Skip to main content

Четирите цвята на магията

Едно майско магическо приключение

Четирите цвята на магията” е първата книга от трилогията на писателката Виктория Е. Шуаб. Книгата е публикувана през 2015г., а в България я представя на пазара издателство Емас.
„Четирите цвята на магията” ни запознава с Кел, Лайла, магия и четири различни Лондона. Кел е един от последните хора, който притежават рядката дарба на кръвната магия, която му позволява да пътува през световете. Антарите (притежателите на тази дарба) са от изключителна важност, защото те са връзката между четирите Лондона, който са Червен, Бял, Сив и Черен.Всеки от тях е коренно различни.
Червеният Лондон е в разцвета си.Жителите му имат неограничен достъп до магията и всички са доволни от това. Може да се каже дори, че се доближава до утопичен свят.
Белият Лондон е в контраст с Червения. Там хората гладуват и жадуват за магия и власт. Готови са на всичко, за да получат сила.
Сивият Лондон е обикновен, лишен от магия. Там хората са забравили за нея.С една дума реалният Лондон.
Черният Лондон е унищожен от магията, която е била в центъра на живота. Хората от другите Лондона са забравили за него и само се разказват истории за съществуването му. Той е и причината да се изолират един от друг отделните светове.
 Другият главен персонаж е Делайла Бард. Тя е мъжко момиче, живеещо в Сивия Лондон. Оцелява чрез кражби и мечтае някой ден да си има собствен кораб, за да може да изживее своето приключение.
Началото на проблемите на Кел започва, когато приема от една старица мистериозен черен камък, който не е това, което изглежда. Кел предприема опасна мисия, за да спаси всички. Така съдбата среща Кел с Лайла и двамата трябва да надвият неясния си враг.
Книгата ми хареса и се радвам, че беше в BOPS, за да е прочета. Има интересни образи и различни светове. Представят се гледните точки и на Кел, и на Лайла и това ги прави по плътни образи. Времево действието се развива през 19в., което ми допада. Книгата не е голяма и се чете бързо. Това, което мога да кажа като минус е краят. Няма да изпадам в подробности, за да не издам нещо, но ми се искаше да свърши по друг начин. В бъдеще определено ще прочета и останалите книги от поредицата и се надявам и те да бъдат също толкова добри. Може да напишете вашето мнение в коментарите дали ви е харесала и дали имате някакви забележки.

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...