Skip to main content

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо






От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за блог-другарчетата си :D
Кога? Подскокът ще е от 8 до 14 октомври, а на годишнината - 15, ще има фейсбук парти.

 След като схванахте идеята на събитието е време да преминаваме към моята част от него, а тя е да споделя първите си впечатления от кориците и резюмето. От както Нина ми предложи да участвам нямам търпение да прочета тази анотация. Не го направих веднага, за да мога на момент по най-емоционален и искрен начин да споделя своите първи впечатления.



 Наследницата е първата книга от поредицата. Ще започна с мнение за корицата(между другото формата на книгата не е стандартния, а се води, джобен формат). Харесват основните цветове, които са използвани за основата. Фонът отзад е е доста интригуващ. Предполагам, че това е замък, а аз обичам замъци, крепости и други подобни сгради. Това, което лично на мен не ми харесва при кориците, е присъствието на реални хора. Щеше да ме впечатли в пъти повече, ако беше нарисувана или само направена по някакъв друг начин, който е по-нестандартен. Все пак ми харесва контраста, който се е получил между момичето е фона. Също са ми интересните и азиатските символи на гърба ѝ и би ми било интересно да разбера какво означават.
 Най-накрая настъпи времето, в което ще прочета резюмето. Ще го обсъждам изречение по изречение...  
Преди много векове граф Дракула е оставил върху целия си род страшно проклятие и две дъщери от различни жени. . - добреее, това е грабващо първо изречение. Присъствието на град Дракула означава, че ще има вампири. Проклятието, колкото и често срещан мотив да е, ми харесва. Двете дъщери от различни майки също звучат интересно, вероятно ще има някакъв конфликт между тях.
Мелиса и Витория са като нощта и деня, но и двете са с непреклонен дух и с воля за победа. А победителката ще е Кралицата на здрача. - харесва ми, че са различни и че само една от тях ще стане Кралицата на нощта, каквото и да означава това.
Сега целия свят на мрака е в хватката на по-малката дъщеря - Витория, победила сестра си в смъртен двубой. - много неочаквано, не предполагах, че толкова бързо една от сестрите ще победи другата 
Тя е кралицата покорила върколаците, в мир със самодивите, сключила пакт с нинджите и превърнала се в непобедим вампир. - освен вампири има и върколаци, и самодиви. Харесва ми наличието на толкова много фантастични същества, но нинджи. Какво общо имат нинджите с всичко това?
Но собственото й сърце не се подчинява на правилата й и отдава любовта си на ловеца на вампири Филип. Филип също е поставен пред дилемата дали да изпълни дълга си, или да следва сърцето си, което копнее за Витория.- разбира се, че трябва да има и невъзможна любов, без нея накъде сме дано само е направено по-разчупено, иначе нямам нищо против.
Кралицата усеща невероятни сили у едно новородено момиченце и възлага целите си надежди, че то е новата наследница.  - това много не го разбирам, трябваше да има едно изречение, поясняващо каква е способността на тази Кралица
Но върколаците са се обединили с враговете й и подготвят нападение. Витория е готова да брани всички свои близки и наследницата, но ще се наложи да направи труден избор между любовта и дълга.
Звучи наистина напечено, в крайна сметка сюжета на първа книгата ми харесва и е нещо, което бих прочел.

 Дългът е втората книга от поредицата. Корицата е в пъти по-мрачна, може би и сюжетът е станал такъв. Дори ми изглежда като някой роман на ужасите. Като цветове обаче Наследницата ми хареса повече. Макар че тук момичето(вероятно Витория) е представено по по-интересен начин. Предполагам, че във втората част всичко ще е много по-динамично и бурно, съдейки и по гръмотевиците на заден план. Имам и чувството, че Филип е бил убит и Виктория е разтърсена от смъртта му.



36636155
  Изкуплението е третата и последна книга. Корицата отново е в същата цветова гама. Наистина може да се олицетвори с изкупление. У мен пробужда подобно настроение, сякаш Витория вече е изтощена от всичко, което и се е случило и копнее за спокойствие, а то със сигурност ще дойде, имайки предвид светлината, която извира от дълбините на корицата. 
Анотациите на втората и третата книга няма да ги чета, за да не издам нещо както на себе си, така и на вас. Като цяло впечатлението ми е, че на пръв прочит поредицата звучи интересно. Не съм я виждал по книжарниците, но ако го направя може да си я купи.( стига обаче шрифта да не е много ситен като самата книга е по-малък формат). 

Радвам се, че бях част от това събитие, фен съм на българските автори и бих помогнал по всякакъв начин за разпространяването им. Дано публикацията ми да ви е била интересна и да е породила желание у вас да се докоснете до творчеството на Гери Йо. Блог-подскока ще продължи утре при Ася от Asya's Adventures ORL.

Comments

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В