Skip to main content

Четирите цвята на магията

Едно майско магическо приключение

Четирите цвята на магията” е първата книга от трилогията на писателката Виктория Е. Шуаб. Книгата е публикувана през 2015г., а в България я представя на пазара издателство Емас.
„Четирите цвята на магията” ни запознава с Кел, Лайла, магия и четири различни Лондона. Кел е един от последните хора, който притежават рядката дарба на кръвната магия, която му позволява да пътува през световете. Антарите (притежателите на тази дарба) са от изключителна важност, защото те са връзката между четирите Лондона, който са Червен, Бял, Сив и Черен.Всеки от тях е коренно различни.
Червеният Лондон е в разцвета си.Жителите му имат неограничен достъп до магията и всички са доволни от това. Може да се каже дори, че се доближава до утопичен свят.
Белият Лондон е в контраст с Червения. Там хората гладуват и жадуват за магия и власт. Готови са на всичко, за да получат сила.
Сивият Лондон е обикновен, лишен от магия. Там хората са забравили за нея.С една дума реалният Лондон.
Черният Лондон е унищожен от магията, която е била в центъра на живота. Хората от другите Лондона са забравили за него и само се разказват истории за съществуването му. Той е и причината да се изолират един от друг отделните светове.
 Другият главен персонаж е Делайла Бард. Тя е мъжко момиче, живеещо в Сивия Лондон. Оцелява чрез кражби и мечтае някой ден да си има собствен кораб, за да може да изживее своето приключение.
Началото на проблемите на Кел започва, когато приема от една старица мистериозен черен камък, който не е това, което изглежда. Кел предприема опасна мисия, за да спаси всички. Така съдбата среща Кел с Лайла и двамата трябва да надвият неясния си враг.
Книгата ми хареса и се радвам, че беше в BOPS, за да е прочета. Има интересни образи и различни светове. Представят се гледните точки и на Кел, и на Лайла и това ги прави по плътни образи. Времево действието се развива през 19в., което ми допада. Книгата не е голяма и се чете бързо. Това, което мога да кажа като минус е краят. Няма да изпадам в подробности, за да не издам нещо, но ми се искаше да свърши по друг начин. В бъдеще определено ще прочета и останалите книги от поредицата и се надявам и те да бъдат също толкова добри. Може да напишете вашето мнение в коментарите дали ви е харесала и дали имате някакви забележки.

Comments

Popular posts from this blog

Месечно книжно предизвикателство

Днес ще ви представя една идея, която ми хрумна съвсем случайно - "Месечно книжно предизвикателство". Разглеждах различни книжни предизвикателства(reading challenge), които се поставят обикновено в началото на годината.Те включват определени теми или условия, при които трябва да прочетеш книга. Прииска ми се и на мен да се включа в подобно, но вече е средата на годината и някак не върви да го започна сега. Идеята за тези предизвикателства ми звучи страхотна, защото така няма да има моменти, в които няма да знаеш какво да четеш, а пък е възможно да откриеш нещо ново. Самите теми са широки по обхват и не те задължават точно към определени книги, а ти трябва да си ги избереш. Ще дам няколко примера, за да ви стане по-ясно, ако до сега не сте срещали подобно нещо: Да прочета книга с повече от 500 страници Да прочета книга от моето детство Да прочета книга, която мога да завърша за 1 ден Това са случайни примери, които открих, има много различни и забавни. Идеята, която и...

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това. Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, к...

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...