Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 5

Жени, отново, не успя да спи пълноценно. Болеше е, че беше сама и губеше Александър. Той беше всичко за нея, дори би се отказала от кариерата си, ако пожелаеше, за да може да му се отдаде. Стана от леглото и започна да се подготвя, но не успя да се разсее от тревогите си. Въпреки че се бяха скарали и се щеше да го види, да отидат на вилата и да бъдат заедно.
Женя беше раздвоена. От една страна се страхуваше да намери ново писмо, а от друга не и пукаше. Подателят беше постигнал целта си. Все пак тя не откри нищо до входната врата. Отвори я и излезна навън. Облаците бяха превзели небето, но не беше студено, а просто мрачно. Изведнъж забеляза колата на Александър на няколко крачки от нея. Той скочи от нея и се запъти към Жени. Тя се поколеба дали да го игнорира, но предпочете да говорят.
-Жени, съжалявам за вчера.
-Съжаляваш? А не помислили за мен, за нас. Бях готова да ти дам всичко, а ти ми изневеряваш – каза Жени, а сълзите и напираха.
-Какво говориш? Не съм ти изневерявал, дори не съм си го помислял – отвърна той.
Сърцето на Женя трепна  и веднага му повярва, ала разумът и се нуждаеше от още аргументи
-Не знам дали да ти вярвам. Не мога да си обясня поведението ти по друг начин – обоснова се тя.
-Има причина, но повярвай ми не е нищо лошо – защити се Александър- Моля те, да ми се довериш и да изчакаш до довечера. На вилата ще ти обясня всичко и ще отговоря на всичките ти въпроси.
-Аз не съм казала, че ще идвам. Не мога просто ей така да ти се доверя, безусловно.
-Не разбирам от къде са всички тези притеснения и подозрения. Не съм ти дал и повод да не ми вярваш – подразни се той.
-Съжалявам, но закъснявам за работа – каза Женя изостави Алекс зад гърба си.
-Продавам си апартамента и бяха дошли на оглед, за това не исках да влизаш. Ще си купувам ново жилище. Исках да те изненадам с тази новина довечера. А ако се чудиш защо – отговорът е заради теб. Искам да живеем заедно – извика мъжът подир нея.
Женя се стъписа. Почувства облекчение и усмивка се разтегна по лицето й. Тя се обърна към Александър и се затича към него. Той е обхвана в прегръдките си.
-Съжалявам – промърмори Жени.
-Нищо – разочаровано отвърна Алекс.
-След работа ще трябва да се върна до тук, за да си взема малко багаж и след това може да тръгваме.
-Радвам се, че се нави да дойдеш. Обади ми се като свършиш работа да си направя сметка кода да те забера.
-Добре, мили. Даже ще помоля шефа да си тръгна по-рано.
-Това ще е супер – Алекс е целуна. – Обичам те.

-Здравейте- поздрави Жени, влизайки в офиса на господин Георгиев.
-Здравейте Жени – приветства е той.
-Днес ще може ли да си отида по-рано. Един час някъде.
-Добре, няма проблем. Само си свърши всичката работа до тогава.
-Добре господине. Благодаря ви.
-Лек ден- отпрати е той.
Жени реши да пропусне  обяда, за да може да приключи с всичко до 17 часа. Освен това се чувстваше сита и енергична. Любовта пак е беше изпълнила и мислите за любимия и бяха достатъчни.
По едно време Соня е посети, за да е отведе на обяд.
-Не мога да дойда, имам много работа, а трябва да приключа по-рано.
-Защо така ?
-Ще ходим с Алекс на една вила – каза весело Женя.
-Ооо, вярно! Е ми тогава мога да ти пожелая, весело изкарване
-Благодаря, Сонче,
В пет часа Женя беше приключила със задълженията си и се обади на Александър:
-Свърших, мили. Сега вървя към нас.
-Добре, аз съм у нас и след малко тръгвам да те забера. – каза Алекс.
-Ще те чакам пред входа. Ще се постарая да съм бърза – обяви Жени.
-Добре, до след малко. – прекрати разговора Александър.
Когато Жени се прибра, реши да си вземе само една блуза, горна дреха и пижама. Мушна всичко в една по-голяма чанта и изтича до банята да си вземе четката за зъби и козметиката.
Жени се чувстваше щастлива. Всичко се беше наредило. Нещата между нея и Александър се бяха изяснили и сега им предстоеше един романтичен уикенд.
След малко Женя беше готова и слезна долу да изчака Александър. Нямаше и минута и той пристигна
-Да не закъснях ? – попита той.
-Не и аз слезнах туко що. – отогвори Женя.
Тя се качи на предната седлака до Александър и постави чантата в коленете си.
-И къде отиваме сега?
- Вилата е близо, отдава се под наем, един приятел ми е препоръча. Каза, че била спокойно място, заобиколена от зеленина. Тъй че ще сме си само двамата – разясни Александър.
- Радвам се, имах нужда от подобна почивка – добави Женя.
Двамата потеглиха към целта си. В началото се движиха бавно в града, но напускайки го, мъжът ускори скоростта. Чуваше се бученето на двигателя, което придаваше леко напрежение.
Тогава Александър поде разговора:
-Искаш ли неделя вечер да се срещнем със сестра ми, само тримата.
Жени се поколеба, не искаше Ради да се почви отново изненадващо.
-Може, стига да сме наистина само тримата – потвърди Жени
-Какво имаш предвид? – Алекс не разбра.
-Имам в предвид Ради – отговори Женя – Мисля, че има чувства към теб.
-Хаха, ти сериозно ли – засмя се той.
-Напълно
-Явно това е причината за подозренията ти – констатира Александър.
Жени реши да не добавя и писмата, за да не стане по-объркано, а пък и беше склонна да вярва на инспектора, че това не е реална заплаха.
-Жени, чуй ме. Аз и Ради сме само стари приятели. Със сестра ми бяха в един клас, а и най-добри приятелки. Почти всеки ден бяха заедно. Покрай тяхното приятелство и ние се сближихме. Това е всичко. Освен това мисля, че тя си има гадже в Берн – разказа Александър.
Жени му вярваше, а думите му е успокоиха.
-Сега като ми разказа това, съжалявам, че се държах глупаво – извини се тя.
-Не ти се сърдя, вероятно, и аз бих реагирал така.
Алекс зави надясно по един черен път и двамата започнаха да се клатят. След още един завой една къщурка се появи пред тях. Не беше голяма, но изглеждаше като рисувана. Основата и беше от камъни, а на горе е крепяха светли дъски. Покрива също беше дървен, но от по-големи и по-тъмни дъски.От ляво на нея е заграждаха дървета, които е скриваха и придаваха усамотеност от пътя. От другата страна, се простираше малка зелена поляна с ярка гъста трева. Пред къщата имаше храсти разположени, симетрично около каменната пътечка.
-Това място е като от приказка – възкликна Жени.
Бавно се смрачаваше, а слънцето беше скрито вече от дърветата.Двамата взеха чантите си и пристъпиха към къщата. Когато отвори вратата, Женя ахна. Масата беше украсена със свещи и цветя. Имаше две чинии с прибори от двете страни и чаша за вино. След като се отърси от първоначалната си изненада и огледа къщата. От ляво на нея имаше коридор, който водеше към спалнята и банята. Право на пред беше кухнята и всекидневната. Всичко беше дървено с изключение на каменния под на кухнята.
-Харесва ли ти? – попита Александър.
Жени не отговори, за сметка на това се обърна и го целуна.
-Аз ще отида да стопля яденето, а ти може да се разгледаш през това време – оповести Алекс.
Жени го послуша и отиде до спалнята. Стаята  беше достатъчно голяма за всичко необходимо. Отново преобладаваше дървения материал. Остави багажа и реши да се измие, за да може да помогне на Алекс с вечерята.
-Тук е страхотно. С какво да ти помогна ? – пита Женя.
-С нищо само седни и си почивай не искам да се цапаш.
Женя направи както и каза и седна на масата. След две минути, Александър пристигна с две чинии паста. Женя обожаваше спагети „Болонезе” и това е зарадва.
-Знаеш какво да ми сготвиш. – засмя се тя.
-Ако аз не знам кой остана.
Мъжът наля в чашите вино и двамата започнаха да се хранят. Преди да са приключили, Александър стана от масата и заговори.
-Жени, не знам от къде да започна и не знам до колко ще се изразя добре, но това което искам да ти кажа е, че ти промени живота ми. Направи го по-нежен и красив. Влезе под кожата ми от първата ни среща и ми даде безмерната си любов.
Жени усети на къде отиват нещата и сърцето и заблъска, а тялото и пулсираше от вълнение.
-Това, което искам да кажа е, че те обичам и искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Жени…Ще се омъжиш ли за мен?- завърши той, вадейки от джоба си пръстен с малък диамант.
Жени го гледаше и не можеше да проговори. Случваше се, поредната и мечта се сбъдваше.
-Да,да, разбира се, че да.
Александър постави пръстена на дългите й слаби пръсти и я вдигна, целувайки е. Жени не можеше да опише щастието си. Това беше един от онези моменти, в които изпитваш радост и удоволствие от това, че си жив и разбираш кой са наистина важните неща, а именно тези който те правят щастлив.

Част 6 - финала

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …