Skip to main content

Задръж звездите още миг - несъвършената утопия



„Задръж звездите още миг” е дебютният роман на Кейти Хан. Излиза през 2017г, а издателска къща Бард ни го представя почти веднага след издаването му. Книгата спада в категория young adult, но има и не малко sci-fi елементи.

Сюжета проследява връзката на Карис и Макс и техния злощастен инцидент, който ги оставя да се носят сред космоса, с въздух само за деветдесет минути. Преди това се показва как се е зародила тяхната любов в един утопичен свят, където има строги правила за връзките между двама души. 
Тази книга определено е нещо ново и различно, което изпъква над множеството от антиутопични книги. Напоследък има някаква тенденция в писането на антиутопии, а „Задръж звездите още миг” е точно обратното. В началото на книгата трудно се разбира за идеите на света(действието се развива в бъдещето) и как функционира, но до средата вече всичко е изяснено. Това в начало малко ме дразнеше, че не разбирах много за принципа на утопията, но в последствие всичко ми се изясни и може би така е по-добре – да се споделя по-малко на части. Ще напиша най-отдолу за идеята на утопията, ако ви е интересно може да го прочетете, но ви предупреждавам, че може да има спойлери.
 
Относно начина, по който е написана мога да кажа, че е отлично. В началото ме дразнеше, че на моменти беше в сегашно време, но после разбрах, че това е така, за да се разграничи случващото се в момента с техните спомени от живота им на Земята. И като се замисля това е хубаво. Също така се разказва от гледната точка както на Карис, така и на Макс, което е плюс, за да можем да вникнем и в двата персонажа. Диалозите доминират над описанията, затова ако обичате разговорите тази книга ще ви допадне.

Любовта между Карис и Макс е в центъра на творбата. Не чета често любовни истории и не знам до колко ще бъда прав в изказването си, но мисля, че любовта им може да се определи като приемлива. Това, което ми хареса е, че нямаше наблягане на любовни реплики и клиширани сцени. Хареса ми, че говорейки един с друг са саркастични. Живеейки на земята фокуса пада повече върху взаимоотношенията им от колкото интимността на връзката или изразяването на любовта им(имаше около 2 интимни момента). В космоса обаче се наблягаше повече на любовта им, имайки в предвид, че им остават 90 минути, е разбираемо.
 
Ще ми се да напиша и нещо за края, но ще се въздържа. Единствено мога да кажа, че краят беше разтърсващ. Ако сте я прочели или възнамерявате да го направите ще се радвам да споделите вашето мнение за финала и да го обсъдим. Надявам се в бъдеще да видим още произведения от Кейти Хан, защото мисля, че е доста обещаваща.
Оценката ми за „Задръж звездите още миг” е 5/6.

P.S. Не спирайте да четете, ако усетите, че вече сте чели този момент.



Тук ще кажа с няколко думи за утопичната идея. ВНИМАНИЕ възможно е да има спойлери.  Главната идея на утопията е индивидуализмът, което ще рече, че всичко се прави за твое собствено добро и име. Хората живеят самостоятелно като на всеки 3 години се провеждат „Ротации” . Това е преместване на друго място(Войводство).  Континентът Европа се нарича Европия(прилича на ЕС) и е разделена на по-малки части наречени Войводства.  Народа участва пряко във взимането на решения относно политиката на Европия.  Също така има и „Правило за двойките”, което позволява брак или дете чак на 35 години, защото се смята, че тогава хората са зрели и готови да ограничат  индивидуализмът си с цел задомяване.

Comments

Popular posts from this blog

Месечно книжно предизвикателство

Днес ще ви представя една идея, която ми хрумна съвсем случайно - "Месечно книжно предизвикателство". Разглеждах различни книжни предизвикателства(reading challenge), които се поставят обикновено в началото на годината.Те включват определени теми или условия, при които трябва да прочетеш книга. Прииска ми се и на мен да се включа в подобно, но вече е средата на годината и някак не върви да го започна сега. Идеята за тези предизвикателства ми звучи страхотна, защото така няма да има моменти, в които няма да знаеш какво да четеш, а пък е възможно да откриеш нещо ново. Самите теми са широки по обхват и не те задължават точно към определени книги, а ти трябва да си ги избереш. Ще дам няколко примера, за да ви стане по-ясно, ако до сега не сте срещали подобно нещо: Да прочета книга с повече от 500 страници Да прочета книга от моето детство Да прочета книга, която мога да завърша за 1 ден Това са случайни примери, които открих, има много различни и забавни. Идеята, която и...

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това. Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, к...

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...