Skip to main content

Вестители - книга първа от поредицата Проклятието на Воронина



Вестители е първата книга от поредицата Проклятието на Воронина . Авторът е Цветелина Владимирова и да българка е. Книгата се издава от издателство Orange books. Големината и е 460 страници, което е повече от страхотно, имайки в предвид цената й от 9,90лв.

Вестители е роман за деветнадесет годишната Ксения, чийто живот се променя  драстично след като разбира, че притежава необичайна дарба. Това я отвежда от София до Москва придружена от руснака Игор Алешкин. В Москва Ксения се превръща в член на мистериозно общество наречено „вестители”, които се борят срещу кръвожадните. С течение на времето разбира, че смъртта на родителите й не е била случайна, а това е само малка част от неразкритите тайни и въпроси, които си задава младата Ксения.

В началото подходих скептично към „Вестители”, а причината е абсурдно глупава – от български автор е. Не знам защо, но дълго време избягвах книги, написани от български автори. Смятах ги за скучни и неоригинални дори не подозирах, че има такъв жанр български романи. Оказа се, че съм грешал.
Според мен „Вестители” заслужава много повече внимание от това, което име. Надявам се в бъдеще книгата да се разпространи извън пределите на България, защото по нищо не отстъпва на световно известните поредици. 

Въпреки че е първа книга от поредица, е наситена с драма и интересни разкрития и обрати. Зачетох я една вечер и успях да се откъсна от нея чак след като прочетох около 100 страници. Грабна ме веднага с това, че във всяка глава се разкриваше нещо ново и любопитството те държи до края.

Елементът, в който се влюбих беше това, че в началото действието се развиваше в България. Четейки, за градове и места, които съм посещавал ме караше да се чувствам като герой от книгата. Надявам се в следващите книги от поредицата героинята да се завърне в България, защото ще се радвам да чета отново за София.
Не мога да кажа, че след като напуска България обстановката става ужасна. Напротив, авторката е успяла да опише Москва толкова детайлно, сякаш е живяла там с години, а всъщност дори не е посещавала Русия. 

Другият важен критерии също е запълнен, а именно героите. Ксения е силен женски персонаж, готов да се бори до край. Приятелите й не й отстъпват по нищо.Игор е смел и респектиращ мъж, а Юри, Майк и Зоя са реалистични образи със своите плюсове и минуси. Като изключим по-главните герои, много харесах Наталия Романова( член на Ордена на вестителите). Повечето пъти се държи строго и държи да стане по нейния начин, но все пак ми допада, защото под коравата обвивка стой един добър човек, отдаден на работата си да защитава хората. 

Препоръчвам книгата на всеки, защото си струва, а и е на български автор, който заслужава нашето внимание. Има мистерии, невъзможна любов, приятелство и тайнствено пророчество, а всичко това прави една незабравима история. Оценката ми е 5/6. Вече си закупих втората книга и нямам търпение да я подхвана.

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …