Skip to main content

Orange - първата манга, която прочетох



Orange е манга нарисувана и написана от Ichigo Takano. Издадена е през 2016г., в която е и обявена за една от най-добрите манги за годината според Goodreads – 5 място. Именно от там аз я открих и реших да се доверя на класацията. Състои се от два сборника и пет части. Освен това темата за месечното книжно предизвикателство за август беше „да прочета графичен роман”.

Имах огромното желание да прочета манга или комикс, може да се каже, че се зароди от нищото. След дълги проучвания реших да се спря на манга, защото е по-различно и свързано с японската култура. “Orange” беше първият ми вариант и в крайна сметка и на него се спрях. Първо ме грабна  с корицата си, която е приказна, фонът с дърветата, героите в центъра няма нещо, което да не ми харесва.


Накратко историята проследява живота на петима приятели и Какеру, който се присъединява в класа им. Същият ден Нахо получава писмо от бъдещото си Тя, което я предупреждава да се грижи за Какеру, защото в противен случай го очаква ужасно бъдеще. Те се сближават и постепенно Нахо се уверява, че писмата наистина са от бъдещето, а не просто някаква шега. Така цялата група решава да спаси Какеру на всяка цена.

Харесва ми начина, по който е нарисуван романа, смятам, че наистина може да се докоснеш до японската култура и архитектура. Поне на мен ми позволи да си представя японските улици, черешовите дървета, училището и храмовете.
Главните герои са шестима като се акцентира повече върху Нахо. Групата се състои от три момчета(Какеру, Сула, Хагита) и три момичета( Нахо, Азу, Така). Всеки един е различен, което позволява да се припознаем в някой от тях. Държат се задружно като семейство и винаги си помагат, ако някой е в беда.
Сюжетът се отличава с това, че е много емоционален. Разкриват се чувствата на героите, техните проблеми и разкаяния. Доста се задълбава в това, което ни помага да съпреживеем случващото се.

Случващото се проследява лесно, въпреки че има препратки към бъдещето, което е след 10 години. Чете се бързо и приятно без да те напряга драмата.По мангата е направено и аниме със същото име, което скоро ще изгледам и ще добавя мнение и за него.

Подходяща е главно за тийнейджъри, защото проблемите на героите са от тази възраст. Дори на корицата е спомената с “Rated:TEEN”.  Краят ми дойде доста бързо и внезапно. Това е и причината поради която оценката ми е 5, а не 6. Въпреки това за първа манга съм изключително доволен и я препоръчвам на всеки, които се интересува от този жанр.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...