Skip to main content

Задръж звездите още миг - несъвършената утопия



„Задръж звездите още миг” е дебютният роман на Кейти Хан. Излиза през 2017г, а издателска къща Бард ни го представя почти веднага след издаването му. Книгата спада в категория young adult, но има и не малко sci-fi елементи.

Сюжета проследява връзката на Карис и Макс и техния злощастен инцидент, който ги оставя да се носят сред космоса, с въздух само за деветдесет минути. Преди това се показва как се е зародила тяхната любов в един утопичен свят, където има строги правила за връзките между двама души. 
Тази книга определено е нещо ново и различно, което изпъква над множеството от антиутопични книги. Напоследък има някаква тенденция в писането на антиутопии, а „Задръж звездите още миг” е точно обратното. В началото на книгата трудно се разбира за идеите на света(действието се развива в бъдещето) и как функционира, но до средата вече всичко е изяснено. Това в начало малко ме дразнеше, че не разбирах много за принципа на утопията, но в последствие всичко ми се изясни и може би така е по-добре – да се споделя по-малко на части. Ще напиша най-отдолу за идеята на утопията, ако ви е интересно може да го прочетете, но ви предупреждавам, че може да има спойлери.
 
Относно начина, по който е написана мога да кажа, че е отлично. В началото ме дразнеше, че на моменти беше в сегашно време, но после разбрах, че това е така, за да се разграничи случващото се в момента с техните спомени от живота им на Земята. И като се замисля това е хубаво. Също така се разказва от гледната точка както на Карис, така и на Макс, което е плюс, за да можем да вникнем и в двата персонажа. Диалозите доминират над описанията, затова ако обичате разговорите тази книга ще ви допадне.

Любовта между Карис и Макс е в центъра на творбата. Не чета често любовни истории и не знам до колко ще бъда прав в изказването си, но мисля, че любовта им може да се определи като приемлива. Това, което ми хареса е, че нямаше наблягане на любовни реплики и клиширани сцени. Хареса ми, че говорейки един с друг са саркастични. Живеейки на земята фокуса пада повече върху взаимоотношенията им от колкото интимността на връзката или изразяването на любовта им(имаше около 2 интимни момента). В космоса обаче се наблягаше повече на любовта им, имайки в предвид, че им остават 90 минути, е разбираемо.
 
Ще ми се да напиша и нещо за края, но ще се въздържа. Единствено мога да кажа, че краят беше разтърсващ. Ако сте я прочели или възнамерявате да го направите ще се радвам да споделите вашето мнение за финала и да го обсъдим. Надявам се в бъдеще да видим още произведения от Кейти Хан, защото мисля, че е доста обещаваща.
Оценката ми за „Задръж звездите още миг” е 5/6.

P.S. Не спирайте да четете, ако усетите, че вече сте чели този момент.



Тук ще кажа с няколко думи за утопичната идея. ВНИМАНИЕ възможно е да има спойлери.  Главната идея на утопията е индивидуализмът, което ще рече, че всичко се прави за твое собствено добро и име. Хората живеят самостоятелно като на всеки 3 години се провеждат „Ротации” . Това е преместване на друго място(Войводство).  Континентът Европа се нарича Европия(прилича на ЕС) и е разделена на по-малки части наречени Войводства.  Народа участва пряко във взимането на решения относно политиката на Европия.  Също така има и „Правило за двойките”, което позволява брак или дете чак на 35 години, защото се смята, че тогава хората са зрели и готови да ограничат  индивидуализмът си с цел задомяване.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...