Skip to main content

Вестители - книга първа от поредицата Проклятието на Воронина



Вестители е първата книга от поредицата Проклятието на Воронина . Авторът е Цветелина Владимирова и да българка е. Книгата се издава от издателство Orange books. Големината и е 460 страници, което е повече от страхотно, имайки в предвид цената й от 9,90лв.

Вестители е роман за деветнадесет годишната Ксения, чийто живот се променя  драстично след като разбира, че притежава необичайна дарба. Това я отвежда от София до Москва придружена от руснака Игор Алешкин. В Москва Ксения се превръща в член на мистериозно общество наречено „вестители”, които се борят срещу кръвожадните. С течение на времето разбира, че смъртта на родителите й не е била случайна, а това е само малка част от неразкритите тайни и въпроси, които си задава младата Ксения.

В началото подходих скептично към „Вестители”, а причината е абсурдно глупава – от български автор е. Не знам защо, но дълго време избягвах книги, написани от български автори. Смятах ги за скучни и неоригинални дори не подозирах, че има такъв жанр български романи. Оказа се, че съм грешал.
Според мен „Вестители” заслужава много повече внимание от това, което име. Надявам се в бъдеще книгата да се разпространи извън пределите на България, защото по нищо не отстъпва на световно известните поредици. 

Въпреки че е първа книга от поредица, е наситена с драма и интересни разкрития и обрати. Зачетох я една вечер и успях да се откъсна от нея чак след като прочетох около 100 страници. Грабна ме веднага с това, че във всяка глава се разкриваше нещо ново и любопитството те държи до края.

Елементът, в който се влюбих беше това, че в началото действието се развиваше в България. Четейки, за градове и места, които съм посещавал ме караше да се чувствам като герой от книгата. Надявам се в следващите книги от поредицата героинята да се завърне в България, защото ще се радвам да чета отново за София.
Не мога да кажа, че след като напуска България обстановката става ужасна. Напротив, авторката е успяла да опише Москва толкова детайлно, сякаш е живяла там с години, а всъщност дори не е посещавала Русия. 

Другият важен критерии също е запълнен, а именно героите. Ксения е силен женски персонаж, готов да се бори до край. Приятелите й не й отстъпват по нищо.Игор е смел и респектиращ мъж, а Юри, Майк и Зоя са реалистични образи със своите плюсове и минуси. Като изключим по-главните герои, много харесах Наталия Романова( член на Ордена на вестителите). Повечето пъти се държи строго и държи да стане по нейния начин, но все пак ми допада, защото под коравата обвивка стой един добър човек, отдаден на работата си да защитава хората. 

Препоръчвам книгата на всеки, защото си струва, а и е на български автор, който заслужава нашето внимание. Има мистерии, невъзможна любов, приятелство и тайнствено пророчество, а всичко това прави една незабравима история. Оценката ми е 5/6. Вече си закупих втората книга и нямам търпение да я подхвана.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...