Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 2

Сутринта Женя се беше събудила още преди алармата на часовника и да позвъни.През нощта не успя да спи, защото в главата и се въртяха тревоги.Първото нещо, което направи след като се стана беше да се измие, а след това да се облече и приготви за работа.Чак след половин час беше готова.Тя видя часовника, показващ 8:10ч., имаше 20мин. Преди да тръгне затова реши да закуси.Сложи две филии пълнозърнест хляб в тостера, за да се препекат,През това време извади два портокала от хладилника и ги мушна в сокоизтисквачката.Изцеди си една чаша фреш, извади тостовете и седна на масата.Включи телевизора, за да види дали случайно няма нещо интересно в сутрешните блокове.На екрана стоеше лицето на слаб мъж, с тъмна разрошена коса, прошарена от бели кичури.Мъжът крещеше не репортерката, която видимо се притесняваше от възможността да пострада от изблика на мъжа.

-Тези, тези хора убиха дъщеря ми – викаше той – Ще ги намеря и ще ги накарам да си платят, за дето …

Жени спря телевизора.Нямаше желание още от сутринта да се напряга с лоши новини.Съжаляваше всеки път, когато слушаше новините, който бяха 90% лоши.Закуси на спокойствие и след 20мин. Тръгна за работа.Докато слизаше по стълбите забеляза, че някакъв човек се отдалечава от входната врата с тичане.Изведнъж съзря, че на земята точно под вратата има плик адресиран до Женя с големи червени букви.Наведе се и вдигна плика.Огледа го внимателно, но никъде не видя подател.Единствено нейното име беше на него.Отвори вратата и се забърза да види кой е  човекът, който го е мушнал.На петдесет метра от нея мъж влезна в такси от страната на шофьорското място.

-Хей, почакайте – извика Жени.Мъжът не се обърна, а запали колата и потегли.

Тогава тя отвори плика и вътре намери лист, прегънат на две.Разтвори го и прочете:

„Стой далеч от Александър, ако цениш живота си”

Почеркът беше чист и прав.Буквите бяха четливи и заострени.Жени беше смаяна.Мислите и прескачаха бурно в главата и  и се разбиваха една в друга, оставяйки само притеснения, върху който да гадае.Лицето и беше хомогенно, беше объркано, беше безпомощно да овладее положението, защото то беше неясно.Жени се чудеше кой би могъл да остави това писмо.Почеркът беше красив и спретнат, неотговарящ на мъж, още по-малко на таксиджия.Пък и защо му е на някакъв таксиметров шофьор да е заплашва.Може би той просто е посредник или това е някаква шега.Трябваше да се обади на Александър, но би звучало абсурно.Тогава тя изтръпна, ами ако Алекс имаше друга приятелка, която искаше да се отърве от нея.Това беше най-логичното обяснение според Жени и всъщност обяснява твърде честите дежурства на Александър.Тогава телефонът и извибрира и го погледна, за да види, че е получила съобщение от Александър.

„Добро утро, мила, тази вечер ще се реванширам”

Жени беше едновременно ядосана и объркана, но е обля и притеснение, когато видя, че часа е 8:50 и тя закъсняваше за работа.Веднага тръгна към местоработата си като леко притичваше.В 9:10 беше в офиса, ала първия човек, който срещна беше шефа си.

-Закъснявате Женя, да не се е случило нещо? – попита той.Мъжът беше с черен костюм и почти без коса.Възрастта му се издаваше от набръчканото му лица и сухия глас.

-Не господин Георгиев, извинете за закъснението – отговори жената.

-Добре тогава, приятна работа – пожела й господин Георгиев.

Женя никога не закъсняваше и изпълняваше работата си в определените срокове, затова и беше харесвана и уважаване от началника си.Днешните й задължения не бяха много, но все пак Женя ги вършеше неестествено бавно.Притеснения от анонимното писмо е бяха обгърнали като вихрушка, пречейки и да вижда ясно и да се фокусира върху осчетоводяването.

На обяд отчаяно се нуждаеше да поговори със Соня.Двете се засякоха в стола, докато Жени си взимаше ризото със зеленчуци.

-Как си Жени?Как прекарахте с Алекс снощи? – запита Соня.

-Щеше ми да знам как съм – отвърна тя.

-Како се е случило? – изуми се Соня

-Нека да седнем и ще ти разкажа всичко.

Момичетата седнаха и Жени започна да разказва като се стараеше да не пропусне нещо, когато приключи Соня е гледаше също толкова двуяко.

-Не помня някога да съм била по-объркана – продума Женя.

-Ще говориш ли с Алекс за това ?- пита Соня

-Не знам, даже не съм му писала от сутринта

-Ами номера на таксите видя ли го ? – почуди се Соня.

-Права си, как може да не се сетя да погледна

-Нищо, нямало е как да мислиш разумно, след като са те заплашили да стоиш далеч от човека, който обичаш.Чудя се как са разбра ли къде живееш.Имам предвид, ако Алекс има друга едва ли й е говорил за теб, още по-малко да и каже адреса ти и да рискува да разбереш.

Женя не отговори просто гледаше замислено и си играеше с вилицата си.

-Реших го, ще отида във фирмата за таксита и ще разпитам – оповести Жени.

-Звучи като единственото нещо, което може да направиш като изключим да говориш с Алекс.

-Само че какво ще кажа. – почуди се Женя – А и в коя от всичките трябва да отида.

-Никаква идея.Защо не разпиташ съседите ти?Може някой да е видял шофьора.

-Съмняваме, но не пречи да питам – съгласи се Жени – Между другото обедната ни почивка свършва, време е да вървим.

Когато свърши работа Женя позвъня на Александър.

-Хей,какво правиш? – пита тя                                          

-Купувам храна от китайския ресторант.Какво ще кажеш да сме у нас тази вечер?

-Звучи супер – там ще те чакам.

-Искаш ли да ти взема нещо? – попита Алекс.

-Не, разчитам на твоя избор – отвърна Жени и затвори телефона.

Жени си поръча такси, за да може да е закара до жилището на Александър, а и се надяваше да научи нещо от шофьора.Когато таксито пристигна тя седна на предната седалка.

-Добър ден.Карайте към улица „Оборище” 47.

-Добре – прие шофьора.

Жени се обърна и го огледа внимателно.Беше с гъста кафява коса и диамантообразно лице .Ръцете му бяха кокалести и стискаха здраво волана.Мъжът се обърна и е загледа подозрително.

-Съжалявам, заприличахте ми на един приятел – излъга Жени.-Колко агенции за таксита има в града знаете ли?

-Не съм сигурен.Най-много пет. – отговори кратко той.

-Търся един човек, но не знам от къде да започна търсенето си?

Таксиджията не отговори.

-Вие какво бихте ме посъветвали д направя, за да го открия, сигурно ви е колега.

-Не знам – отвърна шофьора.

Жени се оказа с опитите си да измъкне нещо от човека.През целия път и двамата не продумаха.Когато Женя пристигна, Александър тъкмо паркираше своята „тойота корола” пред блока.Женя даде дължимата сума на таксито и тръгна да целуне Александър.Той е прегърна, а Жени усети как напрежението и изветрява.

-Взел съм от любимото ти оризово фиде – каза Александър

-Знаех си, че ще направиш правилния избор и без да ти казвам – засмя се Жени.

Двамата се качиха в апартамента на Александър, който беше с тъмни тапети и доста разхвърлян.Жени го определяше като типичното мъжко „бърлога”. Александър сложи яденето на малката масичка пред дивана и се настаниха пред телевизора, прегърнати.

-Имам една идея – поде Алекс.

И тя е?

-Искаш ли в петък след работа да идем на една вила на 30км от града е ?

-Звучи като привлекателна оферта – усмихна се Жени

-Значи си съгласна.

-Може да се каже – потвърди Жени.

След като приключиха с яденето постояха още няколко часа преди Женя да обяви:

-Аз ще трябва да тръгвам.

-Няма ли да останеш да спиш тук – пита Алекс с изражение на нещастно дете.

-Не съм взела нищо, съжалявам.Утре, ако искаш може да стане само ми кажи по-рано.

-Всъщност утре няма да може да се видим.Сестра ми си дойде в понеделник от Швейцария и и обещах да се видим утре. – обясни той.

-Щом е за нея няма проблем.Кога ще мога да се запозная с нея?

-Не знам, но ще се постарая да е още тази седмица.

-Добре ще чакам – оповести Жени.

Женя го целуна и се запъти към вратата, но Александър е спря.

-Накъде? Не те пускам сама, ще те закарам – каза той и е погали нежно по главата.

Докато пътуваха тя се сети за писмото, но не посмя да му каже.Времето с него е накара да забрави тревогите си и да утвърди любовта си към него.

Част 3