Skip to main content

Домът на мис Перигрин за чудати деца



Поредицата за „Домът на мис Перигрин за чудати деца” са книги от американския писател Рансъм Ригс. Жанра им е фентъзи- юношески и са подходящи за деца над 13 години.
Сюжет разказва историята на Джейкъб Портман, който води монотонен и самотен живот сред богато семейство.Най-близкият човек е дядо му, с който е прекарвал голяма част от детството си, слушайки неговите истории и изучавайки чудатите му снимки.За жалост обаче един ден дядо му бива нападнат и убит.Когато Джейкъб го открива в гората до къщата му, последните думи на стареца - Намери птицата.В примката.От другата страна на гроба на стареца.Трети септември 1940 година - объркват още повече момчето.Затова той решава да замине с баща си до малък остров край Уелс, където е израснал дядо му (Ейб) в сиропиталище под закрилата на мис Перигрин, за да разкрие тайните от миналото на Ейб. Там Джейкъб открива къща пълна с чудати деца с невероятни дарби и тяхната покровителка Алма Перигрин.Не след дълго живота на младежа се променя и той разбира, че притежава същата дарба каквато и покойния му дядо.

Трилогията е наистина много интересна и определено си струва четенето.Разнообразна е и съдържа различни елементи от фентъзи, като например исторически.Лично на мен много ми допада това, че действието се развива главно през двайсети век.Освен това има черно-бели снимки, който придават една автентичност и по-пълна представа за външността на образите.Досега не съм срещал други книги, който да съдържат фотографии, което е още една причина да е прочетете.Друго нещо, което ми хареса е това, че действието се развива в рамките на около една седмица, който ви помага да не изпуснете и най-малкият детайл от приключението на чудатите. Ако сте гледали филма то това няма никакво значение, защото втората половина на филмираната версия няма нищо общо с романа.

„Чудатите деца на мис Перигрин” е поредица, която ще ви омагьоса и заинтригува със своя изненадващ сюжет и пъстри персонажи.Ще вдъхне във вас онзи трепет, който изпитвате, когато сте обладани от някоя чудесна фантастична поредица, ще ви накара да станете едно от чудатите деца в дома, да се с борите с Гладните, както Джейкъб и да изживеете поредния книжен живот.Оценката, която давам на тази книга е... заради интересния сюжет и умелото съчетаване на фотографиите с историята.


Labels:

Comments

  1. thebookishparadise14 May 2017 at 20:30

    Страхотно е, че си решил да си направиш блог- ставаме все повече книжни блогъри, а като цяло и повече четящи, което може само да ме радва! :)
    Хареса ми как си обвързал и екранизацията, която поне на мен не ми хареса. Не съм чел книгите, но смятам скоро да им дам шанс, защото не искам да съдя историята само от филма. А и винаги книгата е по-добра от филма, така че няма никакво съмнение, че ще ми хареса повече!
    Иначе ревюто ти е страхотно! С нетърпение очаквам следващото! :)

    ReplyDelete
  2. Гергана Васева14 May 2017 at 22:06

    Добре дошъл в света на блогърите!
    Ревюто ти е наистина добро. На моменти неясно и неточно, но наистина добро. Какво можем да очакваме от теб и занапред? Основно ревюта на книги във фентъзи жанра ли? Е, ще чакам отговор.
    Поздрави и успех! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Martis' writing15 May 2017 at 17:14

      Благодаря за мнението ти.Какво да очакваш в бъдеще от мен може да прочетеш на страницата ""Какво е Martis' writing". Чета всякакви жанрове, въпреки това фентъзито е може би любимия ми жанр.Ще пиша ревюта не само на фентъзи книги,обичам да чета различни неща, затова може да очакваш общо взето всичко.Надявам се, че съм отговорил на въпросите ти.
      Поздрави :)

      Delete

Post a Comment

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...
Post a Comment
Read more

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...
Post a Comment
Read more

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...
Post a Comment
Read more