Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 4

 

Беше четвъртък, Женя слизаше по стълбите, когато видя плик, мушнат под вратата. Странно защо не се изненада. Не се и страхуваше да го отвори. Знаеше от кой е и защо е там. Въпреки това се наведе, вдигна го и извади листа. Почеркът беше същият, беше тънък и блед, което подсказваше, че е на жена.В писмото пишеше:

„Предупреждавам те за последно. Следващия път няма да е само писмо”.
Жени е обзе гняв и желанието и да разобличи човека зад това се надигна в нея. Явно, Ради не се беше отказала и намерението и да съсипе Жени се е доразвило. Жени реши още днес да действа, но не знаеше какво точно да направи. Може би беше време да сподели с Александър, но преди да реши окончателно трябваше да се посъветва и със Соня.
Между временно писа на Александър, за да може да са се уговорили до довечера. Работния ден на Женя протече без никакви пречки. На обяд Жени намери приятелката си и седна до нея.
-Познай какво? Днес ме чакаше ново писмо – констатира Жени и и подаде писмото.
-Изглежда намеренията на подателя са сериозни, но нямаш никакви доказателства срещу Ради – каза Соня.
-Знам, но обмислям да кажа на Алекс и заедно да е разобличим – отвърна Жени.
-Може, но не бързай с обвиненията, ако наистина са близки няма да му е лесно.
-Днес след работа ще се видим вероятно и ще му разкажа всичко.
Когато свърши работния ден на Жени, Александър все още не и беше отговорил на съобщението от сутринта, затова тя му позвъня още веднъж и след като отново не получи отговор реши да отиде до тях.Чудеше се каква може да е причината да не вдига. Той винаги държеше телефона близо до себе си, ако случайно му се обадят по работа.
Вървейки забързано по улицата, някой бипна, а след това извика името на Женя. Тя се обърна и видя брат и – Йордан. Той беше две години по-възрастен от Жени. Имаше същата черна къдрава коса, кестенява очи и бледо лице. Карираната му риза и обръснато лице го правеха да изглежда като тийнейджър.
-На къде отиваш, Жени? – попита той – Качвай се, ако искаш.
-Няма да откажа. Отивам към Александър ще съм ти благодарна, ако ме закараш – допълни тя.
-Разбира се, ще те хвърля до там. Иначе какво ново при теб? Как си?
- Не знам.Затъжих се за теб – отговори тя.
Колебаеше се дали да му каже истината не искаше да занимава брат и но се нуждаеше от подкрепата му.
-Всъщност не съм много добре.
-Защо? Какво ти е?
Жени разказа сбито цялата история с писмата.Преди да има време да обсъдят случилото се, те пристигнаха пред жилището на Александър.
-Поговори с Александър и ако имаш проблеми ми се обади.
-Добре, непременно ще ти се обадя, пък и искам да се видим и да си поговорим.
Жени излезна от автомобила и влезна в блока на приятеля си. След като позвъня на вратата не се чу нищо. Предположи, че Алекс не се е прибрал, но тогава вратата се отвори леко и мъжът се появи пред нея.
-А, Жени какво правиш тук? – попита той.
-Според теб, вчера ми каза, че днес ще се видим, а от сутринта не може да осъществим никакъв контакт.
-Имах някой проблеми, а телефона съм си го забравил в работата – оправда се той.
-Криеш ли нещо от мен? Защо не ме поканиш вътре ?
-Не, просто е разтурено и… една тръба в банята се спука. – обясни Александър.
-Съмняваме да е заради разхвърлени дрехи, а и мога да ти помогна с тръбата – настоя Жени.
Не, ще се оправя.Моля те разбери ме. Обещавам, че на вилата ще се реванширам, имам страхотна идея.
Женя беше забравила за предстоящото им пътуване, но започна да се разколебава дали да иде.
-Не знам дали все още искам, ще ми се наложи да поизчистя у нас и не знам дали ще ми остане време – извика тя и се обърна да си ходи.
- Моля те, мила, не се сърди утре ще ти обясня всичко.
Сълзи потекоха по лицето на Женя веднага щом излезе извън сградата. Извади телефона си и позвъня на брат и:
-Ще може ли да дойдеш да ме забереш – каза тя подсмърчайки.
Повече не беше нужно за Йордан, за да се върне след пет минути.
-Не плачи, какво се случи ?- разпита той.
-Държеше се неестествено, не ме пусна и да вляза. Убедена съм, че не е бил сам.  Онази е била с него – ридаейки, разясни Жени.
- Веднага спри да ревеш.Немя да позволя Александър или който и да е да те разстройва  Ще те заведа у нас, а след това ще се върна и ще си поговоря с него – каза Йордан.
-Не, не искам да се занимаваш с него. Ради е виновна и е време да си получи заслуженото.
-Какво предлагаш? – пита Йордан.
-Ще подам сигнал в полицията – обясни Жени. – Трябва да има справедливост. Тези писма представляват заплаха за живота ми.
-Добре, отиваме до полицейското управление. Яд ме е, че не стана адвокат. Още от малка се бориш за справедливост в един несправедлив свят.
Жени се усмихна, капките на страданието и бяха спрели. Йордан беше прав. Като тийнейджърка Жени, участваше във всякакви протести и проекти срещу престъпността или замърсяването на природата. Плаче, всеки път, когато виждаше изоставени деца или умиращи хора, поради невниманието на някой друг. Веднъж даже беше отишла пред окръжния съд, когато имаше дело срещу мъж, шофирал в нетрезво състояние, виновен за смъртта на младо момче. Чакаше да излезе, за да може да му изкрещи, че е отрепка и колко е жалък. Дори го замери с клон, но това се разви доста зле, когато родителите и разбраха.
Пристигнаха пред полицията и Жени слезе, като помоли Йордан да е изчака в колата. До вратата стояха двама мъже. Под светлината на лампата Жени прочете, че единият е инспектор и реши, ч това е човекът, който и трябва.
-Добър вечер – поздрави тя,
-Добра да е. – отвърна инспектора с плътен глас, в контраст със слабата му и висока фигура.
-Искам да подам жалба против една жена, която ме заплашва – каза Жени.
-Добре по какъв начин ви заплашва? – попита той.
-Чрез писма – Жени ги извади от чантата и ги разгъна.
-Едното е от вторник, а другото от днес. Намирам ги пред входната си врата в този вид. – разясни тя.
-А кой е Александър ?
-Това е приятелят ми, предполагам, че мотивът на извършителя е да ни раздели. Освен това и имам заподозрян. – отговори Женя.
Полицаят до инспектора се засмя.
-Госпожо не можем да направим нищо. Това не е престъпление. Разбирам притесненията ви но …
-Ами писмата, те представляват заплаха за мен – прекъсна го тя.
-Това е така, но нямате никакви други доказателства, а пък и полицията си има по-сериозни случай за разрешаване. – обясни инспектора. – Все пак може да подадете жалба и ще разгледаме случая ви, но не мога да ви обещая, че ще се случи скоро. Ако желаете, колегата ще ви даде формуляра.
-Не, благодаря,. Аз нямам време за губене. Успех с разрешаването на случаите ви.
Жени се върна при Йордан, разочарована от опита си.
-Ще дойдеш ли у нас- попита мъжът.
-Нека не е днес. Насъбрало ми се е много и ми се ще да си взема един душ и да легна – отговори Женя.
-Добре, ти си знаеш – съгласи се брат и.
Жени започваше да се предава. Първо Ради, а сега и Александър е отблъсна. Нямаше какво повече да направи. Оставаше и само да чака и да се надява, а истината се доближаваше все по-бързо.

Част 5
 

Comments

Popular posts from this blog

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен.  В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с