
Сюжета проследява връзката на Карис и Макс и техния злощастен инцидент, който ги оставя да се носят сред космоса, с въздух само за деветдесет минути. Преди това се показва как се е зародила тяхната любов в един утопичен свят, където има строги правила за връзките между двама души.
Тази книга определено е нещо ново и различно, което изпъква
над множеството от антиутопични книги. Напоследък има някаква тенденция в
писането на антиутопии, а „Задръж звездите още миг” е точно обратното. В
началото на книгата трудно се разбира за идеите на света(действието се развива
в бъдещето) и как функционира, но до средата вече всичко е изяснено. Това в
начало малко ме дразнеше, че не разбирах много за принципа на утопията, но в
последствие всичко ми се изясни и може би така е по-добре – да се споделя по-малко
на части. Ще напиша най-отдолу за идеята на утопията, ако ви е интересно може
да го прочетете, но ви предупреждавам, че може да има спойлери.

Относно начина, по който е написана мога да кажа, че е отлично. В началото ме дразнеше, че на моменти беше в сегашно време, но после разбрах, че това е така, за да се разграничи случващото се в момента с техните спомени от живота им на Земята. И като се замисля това е хубаво. Също така се разказва от гледната точка както на Карис, така и на Макс, което е плюс, за да можем да вникнем и в двата персонажа. Диалозите доминират над описанията, затова ако обичате разговорите тази книга ще ви допадне.
Любовта между Карис и Макс е в центъра на творбата. Не чета често любовни истории и не знам до колко ще бъда прав в изказването си, но мисля, че любовта им може да се определи като приемлива. Това, което ми хареса е, че нямаше наблягане на любовни реплики и клиширани сцени. Хареса ми, че говорейки един с друг са саркастични. Живеейки на земята фокуса пада повече върху взаимоотношенията им от колкото интимността на връзката или изразяването на любовта им(имаше около 2 интимни момента). В космоса обаче се наблягаше повече на любовта им, имайки в предвид, че им остават 90 минути, е разбираемо.

Ще ми се да напиша и нещо за края, но ще се въздържа. Единствено мога да кажа, че краят беше разтърсващ. Ако сте я прочели или възнамерявате да го направите ще се радвам да споделите вашето мнение за финала и да го обсъдим. Надявам се в бъдеще да видим още произведения от Кейти Хан, защото мисля, че е доста обещаваща.
Оценката ми за „Задръж звездите още миг” е 5/6.
P.S. Не спирайте да четете, ако усетите, че вече сте чели този момент.
Тук ще кажа с няколко думи за утопичната идея. ВНИМАНИЕ
възможно е да има спойлери. Главната
идея на утопията е индивидуализмът, което ще рече, че всичко се прави за твое
собствено добро и име. Хората живеят самостоятелно като на всеки 3 години се
провеждат „Ротации” . Това е преместване на друго място(Войводство). Континентът Европа се нарича Европия(прилича
на ЕС) и е разделена на по-малки части наречени Войводства. Народа участва пряко във взимането на решения
относно политиката на Европия. Също така
има и „Правило за двойките”, което позволява брак или дете чак на 35 години,
защото се смята, че тогава хората са зрели и готови да ограничат индивидуализмът си с цел задомяване.
Comments
Post a Comment