Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 2


Сутринта Женя се беше събудила още преди алармата на часовника и да позвъни.През нощта не успя да спи, защото в главата и се въртяха тревоги.Първото нещо, което направи след като се стана беше да се измие, а след това да се облече и приготви за работа.Чак след половин час беше готова.Тя видя часовника, показващ 8:10ч., имаше 20мин. Преди да тръгне затова реши да закуси.Сложи две филии пълнозърнест хляб в тостера, за да се препекат,През това време извади два портокала от хладилника и ги мушна в сокоизтисквачката.Изцеди си една чаша фреш, извади тостовете и седна на масата.Включи телевизора, за да види дали случайно няма нещо интересно в сутрешните блокове.На екрана стоеше лицето на слаб мъж, с тъмна разрошена коса, прошарена от бели кичури.Мъжът крещеше не репортерката, която видимо се притесняваше от възможността да пострада от изблика на мъжа.
-Тези, тези хора убиха дъщеря ми – викаше той – Ще ги намеря и ще ги накарам да си платят, за дето …
Жени спря телевизора.Нямаше желание още от сутринта да се напряга с лоши новини.Съжаляваше всеки път, когато слушаше новините, който бяха 90% лоши.Закуси на спокойствие и след 20мин. Тръгна за работа.Докато слизаше по стълбите забеляза, че някакъв човек се отдалечава от входната врата с тичане.Изведнъж съзря, че на земята точно под вратата има плик адресиран до Женя с големи червени букви.Наведе се и вдигна плика.Огледа го внимателно, но никъде не видя подател.Единствено нейното име беше на него.Отвори вратата и се забърза да види кой е  човекът, който го е мушнал.На петдесет метра от нея мъж влезна в такси от страната на шофьорското място.
-Хей, почакайте – извика Жени.Мъжът не се обърна, а запали колата и потегли.
Тогава тя отвори плика и вътре намери лист, прегънат на две.Разтвори го и прочете:
„Стой далеч от Александър, ако цениш живота си”
Почеркът беше чист и прав.Буквите бяха четливи и заострени.Жени беше смаяна.Мислите и прескачаха бурно в главата и  и се разбиваха една в друга, оставяйки само притеснения, върху който да гадае.Лицето и беше хомогенно, беше объркано, беше безпомощно да овладее положението, защото то беше неясно.Жени се чудеше кой би могъл да остави това писмо.Почеркът беше красив и спретнат, неотговарящ на мъж, още по-малко на таксиджия.Пък и защо му е на някакъв таксиметров шофьор да е заплашва.Може би той просто е посредник или това е някаква шега.Трябваше да се обади на Александър, но би звучало абсурно.Тогава тя изтръпна, ами ако Алекс имаше друга приятелка, която искаше да се отърве от нея.Това беше най-логичното обяснение според Жени и всъщност обяснява твърде честите дежурства на Александър.Тогава телефонът и извибрира и го погледна, за да види, че е получила съобщение от Александър.
„Добро утро, мила, тази вечер ще се реванширам”
Жени беше едновременно ядосана и объркана, но е обля и притеснение, когато видя, че часа е 8:50 и тя закъсняваше за работа.Веднага тръгна към местоработата си като леко притичваше.В 9:10 беше в офиса, ала първия човек, който срещна беше шефа си.
-Закъснявате Женя, да не се е случило нещо? – попита той.Мъжът беше с черен костюм и почти без коса.Възрастта му се издаваше от набръчканото му лица и сухия глас.
-Не господин Георгиев, извинете за закъснението – отговори жената.
-Добре тогава, приятна работа – пожела й господин Георгиев.
Женя никога не закъсняваше и изпълняваше работата си в определените срокове, затова и беше харесвана и уважаване от началника си.Днешните й задължения не бяха много, но все пак Женя ги вършеше неестествено бавно.Притеснения от анонимното писмо е бяха обгърнали като вихрушка, пречейки и да вижда ясно и да се фокусира върху осчетоводяването.
На обяд отчаяно се нуждаеше да поговори със Соня.Двете се засякоха в стола, докато Жени си взимаше ризото със зеленчуци.
-Как си Жени?Как прекарахте с Алекс снощи? – запита Соня.
-Щеше ми да знам как съм – отвърна тя.
-Како се е случило? – изуми се Соня
-Нека да седнем и ще ти разкажа всичко.
Момичетата седнаха и Жени започна да разказва като се стараеше да не пропусне нещо, когато приключи Соня е гледаше също толкова двуяко.
-Не помня някога да съм била по-объркана – продума Женя.
-Ще говориш ли с Алекс за това ?- пита Соня
-Не знам, даже не съм му писала от сутринта
-Ами номера на таксите видя ли го ? – почуди се Соня.
-Права си, как може да не се сетя да погледна
-Нищо, нямало е как да мислиш разумно, след като са те заплашили да стоиш далеч от човека, който обичаш.Чудя се как са разбра ли къде живееш.Имам предвид, ако Алекс има друга едва ли й е говорил за теб, още по-малко да и каже адреса ти и да рискува да разбереш.
Женя не отговори просто гледаше замислено и си играеше с вилицата си.
-Реших го, ще отида във фирмата за таксита и ще разпитам – оповести Жени.
-Звучи като единственото нещо, което може да направиш като изключим да говориш с Алекс.
-Само че какво ще кажа. – почуди се Женя – А и в коя от всичките трябва да отида.
-Никаква идея.Защо не разпиташ съседите ти?Може някой да е видял шофьора.
-Съмняваме, но не пречи да питам – съгласи се Жени – Между другото обедната ни почивка свършва, време е да вървим.
Когато свърши работа Женя позвъня на Александър.
-Хей,какво правиш? – пита тя                                          
-Купувам храна от китайския ресторант.Какво ще кажеш да сме у нас тази вечер?
-Звучи супер – там ще те чакам.
-Искаш ли да ти взема нещо? – попита Алекс.
-Не, разчитам на твоя избор – отвърна Жени и затвори телефона.
Жени си поръча такси, за да може да е закара до жилището на Александър, а и се надяваше да научи нещо от шофьора.Когато таксито пристигна тя седна на предната седалка.
-Добър ден.Карайте към улица „Оборище” 47.
-Добре – прие шофьора.
Жени се обърна и го огледа внимателно.Беше с гъста кафява коса и диамантообразно лице .Ръцете му бяха кокалести и стискаха здраво волана.Мъжът се обърна и е загледа подозрително.
-Съжалявам, заприличахте ми на един приятел – излъга Жени.-Колко агенции за таксита има в града знаете ли?
-Не съм сигурен.Най-много пет. – отговори кратко той.
-Търся един човек, но не знам от къде да започна търсенето си?
Таксиджията не отговори.
-Вие какво бихте ме посъветвали д направя, за да го открия, сигурно ви е колега.
-Не знам – отвърна шофьора.
Жени се оказа с опитите си да измъкне нещо от човека.През целия път и двамата не продумаха.Когато Женя пристигна, Александър тъкмо паркираше своята „тойота корола” пред блока.Женя даде дължимата сума на таксито и тръгна да целуне Александър.Той е прегърна, а Жени усети как напрежението и изветрява.
-Взел съм от любимото ти оризово фиде – каза Александър
-Знаех си, че ще направиш правилния избор и без да ти казвам – засмя се Жени.
Двамата се качиха в апартамента на Александър, който беше с тъмни тапети и доста разхвърлян.Жени го определяше като типичното мъжко „бърлога”. Александър сложи яденето на малката масичка пред дивана и се настаниха пред телевизора, прегърнати.
-Имам една идея – поде Алекс.
И тя е?
-Искаш ли в петък след работа да идем на една вила на 30км от града е ?
-Звучи като привлекателна оферта – усмихна се Жени
-Значи си съгласна.
-Може да се каже – потвърди Жени.
След като приключиха с яденето постояха още няколко часа преди Женя да обяви:
-Аз ще трябва да тръгвам.
-Няма ли да останеш да спиш тук – пита Алекс с изражение на нещастно дете.
-Не съм взела нищо, съжалявам.Утре, ако искаш може да стане само ми кажи по-рано.
-Всъщност утре няма да може да се видим.Сестра ми си дойде в понеделник от Швейцария и и обещах да се видим утре. – обясни той.
-Щом е за нея няма проблем.Кога ще мога да се запозная с нея?
-Не знам, но ще се постарая да е още тази седмица.
-Добре ще чакам – оповести Жени.
Женя го целуна и се запъти към вратата, но Александър е спря.
-Накъде? Не те пускам сама, ще те закарам – каза той и е погали нежно по главата.
Докато пътуваха тя се сети за писмото, но не посмя да му каже.Времето с него е накара да забрави тревогите си и да утвърди любовта си към него.

Част 3

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …