Skip to main content

Лятна книжна равносметка + есенни планове

Официално настъпи краят на лятната ваканция за ученици, а следващата част не е много благоприятна, но такъв е живота. Реших да направя своята книжна равносметка днес и в нея да обобщя впечатленията си от прочетеното през изминалите два месеца.
Първата книга, която прочетох още първите дни на месец юли беше "Задръж звездите още миг" на Кейти Хан. Една футуристична история за невъзможната любов, която ще помня дълго време. Жанрът е young adult  със sci-fi елементи. Обстановката е представена чрез утопична идея за нашия свят, но с нестандартни правила. Оригинална и разчупена история, която ще допадне на всеки фен на жанра. Ревю

Номер две е "Малкия приятел" на Дона Тарт. Най-накрая успях да е завърша, като и препрочетох някои моменти от началото. Любим автор, но разочароваща книга. Действието беше мудно, американският юг също не ми е от любимите места за развитие на сюжета, а и не открих впечатляващи образи. Ревю

Продължих с "Човек на име Уве" Фредрик Бакман - друг любим автор, но с книга, която ме очарова. Препоръчвам на всеки да се докосне до творчеството на Бакман, защото има изграден необикновен стил на
писане и умее да създава топли истории с лесни сюжети и дълбок смисъл. Ревю

Четвъртата и петата книга бяха двете части на мангата "Orange". Открих този толкова популярен жанр с една тийнейджърска история, която много ми хареса, но не мисля, че ще е подходяща за по-възрастни читатели, защото вероятно проблемите им са доста по сложни от тези на седемнайсет годишните в "Orange". Ревю

Следващото невероятно откритие за мен беше "Вестители" от Цветелина Владимирова. Тази книга разби неуместните ми стереотипи за българските автори и се радвам, че това се случи. Книгата има потенциала да се превърне в световен бестселър само ако бъде преведена на английски, а това се надявам да се случи след някоя друга година. Ревю


Между поредицата на Цветелина Владимирова се спрях на "Приказки за чудатите" от Рансъм Ригс. Фен съм на книгите за "Домът на Мис Перигрин за чудати деца", но тези кратки истории не ме впечатлиха. Ревю

Завърших ваканцията си с втората книга от поредицата "Проклятието на Воронина", за която ще споделя моето мнение на 17.09.

Паралелно с тези книги четох и произведенията от задължителната българска литература за училище. Най-голямо по обем беше "Под игото", чийто смисъл разбрах чак сега, а не в шести клас, когато се изучава за първи път. Любимата ми творба от прочетените беше "Гераците" на Елин Пелин

Плановете ми за идните есенни месеци се състои само от три заглавия:
Новелата от Ф. Бакман "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" пазя си я за някой дъждовен ден, в който ще я прочета на един дъх, а със задаващите се дни определено ще има такива.

"Къде си Аляска?" от Джон Грийн не съм чел други произведения от автора и реших да пробвам с това, защото съм гледал от екранизираните му романи, а ми се искаше да бъде нещо непознато .

Третата книга от списъка ми е "Софийски магьосници" от Мартин Колев. След като приключих с "Пазители" разбрах, че искам още романи от български автори. Името на книгата(Софийски магьосници) определено е грабващо, а резюмето звучи обещаващо.

Може да споделите мнението си в коментарите, за някоя от книгите по-горе и да обсъдим творбата.

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...