Skip to main content

Из дебрите на Бьорнстад - въпроси и отговори с Вичи/Част 2



Здравейте, от няколко дни с Вичи готвим тези две публикации за една от любимите ни книги. Всичко започна просто като чат, но в последствие решихме да споделим мислите и чувствата си пред вас. Ще говорим за "Бьорнстад" и "Ние срещу всички" на Фредрик Бакман, чието творчество обожаваме. Двамата си зададохме по 6 въпроса, свързани с книгите, и ги разделихме в два поста. Първите 6 ги зададох аз към Вичи и може да видите отговорите ни във вчерашната й публикация. Днес представяме нейните 6 въпроса. На местата, където има спойлери(главно от моя страна, Вичи беше достатъчно сдържана да не издава от сюжета) ще отбелязвам по някакъв начин(§), за да може да не ви издадем нещо.
Кой е любимият ти герой в романа?
Марти: Честно казано, на този въпрос не мога да отговоря. Обичам целия град. Във всеки един от героите има по нещо, което ми харесва. Дори и на въпроса кой е най-неприятният герои, пак няма кой да посоча, защото всеки персонаж е изграден реалистично. 
Вичи: Бьорнстад е любимият ми герой. Този град е толкова жив! А в него живеят всички прекрасни герои, които обичам толкова много!

Чия съдба е най-тежка според теб?
Марти:(§) Ако говорим само за „Ние срещу всички”, то това е съдбата на Бени. След като излезе на показ сексуалната му ориентация, всеки започна или да го гледа на въпреки и да го нагрубява по някакъв начин, или да се опитва да му помогне като му пробутва разни символи и мисли на хомосексуалните. Реално той не иска съпричастност просто иска да го възприемат като човек.
Вичи: Първоначално щях да кажа тази на Бобо. Но се замислих, че и Бени е изгубил свой родител. И също така, че той има своя тайна. Така че Бени.

Би ли живял/а в градче като Бьорнстад?
Марти: Определено бих искал да опитам. Не веднага може би когато порасна с 20-30 години. За момента мечтая да живея в някои голям град, а и смятам че е нормално. Бьорнстад е по-подходящ град за хора с деца.
Вичи:  Да! Имам мечта един ден да живея в малко градче сред планините. В далечния Север също е вариант. Имам страст към скандинавските страни. Най-вече Норвегия. Иначе съм била във Финландия, Швеция и Дания. Но да се върнем на въпроса. Малко градче. Хора, които си помагат. Да, бих.

Би ли се включил в Групата(каква група, всъщност. Не знам за никаква група)?
     Марти: Не разбирам какво има предвид Вичи с този въпрос. Не знам дали бих се включил. Може би трябва да усетиш нуждата да принадлежиш към нещо или да срещнеш някой от Групата, за да знаеш. Въпреки това определено подкрепям идеята за „Фонда на Кожуха” и в това бих участвал, но не и в насилието.
Вичи: Не. Не решавам проблемите си с насилие За мен не това е начина. Но бих искала да имам добри взаимоотношения с тази “група”.

Би ли издал/а най-добрият ти приятел, ако постъпи като Кевин?
Марти: Това е един от най-трудните въпроси. Разумът ми клони към да, но ако реално се случи може и да не постъпя така. Все пак вярвам в доброто и справедливостта и бих го накарал сам да си признае. 
Вичи: Да. За мен постъпката на Кевин си е чисто престъпление. В 10-ти клас по Етика и право имахме казус: Дали бихме издали най-добрият ни приятел, който е извършил убийство. Единствено аз отговорих с да. И имаш шестица. Всичко е до морал и принципи. Лесно е да се защити звездата на отбора. Момчето, винаги перфектно във всичко. Ами момичето? Била е там и е допринесла… НЕ! Жените сме по-слабия пол, въпреки целия феминизъм в мен. Пред мъжката сила сме безсилни. Така че да бих го издала. Така или иначе, след такова събитие вече няма да бъдем най-добри приятели.

Ако можеше да промениш едно нещо, какво щеше да е то?
Марти: (§) Колебая се между двама човека, но ще избера по-младия. Смъртта на Видар. Не трябваше да умира по този начин. Щеше ми се да бяха прекарали повече време с Ана, защото видимо бяха един за друг, но живота понякога е несправедлив и отнема най-ценното ни. 
Вичи: Не бих променила абсолютно нищо, защото иначе ще се наруши хода на събитията. Като оформление бих добавила и оригиналният текст на песните на Мая във българското издание на “Ние срещу всички”. 

 Това е краят поне за сега. Ще се радваме да видим и отговорите на други фенове на Бакман. Скоро ще споделя и моето ревю за "Ние срещу всички", а до тогава вижте: 
Ревю на "Бьорнстад" -  Марти, Вичи
Ревюто на Вичи за "Ние срещу всички" 




 









Comments

Popular posts from this blog

3 книги, които искам да прочета до края на годината

Остава по-малко от месец и половина до края на 2017г., затова реших днес да споделя с вас книгите, които искам да прочета до края на месец декември. Избрах трите, които искам да прочета най-много до края на годината, въпреки че имам още няколко в купчината. Първата, която чакам повече от месец, е "Благословени" от Цветелина Владимирова. Очаква се да излезе до края на месец, като аз се подсигурих и си поръчах лимитирания BOPS на тема "Благословени". Не знам защо се забави публикуването с един месец, но се надявам да си е струвало чакането. След динамичния край на втората книга очаквам с нетърпение момента, в който ще разбера бъдещето на героите. Втората книга или по-точно сборник с разкази са на Джоан Роулинг свързани с Хогуортс и света от "Хари Потър". Тази книга се каня да я чета още от лятото, но все не стигам до нея. Не защото няма да ми хареса ами по-скоро, защото се чете за няколко часа и остава на заден план като нещо краткотрайно. Възнаме...

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Как оценявам една книга? Кога давам оценка 2 и кога давам 6?

Оценяването на прочетената от нас книга се превърна в нещо задължително, след като приключим с дадена книга. Една оценка или мнение може да накара някои да прочете книга или пък точно обратното. В днешния пост ще споделя с вас как оценявам аз и какво означава, ако дам оценка 2 на книга или оценка 6. Елементите, на които разделям определен роман и въз основа на които го оценявам са шест - стилът на писане, обстановката/средата, героите, сюжета и идеята, действията и показването на сюжета, емоциите и смисъла. Никога до сега не съм давал 1 на книга. Според мен, ако човек прочете книга от начало до край, то все нещо му е задържало вниманието и следователно поне малка част му е харесала. Все пак  книгите, на които бих дал 1 са тези, които не съм завършил. Тук не включвам романи, от които съм прочел около 50 страници и съм спрял, защото може просто в момента да не ми се е четял подобен жанр. Сещам се само за една книга, от която прочетох около 200 страници, но изобщо не ме впечатл...