Приказки за чудатите - Рансъм Ригс

„Приказки за чудати” е книга от Рансъм Ригс, която е допълнение към поредицата за „Домът на мис Перигрин за чудати деца”. Издаден е през 2016г, а в България се предлага от издателство Бард.

Книгата се състой от десет приказки, които не са свързани с вече познатите ни чудати като Ема, Милърд и други. Историите по никакъв начин не влияят на сюжета на трилогията и няма значение кога се четат дали след първата или третата книга.

Поръчах си книгата с представата, че приказките ще представляват нещо като предистория на всеки от героите от романите, но се оказа, че няма нищо общо с очакванията ми. Във всяка приказка героите са различни. Започва с това как откриват или развиват дарбата си, преминават през някакво изпитание и завършват с щастлив край. 

За жалост, нито една от десетте приказки не успя да ми въздейства по някакъв начин и да ме накара да кажа „Уау”. Предполагам, че съм надраснал приказките като литературен жанр и за това не ме впечатлиха кой знае колко.

Като изключим съдържанието, дизайнът на книгата заслужава похвала. Корицата е чудновата, има детайли и орнаменти на всяка страница плюс невероятни илюстрации от Ендрю Дейвидсън пред всяка приказка.

Ако трябва да избера приказката, която ми допадна най-много това ще е „Момчето, която можеше да удържа морето”. Краят на историята ме зарадва, а героят беше интересен, които премина през доста перипетия.

Приказката, която най-малко ми хареса беше първата „Прекрасните канибали” на моменти ми беше отвратително и отблъскваща, като четете ще разберете защо. Нещата, които възникваха в главата ми не бяха никак приятни. Въпреки това поуката от историята ми хареса, но може би беше показана чрез радикален начин.

Да обобщим,в „Приказки за чудатите” са събрани нестандартни истории, които предполагам, че ще допаднат на хората, четящи приказки. Приказките не са моят страст и затова не останах впечатлен. Оценката ми е 4/6.