Skip to main content

Orange - първата манга, която прочетох



Orange е манга нарисувана и написана от Ichigo Takano. Издадена е през 2016г., в която е и обявена за една от най-добрите манги за годината според Goodreads – 5 място. Именно от там аз я открих и реших да се доверя на класацията. Състои се от два сборника и пет части. Освен това темата за месечното книжно предизвикателство за август беше „да прочета графичен роман”.

Имах огромното желание да прочета манга или комикс, може да се каже, че се зароди от нищото. След дълги проучвания реших да се спря на манга, защото е по-различно и свързано с японската култура. “Orange” беше първият ми вариант и в крайна сметка и на него се спрях. Първо ме грабна  с корицата си, която е приказна, фонът с дърветата, героите в центъра няма нещо, което да не ми харесва.


Накратко историята проследява живота на петима приятели и Какеру, който се присъединява в класа им. Същият ден Нахо получава писмо от бъдещото си Тя, което я предупреждава да се грижи за Какеру, защото в противен случай го очаква ужасно бъдеще. Те се сближават и постепенно Нахо се уверява, че писмата наистина са от бъдещето, а не просто някаква шега. Така цялата група решава да спаси Какеру на всяка цена.

Харесва ми начина, по който е нарисуван романа, смятам, че наистина може да се докоснеш до японската култура и архитектура. Поне на мен ми позволи да си представя японските улици, черешовите дървета, училището и храмовете.
Главните герои са шестима като се акцентира повече върху Нахо. Групата се състои от три момчета(Какеру, Сула, Хагита) и три момичета( Нахо, Азу, Така). Всеки един е различен, което позволява да се припознаем в някой от тях. Държат се задружно като семейство и винаги си помагат, ако някой е в беда.
Сюжетът се отличава с това, че е много емоционален. Разкриват се чувствата на героите, техните проблеми и разкаяния. Доста се задълбава в това, което ни помага да съпреживеем случващото се.

Случващото се проследява лесно, въпреки че има препратки към бъдещето, което е след 10 години. Чете се бързо и приятно без да те напряга драмата.По мангата е направено и аниме със същото име, което скоро ще изгледам и ще добавя мнение и за него.

Подходяща е главно за тийнейджъри, защото проблемите на героите са от тази възраст. Дори на корицата е спомената с “Rated:TEEN”.  Краят ми дойде доста бързо и внезапно. Това е и причината поради която оценката ми е 5, а не 6. Въпреки това за първа манга съм изключително доволен и я препоръчвам на всеки, които се интересува от този жанр.

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …