Skip to main content

Четирите цвята на магията

Едно майско магическо приключение

Четирите цвята на магията” е първата книга от трилогията на писателката Виктория Е. Шуаб. Книгата е публикувана през 2015г., а в България я представя на пазара издателство Емас.
„Четирите цвята на магията” ни запознава с Кел, Лайла, магия и четири различни Лондона. Кел е един от последните хора, който притежават рядката дарба на кръвната магия, която му позволява да пътува през световете. Антарите (притежателите на тази дарба) са от изключителна важност, защото те са връзката между четирите Лондона, който са Червен, Бял, Сив и Черен.Всеки от тях е коренно различни.
Червеният Лондон е в разцвета си.Жителите му имат неограничен достъп до магията и всички са доволни от това. Може да се каже дори, че се доближава до утопичен свят.
Белият Лондон е в контраст с Червения. Там хората гладуват и жадуват за магия и власт. Готови са на всичко, за да получат сила.
Сивият Лондон е обикновен, лишен от магия. Там хората са забравили за нея.С една дума реалният Лондон.
Черният Лондон е унищожен от магията, която е била в центъра на живота. Хората от другите Лондона са забравили за него и само се разказват истории за съществуването му. Той е и причината да се изолират един от друг отделните светове.
 Другият главен персонаж е Делайла Бард. Тя е мъжко момиче, живеещо в Сивия Лондон. Оцелява чрез кражби и мечтае някой ден да си има собствен кораб, за да може да изживее своето приключение.
Началото на проблемите на Кел започва, когато приема от една старица мистериозен черен камък, който не е това, което изглежда. Кел предприема опасна мисия, за да спаси всички. Така съдбата среща Кел с Лайла и двамата трябва да надвият неясния си враг.
Книгата ми хареса и се радвам, че беше в BOPS, за да е прочета. Има интересни образи и различни светове. Представят се гледните точки и на Кел, и на Лайла и това ги прави по плътни образи. Времево действието се развива през 19в., което ми допада. Книгата не е голяма и се чете бързо. Това, което мога да кажа като минус е краят. Няма да изпадам в подробности, за да не издам нещо, но ми се искаше да свърши по друг начин. В бъдеще определено ще прочета и останалите книги от поредицата и се надявам и те да бъдат също толкова добри. Може да напишете вашето мнение в коментарите дали ви е харесала и дали имате някакви забележки.

Comments

Popular posts from this blog

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи...

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз о...

Из дебрите на Бьорнстад - въпроси и отговори с Вичи/Част 2

Здравейте, от няколко дни с Вичи готвим тези две публикации за една от любимите ни книги. Всичко започна просто като чат, но в последствие решихме да споделим мислите и чувствата си пред вас. Ще говорим за "Бьорнстад" и "Ние срещу всички" на Фредрик Бакман, чието творчество обожаваме. Двамата си зададохме по 6 въпроса, свързани с книгите, и ги разделихме в два поста. Първите 6 ги зададох аз към Вичи и може да видите отговорите ни във вчерашната й публикация. Днес представяме нейните 6 въпроса. На местата, където има спойлери(главно от моя страна, Вичи беше достатъчно сдържана да не издава от сюжета) ще отбелязвам по някакъв начин(§), за да може да не ви издадем нещо. Кой е любимият ти герой в романа? Марти: Честно казано, на този въпрос не мога да отговоря. Обичам целия град. Във всеки един от героите има по нещо, което ми харесва. Дори и на въпроса кой е най-неприятният герои, пак няма кой да посоча, защото всеки персонаж е изграден реалистично.  В...