Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 2


Сутринта Женя се беше събудила още преди алармата на часовника и да позвъни.През нощта не успя да спи, защото в главата и се въртяха тревоги.Първото нещо, което направи след като се стана беше да се измие, а след това да се облече и приготви за работа.Чак след половин час беше готова.Тя видя часовника, показващ 8:10ч., имаше 20мин. Преди да тръгне затова реши да закуси.Сложи две филии пълнозърнест хляб в тостера, за да се препекат,През това време извади два портокала от хладилника и ги мушна в сокоизтисквачката.Изцеди си една чаша фреш, извади тостовете и седна на масата.Включи телевизора, за да види дали случайно няма нещо интересно в сутрешните блокове.На екрана стоеше лицето на слаб мъж, с тъмна разрошена коса, прошарена от бели кичури.Мъжът крещеше не репортерката, която видимо се притесняваше от възможността да пострада от изблика на мъжа.
-Тези, тези хора убиха дъщеря ми – викаше той – Ще ги намеря и ще ги накарам да си платят, за дето …
Жени спря телевизора.Нямаше желание още от сутринта да се напряга с лоши новини.Съжаляваше всеки път, когато слушаше новините, който бяха 90% лоши.Закуси на спокойствие и след 20мин. Тръгна за работа.Докато слизаше по стълбите забеляза, че някакъв човек се отдалечава от входната врата с тичане.Изведнъж съзря, че на земята точно под вратата има плик адресиран до Женя с големи червени букви.Наведе се и вдигна плика.Огледа го внимателно, но никъде не видя подател.Единствено нейното име беше на него.Отвори вратата и се забърза да види кой е  човекът, който го е мушнал.На петдесет метра от нея мъж влезна в такси от страната на шофьорското място.
-Хей, почакайте – извика Жени.Мъжът не се обърна, а запали колата и потегли.
Тогава тя отвори плика и вътре намери лист, прегънат на две.Разтвори го и прочете:
„Стой далеч от Александър, ако цениш живота си”
Почеркът беше чист и прав.Буквите бяха четливи и заострени.Жени беше смаяна.Мислите и прескачаха бурно в главата и  и се разбиваха една в друга, оставяйки само притеснения, върху който да гадае.Лицето и беше хомогенно, беше объркано, беше безпомощно да овладее положението, защото то беше неясно.Жени се чудеше кой би могъл да остави това писмо.Почеркът беше красив и спретнат, неотговарящ на мъж, още по-малко на таксиджия.Пък и защо му е на някакъв таксиметров шофьор да е заплашва.Може би той просто е посредник или това е някаква шега.Трябваше да се обади на Александър, но би звучало абсурно.Тогава тя изтръпна, ами ако Алекс имаше друга приятелка, която искаше да се отърве от нея.Това беше най-логичното обяснение според Жени и всъщност обяснява твърде честите дежурства на Александър.Тогава телефонът и извибрира и го погледна, за да види, че е получила съобщение от Александър.
„Добро утро, мила, тази вечер ще се реванширам”
Жени беше едновременно ядосана и объркана, но е обля и притеснение, когато видя, че часа е 8:50 и тя закъсняваше за работа.Веднага тръгна към местоработата си като леко притичваше.В 9:10 беше в офиса, ала първия човек, който срещна беше шефа си.
-Закъснявате Женя, да не се е случило нещо? – попита той.Мъжът беше с черен костюм и почти без коса.Възрастта му се издаваше от набръчканото му лица и сухия глас.
-Не господин Георгиев, извинете за закъснението – отговори жената.
-Добре тогава, приятна работа – пожела й господин Георгиев.
Женя никога не закъсняваше и изпълняваше работата си в определените срокове, затова и беше харесвана и уважаване от началника си.Днешните й задължения не бяха много, но все пак Женя ги вършеше неестествено бавно.Притеснения от анонимното писмо е бяха обгърнали като вихрушка, пречейки и да вижда ясно и да се фокусира върху осчетоводяването.
На обяд отчаяно се нуждаеше да поговори със Соня.Двете се засякоха в стола, докато Жени си взимаше ризото със зеленчуци.
-Как си Жени?Как прекарахте с Алекс снощи? – запита Соня.
-Щеше ми да знам как съм – отвърна тя.
-Како се е случило? – изуми се Соня
-Нека да седнем и ще ти разкажа всичко.
Момичетата седнаха и Жени започна да разказва като се стараеше да не пропусне нещо, когато приключи Соня е гледаше също толкова двуяко.
-Не помня някога да съм била по-объркана – продума Женя.
-Ще говориш ли с Алекс за това ?- пита Соня
-Не знам, даже не съм му писала от сутринта
-Ами номера на таксите видя ли го ? – почуди се Соня.
-Права си, как може да не се сетя да погледна
-Нищо, нямало е как да мислиш разумно, след като са те заплашили да стоиш далеч от човека, който обичаш.Чудя се как са разбра ли къде живееш.Имам предвид, ако Алекс има друга едва ли й е говорил за теб, още по-малко да и каже адреса ти и да рискува да разбереш.
Женя не отговори просто гледаше замислено и си играеше с вилицата си.
-Реших го, ще отида във фирмата за таксита и ще разпитам – оповести Жени.
-Звучи като единственото нещо, което може да направиш като изключим да говориш с Алекс.
-Само че какво ще кажа. – почуди се Женя – А и в коя от всичките трябва да отида.
-Никаква идея.Защо не разпиташ съседите ти?Може някой да е видял шофьора.
-Съмняваме, но не пречи да питам – съгласи се Жени – Между другото обедната ни почивка свършва, време е да вървим.
Когато свърши работа Женя позвъня на Александър.
-Хей,какво правиш? – пита тя                                          
-Купувам храна от китайския ресторант.Какво ще кажеш да сме у нас тази вечер?
-Звучи супер – там ще те чакам.
-Искаш ли да ти взема нещо? – попита Алекс.
-Не, разчитам на твоя избор – отвърна Жени и затвори телефона.
Жени си поръча такси, за да може да е закара до жилището на Александър, а и се надяваше да научи нещо от шофьора.Когато таксито пристигна тя седна на предната седалка.
-Добър ден.Карайте към улица „Оборище” 47.
-Добре – прие шофьора.
Жени се обърна и го огледа внимателно.Беше с гъста кафява коса и диамантообразно лице .Ръцете му бяха кокалести и стискаха здраво волана.Мъжът се обърна и е загледа подозрително.
-Съжалявам, заприличахте ми на един приятел – излъга Жени.-Колко агенции за таксита има в града знаете ли?
-Не съм сигурен.Най-много пет. – отговори кратко той.
-Търся един човек, но не знам от къде да започна търсенето си?
Таксиджията не отговори.
-Вие какво бихте ме посъветвали д направя, за да го открия, сигурно ви е колега.
-Не знам – отвърна шофьора.
Жени се оказа с опитите си да измъкне нещо от човека.През целия път и двамата не продумаха.Когато Женя пристигна, Александър тъкмо паркираше своята „тойота корола” пред блока.Женя даде дължимата сума на таксито и тръгна да целуне Александър.Той е прегърна, а Жени усети как напрежението и изветрява.
-Взел съм от любимото ти оризово фиде – каза Александър
-Знаех си, че ще направиш правилния избор и без да ти казвам – засмя се Жени.
Двамата се качиха в апартамента на Александър, който беше с тъмни тапети и доста разхвърлян.Жени го определяше като типичното мъжко „бърлога”. Александър сложи яденето на малката масичка пред дивана и се настаниха пред телевизора, прегърнати.
-Имам една идея – поде Алекс.
И тя е?
-Искаш ли в петък след работа да идем на една вила на 30км от града е ?
-Звучи като привлекателна оферта – усмихна се Жени
-Значи си съгласна.
-Може да се каже – потвърди Жени.
След като приключиха с яденето постояха още няколко часа преди Женя да обяви:
-Аз ще трябва да тръгвам.
-Няма ли да останеш да спиш тук – пита Алекс с изражение на нещастно дете.
-Не съм взела нищо, съжалявам.Утре, ако искаш може да стане само ми кажи по-рано.
-Всъщност утре няма да може да се видим.Сестра ми си дойде в понеделник от Швейцария и и обещах да се видим утре. – обясни той.
-Щом е за нея няма проблем.Кога ще мога да се запозная с нея?
-Не знам, но ще се постарая да е още тази седмица.
-Добре ще чакам – оповести Жени.
Женя го целуна и се запъти към вратата, но Александър е спря.
-Накъде? Не те пускам сама, ще те закарам – каза той и е погали нежно по главата.
Докато пътуваха тя се сети за писмото, но не посмя да му каже.Времето с него е накара да забрави тревогите си и да утвърди любовта си към него.

Част 3

Comments

Popular posts from this blog

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам.

Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, че искам …

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …

Благословени - краят на една незабравима поредица