И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от  Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове.

Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,  за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора. 

От друга страна книгата ти показва какво е да бъдеш неврохирург и като цяло лекар. Освен това неврохирургията е най-сложният дял от медицината и ми беше интересно да разбера защо е така. Открих, че съществуват болести и увреждания на мозъка, за които дори не подозирах, че ги има. Самият автор казва, че неврохирургията не е просто работа, а призвания. Това е така, защото трябва да и се отдадеш. Не знаеш кога ще ти се наложи да идеш по спешност или колко време ще отнеме операцията. До сега не си бях давал сметка колко много усилия и жертви отнема да бъдеш лекар, но този роман ми помогна да го разбера. 

Друго нещо, което много ми хареса е корицата. Разликата между българската и американската корица е голяма и то в полза на нашета. Предполагам, че американската е толкова опростена, защото книгата сама по себе си не е някакъв бляскав приключенски роман, който трябва да ти грабне окото. Въпреки това българската корица ми е една от любимите. Адмирации на художничката, ако не беше тя нямаше да прочета творбата. Корицата беше това, което ми привлече окото, ако беше оригиналната предполагам, че изобщо нямаше да ме впечатли и щеше да е подмина. За тази книга може да кажа, че е избрах заради оформлението.

Книгата е победител в класацията на “goodreads” за най-добър мемоар на 2016г. Нямам база за сравнение с други автобиографии, но все пак мисля, че определено си е заслужила мястото.  В България се издава от издателство Сиела.

За разлика от другите книги, които съм чел тази не е препоръчвам на всеки. Книгата определено си заслужава четенето, просто не е за всеки, а и не всеки ще е разбера. Мисля, че е подходяща за хора, който са готови да прочетат нещо по различно, в което няма екшън и щастлив край.  Добра е и за хора, които учат медицина, защото, лично според мен, беше интересна от тази гледна точка. Книгата ти дава много житейски уроци. Накара ме да се замисля за човешкия живот и за смисъла на живота като цяло. Пол Каланити го беше открил, затова книгата може да помогне на всички нас, които все още го търсим.

Оценката ми за книгата е 6/6