Skip to main content

Малкият приятел





„Малкият приятел” е роман на Дона Тарт издаден през 2002 година. На българския пазар се предлага от издателство „Еднорог”. Дона Тарт е известна с това, че публикува книга веднъж на всеки десет години. До сега има 3 книги зад гърба си, а последната й книга „Щиглецът” е отличен с награда „Пулицър” през 2014г.

Действието в „Малкия приятел” се развива в малко градче в американския юг. Хариет е най-малкото дете в рода Клийв и израства в самота и тайни. Когато е била малка, ужасна трагедия сполетява дома й – откриват брат й Робин обесен на близкото дърво. Цялото семейство е помръкнало след това и единайсет години по-късно смъртта на Робин е нито разгадана, нито забравена. Дванадесет годишната Хариет решава да разнищи случая и да открие убиеца на брат й. Всичко започва като игра, но в последствие нещата стават опасни.

Реших да прочета тази книга след като прочетох „Щиглецът” миналото лято. Исках да опозная повече творчеството на Дона Тарт, като си мислех, че „Малкият приятел” е първата й книга. В последствие разбрах, че „Тайната история” е дебютният и роман, а объркването от моя страна се породи, защото „Тайната история” е била преиздадена в България. 

Имах големи очаквания за  „Малкият приятел”, защото „Щиглецът” е една от любимите ми книга, която остави доста трайни следи в съзнанието ми. За нещастие останах разочарован от историята на Хариет. Ще обявя оценката ми за тази книга сега, за да мога да обясня защо е такава. Оценката ми е 3/6.

Първото нещо, което не ми хареса е липсата на интересно действие. Книгата е 716 страници, което си е доста и се предполага, че трябва да има повече моменти, които да те държат напрегнат, но не беше така. Момента, от който ме грабна беше 307-мата страница(четвърта глава). Книгата я започнах още април месец, но спрях да я чета, защото нищо не се случваше. Сега донякъде се помъчих да чета с надеждата да стане вълнуващо. Случи се, но чак след 300 страници, а едва ли повечето хора ще прочетат 300 страници без да се случва нищо.
Втори минус са някои от героите. Хариет име три пра лели, две от които смятам за излишни, защото не се открояваха с нищо. Майката и сестра на Хариет също не представляваха някакви отличителни образи. Ако трябва да ги опиша с една дума щеше да е скучни или безжизнени. 

Имаше и хубави черти, които не мога да пренебрегна. Най-доброто нещо от романа е повествованието. Дона Тарт пише невероятно подробно и красиво. Набляга не толкова на диалозите, колкото на обстановката и чувствата. Може би това е качеството, с което изпъква над другите писатели.

Не знам на кой мога да препоръчам тази книга, затова ще трябва сами да си направите преценката. Въпреки това препоръчвам „Щиглецът”, ако ви се чете нещо обемисто, актуално, подробно и докосващо. 

Това е един от любимите ми моменти(сигурен съм, че идеята ви допада и на вас):

„Ще отида да живея в библиотеката”. Идеята й се стори ободряваща. Видя се как чете на светлината на свещите, сенките потрепват по тавана над лабиринта от рафтове. Можеше да вземе от вкъщи един куфар с фъстъчено масло, солени бисквити, одеяло, дрехи за смяна, и да събере две от големите кресла в читалнята, за да спи в тях…

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …