Skip to main content

И дъхът стана въздух



„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от  Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове.

Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,  за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора. 

От друга страна книгата ти показва какво е да бъдеш неврохирург и като цяло лекар. Освен това неврохирургията е най-сложният дял от медицината и ми беше интересно да разбера защо е така. Открих, че съществуват болести и увреждания на мозъка, за които дори не подозирах, че ги има. Самият автор казва, че неврохирургията не е просто работа, а призвания. Това е така, защото трябва да и се отдадеш. Не знаеш кога ще ти се наложи да идеш по спешност или колко време ще отнеме операцията. До сега не си бях давал сметка колко много усилия и жертви отнема да бъдеш лекар, но този роман ми помогна да го разбера. 

Друго нещо, което много ми хареса е корицата. Разликата между българската и американската корица е голяма и то в полза на нашета. Предполагам, че американската е толкова опростена, защото книгата сама по себе си не е някакъв бляскав приключенски роман, който трябва да ти грабне окото. Въпреки това българската корица ми е една от любимите. Адмирации на художничката, ако не беше тя нямаше да прочета творбата. Корицата беше това, което ми привлече окото, ако беше оригиналната предполагам, че изобщо нямаше да ме впечатли и щеше да е подмина. За тази книга може да кажа, че е избрах заради оформлението.


Книгата е победител в класацията на “goodreads” за най-добър мемоар на 2016г. Нямам база за сравнение с други автобиографии, но все пак мисля, че определено си е заслужила мястото.  В България се издава от издателство Сиела.


За разлика от другите книги, които съм чел тази не е препоръчвам на всеки. Книгата определено си заслужава четенето, просто не е за всеки, а и не всеки ще е разбера. Мисля, че е подходяща за хора, който са готови да прочетат нещо по различно, в което няма екшън и щастлив край.  Добра е и за хора, които учат медицина, защото, лично според мен, беше интересна от тази гледна точка. Книгата ти дава много житейски уроци. Накара ме да се замисля за човешкия живот и за смисъла на живота като цяло. Пол Каланити го беше открил, затова книгата може да помогне на всички нас, които все още го търсим.
Оценката ми за книгата е 6/6




Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …