Skip to main content

Orange - първата манга, която прочетох



Orange е манга нарисувана и написана от Ichigo Takano. Издадена е през 2016г., в която е и обявена за една от най-добрите манги за годината според Goodreads – 5 място. Именно от там аз я открих и реших да се доверя на класацията. Състои се от два сборника и пет части. Освен това темата за месечното книжно предизвикателство за август беше „да прочета графичен роман”.

Имах огромното желание да прочета манга или комикс, може да се каже, че се зароди от нищото. След дълги проучвания реших да се спря на манга, защото е по-различно и свързано с японската култура. “Orange” беше първият ми вариант и в крайна сметка и на него се спрях. Първо ме грабна  с корицата си, която е приказна, фонът с дърветата, героите в центъра няма нещо, което да не ми харесва.


Накратко историята проследява живота на петима приятели и Какеру, който се присъединява в класа им. Същият ден Нахо получава писмо от бъдещото си Тя, което я предупреждава да се грижи за Какеру, защото в противен случай го очаква ужасно бъдеще. Те се сближават и постепенно Нахо се уверява, че писмата наистина са от бъдещето, а не просто някаква шега. Така цялата група решава да спаси Какеру на всяка цена.

Харесва ми начина, по който е нарисуван романа, смятам, че наистина може да се докоснеш до японската култура и архитектура. Поне на мен ми позволи да си представя японските улици, черешовите дървета, училището и храмовете.
Главните герои са шестима като се акцентира повече върху Нахо. Групата се състои от три момчета(Какеру, Сула, Хагита) и три момичета( Нахо, Азу, Така). Всеки един е различен, което позволява да се припознаем в някой от тях. Държат се задружно като семейство и винаги си помагат, ако някой е в беда.
Сюжетът се отличава с това, че е много емоционален. Разкриват се чувствата на героите, техните проблеми и разкаяния. Доста се задълбава в това, което ни помага да съпреживеем случващото се.

Случващото се проследява лесно, въпреки че има препратки към бъдещето, което е след 10 години. Чете се бързо и приятно без да те напряга драмата.По мангата е направено и аниме със същото име, което скоро ще изгледам и ще добавя мнение и за него.

Подходяща е главно за тийнейджъри, защото проблемите на героите са от тази възраст. Дори на корицата е спомената с “Rated:TEEN”.  Краят ми дойде доста бързо и внезапно. Това е и причината поради която оценката ми е 5, а не 6. Въпреки това за първа манга съм изключително доволен и я препоръчвам на всеки, които се интересува от този жанр.

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...