Skip to main content

Човек на име Уве - Фредрик Бакман





„Човек на име Уве” е дебютният роман на шведския писател Фредрик Бакман. В България се издава се от издателство Сиела, вече има и нов тираж с нова корица, която е много по-красива от предходната. Книгата се предлага както с мека, така и с твърда корица.

Кой е Уве? Уве е старец, на който не му пука за чуждото мнение. Уве е мъж, който не се страхува да се опълчи срещу неправдата. Уве е човек с ясни принципи и идеали, които никои не може да промени дори и да са грешни. Уве е дразнител, който няма много приятели, а и не иска. Уве е мъж, които е обичал само една жена на име Соня. Соня е била тази, която е правила живота му смислен и пъстър, но нея вече е няма. Уве копнее да я последва.

Първата ми среща с Ф. Бакман беше „Баба праща поздрави и се извинява”, тя продължава да е една от любимите ми книги и до днес. След като я прочетох исках още от него, но единственият ми избор беше  „Човек на име Уве”, която не ми допадаше и отлагах дълго време. Но ето че дойде един слънчев ден(панаирът на книгата) и си казах „Защо пък да не и дам шанс?”

Сега само мога да кажа, че съжалявам, че не я прочетох по-рано. Начинът, по който пише Бакман е много лек и увлекателен. Чете се бързо и по никакъв начин не те натоварва, даже няма да усетите кога сте я прочели.  Има и лек хумор, който те кара да се усмихнеш с топла усмивка.


Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.

Героите са невероятни приличат си малко с тези от „Баба праща поздрави и се извинява”. Честно казано Уве не ми хареса толкова много, защото е дразнещ и песимистичен, но това е и целта на образа му. Въпреки това Уве претърпява  положителна промяна, която го прави много реален и забелижителен образ. Другите герои също са невероятни. Много харесах Парване  и семейство то й. Много слънчев и приятен образ. 

Има и филмова адаптация, която изгледах след като приключих романа. Беше добра, въпреки че имаше моменти, които ме подразниха, защото бяха променени или липсваха. Нещото, което ме зарадва беше, че филмът е шведски, а не американски. Като се има предвид колко претруфени са американските филми, не мисля, че на „Човек на име Уве” би му отивало подобно нещо.

Книгата беше невероятна и горещо препоръчвам творчеството на Ф.Бакман. Всеки трябва да се докосне до начина му на писане героите и обстановката, която създава. Сюжетите му са истински и ще докоснат всяко сърце. Оценката ми е 6/6

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …