Skip to main content

Домът на мис Перигрин за чудати деца



Поредицата за „Домът на мис Перигрин за чудати деца” са книги от американския писател Рансъм Ригс. Жанра им е фентъзи- юношески и са подходящи за деца над 13 години.
Сюжет разказва историята на Джейкъб Портман, който води монотонен и самотен живот сред богато семейство.Най-близкият човек е дядо му, с който е прекарвал голяма част от детството си, слушайки неговите истории и изучавайки чудатите му снимки.За жалост обаче един ден дядо му бива нападнат и убит.Когато Джейкъб го открива в гората до къщата му, последните думи на стареца - Намери птицата.В примката.От другата страна на гроба на стареца.Трети септември 1940 година - объркват още повече момчето.Затова той решава да замине с баща си до малък остров край Уелс, където е израснал дядо му (Ейб) в сиропиталище под закрилата на мис Перигрин, за да разкрие тайните от миналото на Ейб. Там Джейкъб открива къща пълна с чудати деца с невероятни дарби и тяхната покровителка Алма Перигрин.Не след дълго живота на младежа се променя и той разбира, че притежава същата дарба каквато и покойния му дядо.

Трилогията е наистина много интересна и определено си струва четенето.Разнообразна е и съдържа различни елементи от фентъзи, като например исторически.Лично на мен много ми допада това, че действието се развива главно през двайсети век.Освен това има черно-бели снимки, който придават една автентичност и по-пълна представа за външността на образите.Досега не съм срещал други книги, който да съдържат фотографии, което е още една причина да е прочетете.Друго нещо, което ми хареса е това, че действието се развива в рамките на около една седмица, който ви помага да не изпуснете и най-малкият детайл от приключението на чудатите. Ако сте гледали филма то това няма никакво значение, защото втората половина на филмираната версия няма нищо общо с романа.

„Чудатите деца на мис Перигрин” е поредица, която ще ви омагьоса и заинтригува със своя изненадващ сюжет и пъстри персонажи.Ще вдъхне във вас онзи трепет, който изпитвате, когато сте обладани от някоя чудесна фантастична поредица, ще ви накара да станете едно от чудатите деца в дома, да се с борите с Гладните, както Джейкъб и да изживеете поредния книжен живот.Оценката, която давам на тази книга е... заради интересния сюжет и умелото съчетаване на фотографиите с историята.


Comments

  1. Страхотно е, че си решил да си направиш блог- ставаме все повече книжни блогъри, а като цяло и повече четящи, което може само да ме радва! :)
    Хареса ми как си обвързал и екранизацията, която поне на мен не ми хареса. Не съм чел книгите, но смятам скоро да им дам шанс, защото не искам да съдя историята само от филма. А и винаги книгата е по-добра от филма, така че няма никакво съмнение, че ще ми хареса повече!
    Иначе ревюто ти е страхотно! С нетърпение очаквам следващото! :)

    ReplyDelete
  2. Добре дошъл в света на блогърите!
    Ревюто ти е наистина добро. На моменти неясно и неточно, но наистина добро. Какво можем да очакваме от теб и занапред? Основно ревюта на книги във фентъзи жанра ли? Е, ще чакам отговор.
    Поздрави и успех! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря за мнението ти.Какво да очакваш в бъдеще от мен може да прочетеш на страницата ""Какво е Martis' writing". Чета всякакви жанрове, въпреки това фентъзито е може би любимия ми жанр.Ще пиша ревюта не само на фентъзи книги,обичам да чета различни неща, затова може да очакваш общо взето всичко.Надявам се, че съм отговорил на въпросите ти.
      Поздрави :)

      Delete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В