Skip to main content

5 книги, които искам да прочета до края на годината



Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам.

Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, че искам да я прочета, първо, защото е YA класика, а това е жанр, който ми е интересен и ми харесва. Чел съм "Къде си, Аляска?" и "Хартиени градове" и искам да прочета още една книга от един от най-видните представители на тийнейджърската литература. Останалите му книги не ми допадат, а и многократно съм чувал, че "Вината в нашите звезди" е най-добрата му книга. Така, че до края на месеца вероятно ще съм я прочел.

Полулош на Сали Грийн(в момента осъзнах, че фамилиите са им един и същи, слОчаенос?) е книга, която си купих още лятото и все оставаше на заден план. Надявам се, през декември да съм в настроение за започване на нова поредица. Очаквам тази книга да ми хареса и да прочета останалите след това. За щастие, цялата поредица е издадена, а и ще ми дойде добре да разнообразя след книгите, които прочетох напоследък с нещо магично.


"Под бадемовото дърво" на Лора Маквей е роман, който привлече вниманието още с появата си на пазара, но така и не съм се наканвал да си купя. Ала вече го имам и чака да бъде прочетен. Първоначално ме привлече корицата, а след това и резюмето. Разказва се за бягство и война. Такъв тип книги са ми интересни, а и тази е по-различно, защото главната героиня е бежанка от Афганистан. По необясними причини по Коледа чета книги за война. Миналата година краят на декември четох "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер. Сега горе-долу се очертава същото, дано си намеря нещо по-подходящо за празниците.

На къде без някой български автор? Денят на Инвикта от Николай Пеев е една от книгите, която искам да си купя в най-скоро време, за да не се изчерпа тиража. Книгата ме спечели с това, че е от български автор и е фантастика, повече не ми трябва да знам. Не е голяма около 250стр., което означава, че ще мога да я прочета бързо, стига да ме грабне. Ако до края на месеца не я намеря в някоя книжарница, ще ми се наложи да си я поръчам.

Конкретна пета книга нямам. Някоя от книгите от декемврийския BOPS може да е или ако намеря някаква интересна Коледна книга. Отворен съм за предложения, ако имате такива.
Това е от мен за сега. Надявам се до края на ноември да се появя с още една публикация, ако ли не Ви пожелавам едни прекрасни есенни дни.

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Хартиени градове - Джон Грийн

A torch against the night - продължението на "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир