Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 5

Жени, отново, не успя да спи пълноценно. Болеше е, че беше сама и губеше Александър. Той беше всичко за нея, дори би се отказала от кариерата си, ако пожелаеше, за да може да му се отдаде. Стана от леглото и започна да се подготвя, но не успя да се разсее от тревогите си. Въпреки че се бяха скарали и се щеше да го види, да отидат на вилата и да бъдат заедно.
Женя беше раздвоена. От една страна се страхуваше да намери ново писмо, а от друга не и пукаше. Подателят беше постигнал целта си. Все пак тя не откри нищо до входната врата. Отвори я и излезна навън. Облаците бяха превзели небето, но не беше студено, а просто мрачно. Изведнъж забеляза колата на Александър на няколко крачки от нея. Той скочи от нея и се запъти към Жени. Тя се поколеба дали да го игнорира, но предпочете да говорят.
-Жени, съжалявам за вчера.
-Съжаляваш? А не помислили за мен, за нас. Бях готова да ти дам всичко, а ти ми изневеряваш – каза Жени, а сълзите и напираха.
-Какво говориш? Не съм ти изневерявал, дори не съм си го помислял – отвърна той.
Сърцето на Женя трепна  и веднага му повярва, ала разумът и се нуждаеше от още аргументи
-Не знам дали да ти вярвам. Не мога да си обясня поведението ти по друг начин – обоснова се тя.
-Има причина, но повярвай ми не е нищо лошо – защити се Александър- Моля те, да ми се довериш и да изчакаш до довечера. На вилата ще ти обясня всичко и ще отговоря на всичките ти въпроси.
-Аз не съм казала, че ще идвам. Не мога просто ей така да ти се доверя, безусловно.
-Не разбирам от къде са всички тези притеснения и подозрения. Не съм ти дал и повод да не ми вярваш – подразни се той.
-Съжалявам, но закъснявам за работа – каза Женя изостави Алекс зад гърба си.
-Продавам си апартамента и бяха дошли на оглед, за това не исках да влизаш. Ще си купувам ново жилище. Исках да те изненадам с тази новина довечера. А ако се чудиш защо – отговорът е заради теб. Искам да живеем заедно – извика мъжът подир нея.
Женя се стъписа. Почувства облекчение и усмивка се разтегна по лицето й. Тя се обърна към Александър и се затича към него. Той е обхвана в прегръдките си.
-Съжалявам – промърмори Жени.
-Нищо – разочаровано отвърна Алекс.
-След работа ще трябва да се върна до тук, за да си взема малко багаж и след това може да тръгваме.
-Радвам се, че се нави да дойдеш. Обади ми се като свършиш работа да си направя сметка кода да те забера.
-Добре, мили. Даже ще помоля шефа да си тръгна по-рано.
-Това ще е супер – Алекс е целуна. – Обичам те.

-Здравейте- поздрави Жени, влизайки в офиса на господин Георгиев.
-Здравейте Жени – приветства е той.
-Днес ще може ли да си отида по-рано. Един час някъде.
-Добре, няма проблем. Само си свърши всичката работа до тогава.
-Добре господине. Благодаря ви.
-Лек ден- отпрати е той.
Жени реши да пропусне  обяда, за да може да приключи с всичко до 17 часа. Освен това се чувстваше сита и енергична. Любовта пак е беше изпълнила и мислите за любимия и бяха достатъчни.
По едно време Соня е посети, за да е отведе на обяд.
-Не мога да дойда, имам много работа, а трябва да приключа по-рано.
-Защо така ?
-Ще ходим с Алекс на една вила – каза весело Женя.
-Ооо, вярно! Е ми тогава мога да ти пожелая, весело изкарване
-Благодаря, Сонче,
В пет часа Женя беше приключила със задълженията си и се обади на Александър:
-Свърших, мили. Сега вървя към нас.
-Добре, аз съм у нас и след малко тръгвам да те забера. – каза Алекс.
-Ще те чакам пред входа. Ще се постарая да съм бърза – обяви Жени.
-Добре, до след малко. – прекрати разговора Александър.
Когато Жени се прибра, реши да си вземе само една блуза, горна дреха и пижама. Мушна всичко в една по-голяма чанта и изтича до банята да си вземе четката за зъби и козметиката.
Жени се чувстваше щастлива. Всичко се беше наредило. Нещата между нея и Александър се бяха изяснили и сега им предстоеше един романтичен уикенд.
След малко Женя беше готова и слезна долу да изчака Александър. Нямаше и минута и той пристигна
-Да не закъснях ? – попита той.
-Не и аз слезнах туко що. – отогвори Женя.
Тя се качи на предната седлака до Александър и постави чантата в коленете си.
-И къде отиваме сега?
- Вилата е близо, отдава се под наем, един приятел ми е препоръча. Каза, че била спокойно място, заобиколена от зеленина. Тъй че ще сме си само двамата – разясни Александър.
- Радвам се, имах нужда от подобна почивка – добави Женя.
Двамата потеглиха към целта си. В началото се движиха бавно в града, но напускайки го, мъжът ускори скоростта. Чуваше се бученето на двигателя, което придаваше леко напрежение.
Тогава Александър поде разговора:
-Искаш ли неделя вечер да се срещнем със сестра ми, само тримата.
Жени се поколеба, не искаше Ради да се почви отново изненадващо.
-Може, стига да сме наистина само тримата – потвърди Жени
-Какво имаш предвид? – Алекс не разбра.
-Имам в предвид Ради – отговори Женя – Мисля, че има чувства към теб.
-Хаха, ти сериозно ли – засмя се той.
-Напълно
-Явно това е причината за подозренията ти – констатира Александър.
Жени реши да не добавя и писмата, за да не стане по-объркано, а пък и беше склонна да вярва на инспектора, че това не е реална заплаха.
-Жени, чуй ме. Аз и Ради сме само стари приятели. Със сестра ми бяха в един клас, а и най-добри приятелки. Почти всеки ден бяха заедно. Покрай тяхното приятелство и ние се сближихме. Това е всичко. Освен това мисля, че тя си има гадже в Берн – разказа Александър.
Жени му вярваше, а думите му е успокоиха.
-Сега като ми разказа това, съжалявам, че се държах глупаво – извини се тя.
-Не ти се сърдя, вероятно, и аз бих реагирал така.
Алекс зави надясно по един черен път и двамата започнаха да се клатят. След още един завой една къщурка се появи пред тях. Не беше голяма, но изглеждаше като рисувана. Основата и беше от камъни, а на горе е крепяха светли дъски. Покрива също беше дървен, но от по-големи и по-тъмни дъски.От ляво на нея е заграждаха дървета, които е скриваха и придаваха усамотеност от пътя. От другата страна, се простираше малка зелена поляна с ярка гъста трева. Пред къщата имаше храсти разположени, симетрично около каменната пътечка.
-Това място е като от приказка – възкликна Жени.
Бавно се смрачаваше, а слънцето беше скрито вече от дърветата.Двамата взеха чантите си и пристъпиха към къщата. Когато отвори вратата, Женя ахна. Масата беше украсена със свещи и цветя. Имаше две чинии с прибори от двете страни и чаша за вино. След като се отърси от първоначалната си изненада и огледа къщата. От ляво на нея имаше коридор, който водеше към спалнята и банята. Право на пред беше кухнята и всекидневната. Всичко беше дървено с изключение на каменния под на кухнята.
-Харесва ли ти? – попита Александър.
Жени не отговори, за сметка на това се обърна и го целуна.
-Аз ще отида да стопля яденето, а ти може да се разгледаш през това време – оповести Алекс.
Жени го послуша и отиде до спалнята. Стаята  беше достатъчно голяма за всичко необходимо. Отново преобладаваше дървения материал. Остави багажа и реши да се измие, за да може да помогне на Алекс с вечерята.
-Тук е страхотно. С какво да ти помогна ? – пита Женя.
-С нищо само седни и си почивай не искам да се цапаш.
Женя направи както и каза и седна на масата. След две минути, Александър пристигна с две чинии паста. Женя обожаваше спагети „Болонезе” и това е зарадва.
-Знаеш какво да ми сготвиш. – засмя се тя.
-Ако аз не знам кой остана.
Мъжът наля в чашите вино и двамата започнаха да се хранят. Преди да са приключили, Александър стана от масата и заговори.
-Жени, не знам от къде да започна и не знам до колко ще се изразя добре, но това което искам да ти кажа е, че ти промени живота ми. Направи го по-нежен и красив. Влезе под кожата ми от първата ни среща и ми даде безмерната си любов.
Жени усети на къде отиват нещата и сърцето и заблъска, а тялото и пулсираше от вълнение.
-Това, което искам да кажа е, че те обичам и искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Жени…Ще се омъжиш ли за мен?- завърши той, вадейки от джоба си пръстен с малък диамант.
Жени го гледаше и не можеше да проговори. Случваше се, поредната и мечта се сбъдваше.
-Да,да, разбира се, че да.
Александър постави пръстена на дългите й слаби пръсти и я вдигна, целувайки е. Жени не можеше да опише щастието си. Това беше един от онези моменти, в които изпитваш радост и удоволствие от това, че си жив и разбираш кой са наистина важните неща, а именно тези който те правят щастлив.

Част 6 - финала

Comments

Popular posts from this blog

Mid year freak out book tag

Първата половина от 2018г. вече е към края си. Затова реших да направя този книжен таг, с който да споделя някои от прочетените от мен заглавия.Доволен съм от книги, които прочетох, изпълних едно от желанията си - да чета съвременни български автори. Имам и още няколко, които съм сигурен че ще постигна. Този таг от видях от някои чуждестранни книжни блогъри и влогъри, които са го правили предишни години. От българските за тази година го засякох при Криси от Diagnosis: Abroad. От моя страна искам да отбележа Нина от Wanderbook, Кали от A Court of Books and Magic и Вичи от Vichi's Magic Place In The Big Amazing World

Най-добрата книга, която си прочел до сега за 2018г. Изборът не е никак лесен, защото прочетох разнообразни книги, някои от които ми харесаха страшно много. Най-добрата книга за 2018г. до сега, която прочетох е "Ние срещу всички" от Фредрик Бакман. Може да сте забелязали, че много обичам творчеството на Бакман особено последните му две книги. Най-доброто продъ…

Love&Gelato - идеалната книга за летните дни

В дворците на Кносос- митът за Тезей с древногръцка история