Skip to main content

Четирите цвята на магията

Едно майско магическо приключение

Четирите цвята на магията” е първата книга от трилогията на писателката Виктория Е. Шуаб. Книгата е публикувана през 2015г., а в България я представя на пазара издателство Емас.
„Четирите цвята на магията” ни запознава с Кел, Лайла, магия и четири различни Лондона. Кел е един от последните хора, който притежават рядката дарба на кръвната магия, която му позволява да пътува през световете. Антарите (притежателите на тази дарба) са от изключителна важност, защото те са връзката между четирите Лондона, който са Червен, Бял, Сив и Черен.Всеки от тях е коренно различни.
Червеният Лондон е в разцвета си.Жителите му имат неограничен достъп до магията и всички са доволни от това. Може да се каже дори, че се доближава до утопичен свят.
Белият Лондон е в контраст с Червения. Там хората гладуват и жадуват за магия и власт. Готови са на всичко, за да получат сила.
Сивият Лондон е обикновен, лишен от магия. Там хората са забравили за нея.С една дума реалният Лондон.
Черният Лондон е унищожен от магията, която е била в центъра на живота. Хората от другите Лондона са забравили за него и само се разказват истории за съществуването му. Той е и причината да се изолират един от друг отделните светове.
 Другият главен персонаж е Делайла Бард. Тя е мъжко момиче, живеещо в Сивия Лондон. Оцелява чрез кражби и мечтае някой ден да си има собствен кораб, за да може да изживее своето приключение.
Началото на проблемите на Кел започва, когато приема от една старица мистериозен черен камък, който не е това, което изглежда. Кел предприема опасна мисия, за да спаси всички. Така съдбата среща Кел с Лайла и двамата трябва да надвият неясния си враг.
Книгата ми хареса и се радвам, че беше в BOPS, за да е прочета. Има интересни образи и различни светове. Представят се гледните точки и на Кел, и на Лайла и това ги прави по плътни образи. Времево действието се развива през 19в., което ми допада. Книгата не е голяма и се чете бързо. Това, което мога да кажа като минус е краят. Няма да изпадам в подробности, за да не издам нещо, но ми се искаше да свърши по друг начин. В бъдеще определено ще прочета и останалите книги от поредицата и се надявам и те да бъдат също толкова добри. Може да напишете вашето мнение в коментарите дали ви е харесала и дали имате някакви забележки.

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …