Skip to main content

Лятна книжна равносметка + есенни планове

Официално настъпи краят на лятната ваканция за ученици, а следващата част не е много благоприятна, но такъв е живота. Реших да направя своята книжна равносметка днес и в нея да обобщя впечатленията си от прочетеното през изминалите два месеца.
Първата книга, която прочетох още първите дни на месец юли беше "Задръж звездите още миг" на Кейти Хан. Една футуристична история за невъзможната любов, която ще помня дълго време. Жанрът е young adult  със sci-fi елементи. Обстановката е представена чрез утопична идея за нашия свят, но с нестандартни правила. Оригинална и разчупена история, която ще допадне на всеки фен на жанра. Ревю

Номер две е "Малкия приятел" на Дона Тарт. Най-накрая успях да е завърша, като и препрочетох някои моменти от началото. Любим автор, но разочароваща книга. Действието беше мудно, американският юг също не ми е от любимите места за развитие на сюжета, а и не открих впечатляващи образи. Ревю

Продължих с "Човек на име Уве" Фредрик Бакман - друг любим автор, но с книга, която ме очарова. Препоръчвам на всеки да се докосне до творчеството на Бакман, защото има изграден необикновен стил на
писане и умее да създава топли истории с лесни сюжети и дълбок смисъл. Ревю

Четвъртата и петата книга бяха двете части на мангата "Orange". Открих този толкова популярен жанр с една тийнейджърска история, която много ми хареса, но не мисля, че ще е подходяща за по-възрастни читатели, защото вероятно проблемите им са доста по сложни от тези на седемнайсет годишните в "Orange". Ревю

Следващото невероятно откритие за мен беше "Вестители" от Цветелина Владимирова. Тази книга разби неуместните ми стереотипи за българските автори и се радвам, че това се случи. Книгата има потенциала да се превърне в световен бестселър само ако бъде преведена на английски, а това се надявам да се случи след някоя друга година. Ревю


Между поредицата на Цветелина Владимирова се спрях на "Приказки за чудатите" от Рансъм Ригс. Фен съм на книгите за "Домът на Мис Перигрин за чудати деца", но тези кратки истории не ме впечатлиха. Ревю

Завърших ваканцията си с втората книга от поредицата "Проклятието на Воронина", за която ще споделя моето мнение на 17.09.

Паралелно с тези книги четох и произведенията от задължителната българска литература за училище. Най-голямо по обем беше "Под игото", чийто смисъл разбрах чак сега, а не в шести клас, когато се изучава за първи път. Любимата ми творба от прочетените беше "Гераците" на Елин Пелин

Плановете ми за идните есенни месеци се състои само от три заглавия:
Новелата от Ф. Бакман "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" пазя си я за някой дъждовен ден, в който ще я прочета на един дъх, а със задаващите се дни определено ще има такива.

"Къде си Аляска?" от Джон Грийн не съм чел други произведения от автора и реших да пробвам с това, защото съм гледал от екранизираните му романи, а ми се искаше да бъде нещо непознато .

Третата книга от списъка ми е "Софийски магьосници" от Мартин Колев. След като приключих с "Пазители" разбрах, че искам още романи от български автори. Името на книгата(Софийски магьосници) определено е грабващо, а резюмето звучи обещаващо.

Може да споделите мнението си в коментарите, за някоя от книгите по-горе и да обсъдим творбата.

Comments

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В