Skip to main content

Orange - първата манга, която прочетох



Orange е манга нарисувана и написана от Ichigo Takano. Издадена е през 2016г., в която е и обявена за една от най-добрите манги за годината според Goodreads – 5 място. Именно от там аз я открих и реших да се доверя на класацията. Състои се от два сборника и пет части. Освен това темата за месечното книжно предизвикателство за август беше „да прочета графичен роман”.

Имах огромното желание да прочета манга или комикс, може да се каже, че се зароди от нищото. След дълги проучвания реших да се спря на манга, защото е по-различно и свързано с японската култура. “Orange” беше първият ми вариант и в крайна сметка и на него се спрях. Първо ме грабна  с корицата си, която е приказна, фонът с дърветата, героите в центъра няма нещо, което да не ми харесва.


Накратко историята проследява живота на петима приятели и Какеру, който се присъединява в класа им. Същият ден Нахо получава писмо от бъдещото си Тя, което я предупреждава да се грижи за Какеру, защото в противен случай го очаква ужасно бъдеще. Те се сближават и постепенно Нахо се уверява, че писмата наистина са от бъдещето, а не просто някаква шега. Така цялата група решава да спаси Какеру на всяка цена.

Харесва ми начина, по който е нарисуван романа, смятам, че наистина може да се докоснеш до японската култура и архитектура. Поне на мен ми позволи да си представя японските улици, черешовите дървета, училището и храмовете.
Главните герои са шестима като се акцентира повече върху Нахо. Групата се състои от три момчета(Какеру, Сула, Хагита) и три момичета( Нахо, Азу, Така). Всеки един е различен, което позволява да се припознаем в някой от тях. Държат се задружно като семейство и винаги си помагат, ако някой е в беда.
Сюжетът се отличава с това, че е много емоционален. Разкриват се чувствата на героите, техните проблеми и разкаяния. Доста се задълбава в това, което ни помага да съпреживеем случващото се.

Случващото се проследява лесно, въпреки че има препратки към бъдещето, което е след 10 години. Чете се бързо и приятно без да те напряга драмата.По мангата е направено и аниме със същото име, което скоро ще изгледам и ще добавя мнение и за него.

Подходяща е главно за тийнейджъри, защото проблемите на героите са от тази възраст. Дори на корицата е спомената с “Rated:TEEN”.  Краят ми дойде доста бързо и внезапно. Това е и причината поради която оценката ми е 5, а не 6. Въпреки това за първа манга съм изключително доволен и я препоръчвам на всеки, които се интересува от този жанр.

Comments

Popular posts from this blog

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи...

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз о...

Из дебрите на Бьорнстад - въпроси и отговори с Вичи/Част 2

Здравейте, от няколко дни с Вичи готвим тези две публикации за една от любимите ни книги. Всичко започна просто като чат, но в последствие решихме да споделим мислите и чувствата си пред вас. Ще говорим за "Бьорнстад" и "Ние срещу всички" на Фредрик Бакман, чието творчество обожаваме. Двамата си зададохме по 6 въпроса, свързани с книгите, и ги разделихме в два поста. Първите 6 ги зададох аз към Вичи и може да видите отговорите ни във вчерашната й публикация. Днес представяме нейните 6 въпроса. На местата, където има спойлери(главно от моя страна, Вичи беше достатъчно сдържана да не издава от сюжета) ще отбелязвам по някакъв начин(§), за да може да не ви издадем нещо. Кой е любимият ти герой в романа? Марти: Честно казано, на този въпрос не мога да отговоря. Обичам целия град. Във всеки един от героите има по нещо, което ми харесва. Дори и на въпроса кой е най-неприятният герои, пак няма кой да посоча, защото всеки персонаж е изграден реалистично.  В...