Skip to main content

Вестители - книга първа от поредицата Проклятието на Воронина



Вестители е първата книга от поредицата Проклятието на Воронина . Авторът е Цветелина Владимирова и да българка е. Книгата се издава от издателство Orange books. Големината и е 460 страници, което е повече от страхотно, имайки в предвид цената й от 9,90лв.

Вестители е роман за деветнадесет годишната Ксения, чийто живот се променя  драстично след като разбира, че притежава необичайна дарба. Това я отвежда от София до Москва придружена от руснака Игор Алешкин. В Москва Ксения се превръща в член на мистериозно общество наречено „вестители”, които се борят срещу кръвожадните. С течение на времето разбира, че смъртта на родителите й не е била случайна, а това е само малка част от неразкритите тайни и въпроси, които си задава младата Ксения.

В началото подходих скептично към „Вестители”, а причината е абсурдно глупава – от български автор е. Не знам защо, но дълго време избягвах книги, написани от български автори. Смятах ги за скучни и неоригинални дори не подозирах, че има такъв жанр български романи. Оказа се, че съм грешал.
Според мен „Вестители” заслужава много повече внимание от това, което име. Надявам се в бъдеще книгата да се разпространи извън пределите на България, защото по нищо не отстъпва на световно известните поредици. 

Въпреки че е първа книга от поредица, е наситена с драма и интересни разкрития и обрати. Зачетох я една вечер и успях да се откъсна от нея чак след като прочетох около 100 страници. Грабна ме веднага с това, че във всяка глава се разкриваше нещо ново и любопитството те държи до края.

Елементът, в който се влюбих беше това, че в началото действието се развиваше в България. Четейки, за градове и места, които съм посещавал ме караше да се чувствам като герой от книгата. Надявам се в следващите книги от поредицата героинята да се завърне в България, защото ще се радвам да чета отново за София.
Не мога да кажа, че след като напуска България обстановката става ужасна. Напротив, авторката е успяла да опише Москва толкова детайлно, сякаш е живяла там с години, а всъщност дори не е посещавала Русия. 

Другият важен критерии също е запълнен, а именно героите. Ксения е силен женски персонаж, готов да се бори до край. Приятелите й не й отстъпват по нищо.Игор е смел и респектиращ мъж, а Юри, Майк и Зоя са реалистични образи със своите плюсове и минуси. Като изключим по-главните герои, много харесах Наталия Романова( член на Ордена на вестителите). Повечето пъти се държи строго и държи да стане по нейния начин, но все пак ми допада, защото под коравата обвивка стой един добър човек, отдаден на работата си да защитава хората. 

Препоръчвам книгата на всеки, защото си струва, а и е на български автор, който заслужава нашето внимание. Има мистерии, невъзможна любов, приятелство и тайнствено пророчество, а всичко това прави една незабравима история. Оценката ми е 5/6. Вече си закупих втората книга и нямам търпение да я подхвана.

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...