Skip to main content

Приказки за чудатите - Рансъм Ригс





„Приказки за чудати” е книга от Рансъм Ригс, която е допълнение към поредицата за „Домът на мис Перигрин за чудати деца”. Издаден е през 2016г, а в България се предлага от издателство Бард.

Книгата се състой от десет приказки, които не са свързани с вече познатите ни чудати като Ема, Милърд и други. Историите по никакъв начин не влияят на сюжета на трилогията и няма значение кога се четат дали след първата или третата книга.

Поръчах си книгата с представата, че приказките ще представляват нещо като предистория на всеки от героите от романите, но се оказа, че няма нищо общо с очакванията ми. Във всяка приказка героите са различни. Започва с това как откриват или развиват дарбата си, преминават през някакво изпитание и завършват с щастлив край. 

За жалост, нито една от десетте приказки не успя да ми въздейства по някакъв начин и да ме накара да кажа „Уау”. Предполагам, че съм надраснал приказките като литературен жанр и за това не ме впечатлиха кой знае колко.
Като изключим съдържанието, дизайнът на книгата заслужава похвала. Корицата е чудновата, има детайли и орнаменти на всяка страница плюс невероятни илюстрации от Ендрю Дейвидсън пред всяка приказка.

Ако трябва да избера приказката, която ми допадна най-много това ще е „Момчето, която можеше да удържа морето”. Краят на историята ме зарадва, а героят беше интересен, които премина през доста перипетия.

Приказката, която най-малко ми хареса беше първата „Прекрасните канибали” на моменти ми беше отвратително и отблъскваща, като четете ще разберете защо. Нещата, които възникваха в главата ми не бяха никак приятни. Въпреки това поуката от историята ми хареса, но може би беше показана чрез радикален начин.

Да обобщим,в „Приказки за чудатите” са събрани нестандартни истории, които предполагам, че ще допаднат на хората, четящи приказки. Приказките не са моят страст и затова не останах впечатлен. Оценката ми е 4/6.

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …