Skip to main content

Задръж звездите още миг - несъвършената утопия



„Задръж звездите още миг” е дебютният роман на Кейти Хан. Излиза през 2017г, а издателска къща Бард ни го представя почти веднага след издаването му. Книгата спада в категория young adult, но има и не малко sci-fi елементи.

Сюжета проследява връзката на Карис и Макс и техния злощастен инцидент, който ги оставя да се носят сред космоса, с въздух само за деветдесет минути. Преди това се показва как се е зародила тяхната любов в един утопичен свят, където има строги правила за връзките между двама души. 
Тази книга определено е нещо ново и различно, което изпъква над множеството от антиутопични книги. Напоследък има някаква тенденция в писането на антиутопии, а „Задръж звездите още миг” е точно обратното. В началото на книгата трудно се разбира за идеите на света(действието се развива в бъдещето) и как функционира, но до средата вече всичко е изяснено. Това в начало малко ме дразнеше, че не разбирах много за принципа на утопията, но в последствие всичко ми се изясни и може би така е по-добре – да се споделя по-малко на части. Ще напиша най-отдолу за идеята на утопията, ако ви е интересно може да го прочетете, но ви предупреждавам, че може да има спойлери.
 
Относно начина, по който е написана мога да кажа, че е отлично. В началото ме дразнеше, че на моменти беше в сегашно време, но после разбрах, че това е така, за да се разграничи случващото се в момента с техните спомени от живота им на Земята. И като се замисля това е хубаво. Също така се разказва от гледната точка както на Карис, така и на Макс, което е плюс, за да можем да вникнем и в двата персонажа. Диалозите доминират над описанията, затова ако обичате разговорите тази книга ще ви допадне.

Любовта между Карис и Макс е в центъра на творбата. Не чета често любовни истории и не знам до колко ще бъда прав в изказването си, но мисля, че любовта им може да се определи като приемлива. Това, което ми хареса е, че нямаше наблягане на любовни реплики и клиширани сцени. Хареса ми, че говорейки един с друг са саркастични. Живеейки на земята фокуса пада повече върху взаимоотношенията им от колкото интимността на връзката или изразяването на любовта им(имаше около 2 интимни момента). В космоса обаче се наблягаше повече на любовта им, имайки в предвид, че им остават 90 минути, е разбираемо.
 
Ще ми се да напиша и нещо за края, но ще се въздържа. Единствено мога да кажа, че краят беше разтърсващ. Ако сте я прочели или възнамерявате да го направите ще се радвам да споделите вашето мнение за финала и да го обсъдим. Надявам се в бъдеще да видим още произведения от Кейти Хан, защото мисля, че е доста обещаваща.
Оценката ми за „Задръж звездите още миг” е 5/6.

P.S. Не спирайте да четете, ако усетите, че вече сте чели този момент.



Тук ще кажа с няколко думи за утопичната идея. ВНИМАНИЕ възможно е да има спойлери.  Главната идея на утопията е индивидуализмът, което ще рече, че всичко се прави за твое собствено добро и име. Хората живеят самостоятелно като на всеки 3 години се провеждат „Ротации” . Това е преместване на друго място(Войводство).  Континентът Европа се нарича Европия(прилича на ЕС) и е разделена на по-малки части наречени Войводства.  Народа участва пряко във взимането на решения относно политиката на Европия.  Също така има и „Правило за двойките”, което позволява брак или дете чак на 35 години, защото се смята, че тогава хората са зрели и готови да ограничат  индивидуализмът си с цел задомяване.

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

3 книги, които искам да прочета до края на годината

Остава по-малко от месец и половина до края на 2017г., затова реших днес да споделя с вас книгите, които искам да прочета до края на месец декември. Избрах трите, които искам да прочета най-много до края на годината, въпреки че имам още няколко в купчината. Първата, която чакам повече от месец, е "Благословени" от Цветелина Владимирова. Очаква се да излезе до края на месец, като аз се подсигурих и си поръчах лимитирания BOPS на тема "Благословени". Не знам защо се забави публикуването с един месец, но се надявам да си е струвало чакането. След динамичния край на втората книга очаквам с нетърпение момента, в който ще разбера бъдещето на героите. Втората книга или по-точно сборник с разкази са на Джоан Роулинг свързани с Хогуортс и света от "Хари Потър". Тази книга се каня да я чета още от лятото, но все не стигам до нея. Не защото няма да ми хареса ами по-скоро, защото се чете за няколко часа и остава на заден план като нещо краткотрайно. Възнаме...

Как оценявам една книга? Кога давам оценка 2 и кога давам 6?

Оценяването на прочетената от нас книга се превърна в нещо задължително, след като приключим с дадена книга. Една оценка или мнение може да накара някои да прочете книга или пък точно обратното. В днешния пост ще споделя с вас как оценявам аз и какво означава, ако дам оценка 2 на книга или оценка 6. Елементите, на които разделям определен роман и въз основа на които го оценявам са шест - стилът на писане, обстановката/средата, героите, сюжета и идеята, действията и показването на сюжета, емоциите и смисъла. Никога до сега не съм давал 1 на книга. Според мен, ако човек прочете книга от начало до край, то все нещо му е задържало вниманието и следователно поне малка част му е харесала. Все пак  книгите, на които бих дал 1 са тези, които не съм завършил. Тук не включвам романи, от които съм прочел около 50 страници и съм спрял, защото може просто в момента да не ми се е четял подобен жанр. Сещам се само за една книга, от която прочетох около 200 страници, но изобщо не ме впечатл...