творчеството на Бакман, защото има изграден необикновен стил на
писане и умее да създава топли истории с лесни сюжети и дълбок смисъл. Ревю

Четвъртата и петата книга бяха двете части на мангата "Orange". Открих този толкова популярен жанр с една тийнейджърска история, която много ми хареса, но не мисля, че ще е подходяща за по-възрастни читатели, защото вероятно проблемите им са доста по сложни от тези на седемнайсет годишните в "Orange". Ревю

Следващото невероятно откритие за мен беше "Вестители" от Цветелина Владимирова. Тази книга разби неуместните ми стереотипи за българските автори и се радвам, че това се случи. Книгата има потенциала да се превърне в световен бестселър само ако бъде преведена на английски, а това се надявам да се случи след някоя друга година. Ревю


Между поредицата на Цветелина Владимирова се спрях на "Приказки за чудатите" от Рансъм Ригс. Фен съм на книгите за "Домът на Мис Перигрин за чудати деца", но тези кратки истории не ме впечатлиха. Ревю

Завърших ваканцията си с втората книга от поредицата "Проклятието на Воронина", за която ще споделя моето мнение на 17.09.

Паралелно с тези книги четох и произведенията от задължителната българска литература за училище. Най-голямо по обем беше "Под игото", чийто смисъл разбрах чак сега, а не в шести клас, когато се изучава за първи път. Любимата ми творба от прочетените беше "Гераците" на Елин Пелин

Плановете ми за идните есенни месеци се състои само от три заглавия:
Новелата от Ф. Бакман "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" пазя си я за някой дъждовен ден, в който ще я прочета на един дъх, а със задаващите се дни определено ще има такива.

"Къде си Аляска?" от Джон Грийн не съм чел други произведения от автора и реших да пробвам с това, защото съм гледал от екранизираните му романи, а ми се искаше да бъде нещо непознато .

Третата книга от списъка ми е "Софийски магьосници" от Мартин Колев. След като приключих с "Пазители" разбрах, че искам още романи от български автори. Името на книгата(Софийски магьосници) определено е грабващо, а резюмето звучи обещаващо.

Може да споделите мнението си в коментарите, за някоя от книгите по-горе и да обсъдим творбата.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...