Skip to main content

Четирите цвята на магията

Едно майско магическо приключение

Четирите цвята на магията” е първата книга от трилогията на писателката Виктория Е. Шуаб. Книгата е публикувана през 2015г., а в България я представя на пазара издателство Емас.
„Четирите цвята на магията” ни запознава с Кел, Лайла, магия и четири различни Лондона. Кел е един от последните хора, който притежават рядката дарба на кръвната магия, която му позволява да пътува през световете. Антарите (притежателите на тази дарба) са от изключителна важност, защото те са връзката между четирите Лондона, който са Червен, Бял, Сив и Черен.Всеки от тях е коренно различни.
Червеният Лондон е в разцвета си.Жителите му имат неограничен достъп до магията и всички са доволни от това. Може да се каже дори, че се доближава до утопичен свят.
Белият Лондон е в контраст с Червения. Там хората гладуват и жадуват за магия и власт. Готови са на всичко, за да получат сила.
Сивият Лондон е обикновен, лишен от магия. Там хората са забравили за нея.С една дума реалният Лондон.
Черният Лондон е унищожен от магията, която е била в центъра на живота. Хората от другите Лондона са забравили за него и само се разказват истории за съществуването му. Той е и причината да се изолират един от друг отделните светове.
 Другият главен персонаж е Делайла Бард. Тя е мъжко момиче, живеещо в Сивия Лондон. Оцелява чрез кражби и мечтае някой ден да си има собствен кораб, за да може да изживее своето приключение.
Началото на проблемите на Кел започва, когато приема от една старица мистериозен черен камък, който не е това, което изглежда. Кел предприема опасна мисия, за да спаси всички. Така съдбата среща Кел с Лайла и двамата трябва да надвият неясния си враг.
Книгата ми хареса и се радвам, че беше в BOPS, за да е прочета. Има интересни образи и различни светове. Представят се гледните точки и на Кел, и на Лайла и това ги прави по плътни образи. Времево действието се развива през 19в., което ми допада. Книгата не е голяма и се чете бързо. Това, което мога да кажа като минус е краят. Няма да изпадам в подробности, за да не издам нещо, но ми се искаше да свърши по друг начин. В бъдеще определено ще прочета и останалите книги от поредицата и се надявам и те да бъдат също толкова добри. Може да напишете вашето мнение в коментарите дали ви е харесала и дали имате някакви забележки.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...