Автор: Кат Кроули
Издателство: Orange books
Издадена:2010;2015 в България
Страници: 253
Цена: 11,90лв.
Линк към Goodreads
„Graffiti moon” е книга,
която си купих заради цена. От издателството е намалена на 5лв. и нямаше как да
се сдържа и да не си я купя, защото аз съм фен на намалените книги. Въпреки
цената си това е роман, който напълно си заслужава и 5лв., които дадох са един
от най-добре похарчените ми. Мисля, че промоцията е постоянна и може да си я
купите както от книжарница Orange
center така и от сайта им. Въпреки че книгата ми хареса, имаше някои неща в изданието, които не ми харесаха. Първото нещо, което ме отблъсква е заглавието – “Graffiti moon”. Виждал съм я и преди, но съм си казвал каква ще е тази
книга със заглавие на английски, разположена при българските книги. Не знам защо
не са го превели, не е нещо невъзможно за превод -„Лунни графити”, „Графити под
луната”. Проверих дали в другите
държави, където е издадена заглавието е останало същото и се оказа, че на места
е променено като например Испания, Русия, Гърция. Във Франция и Германия беше
запасено същото, съдейки по информацията в Goodreads. Корицата също не мисля, че е най-доброто, което е могло да
се измисли. В книгата има много описания на графити и хубави моменти, които
можеха да се пресъздадат на корицата. Оригиналната корица е подобна на
българската, но според мен много от българските корици са в пъти по-добри от
оригиналните и можеше да се измисли нещо по-интересно. Спирам с критиката си
към изданието и се насочвам към съдържанието.
Историята ни разказва за двама герои, чиито съдби се
преплитат, въпреки че и двамата не го желаят. Луси е влюбена в творчеството на
художник на графити с прякор Сянката. Тя припознава себе си в неговото
изкуството и от месеци се опитва да открие човека зад тези картини, разположени
из улиците на града. За нея той е идеалният творец, с когото мечтае да създават
заедно. Една нощ след последния учебен ден Луси и най-добрата ѝ приятелка Джаз
решават да направят нещо нетипично и диво. Случайно те се засичат с Ед и Лио,
които твърдят че познават Сянката и Поета и така заедно се отправят да ги
издирват. Въпреки това Луси не се чувства приятно в компанията на Ед, с когото
вече имат неприятни спомени, но това няма да ѝ попречи да тръгне заедно с него
в търсене на самия него. Те двамата ще преоткрият както себе си така и другия.
Жанрът, както се досещате, е YA. “Graffiti moon” съдържа
типичните елементи за жанр плюс някои по-различни детайли. Написана е приятно и
е изключително лесна за четене. Авторката бавно ни потапя в историята, след
което се разбързва. Диалозите между героите преобладават, което е добре, защото
действието се развива в рамките на една нощ и това е най-лесният начин да ги
опознаем за възможно най-кратко време. Разговорите са естествени и истински,
както двама тийнейджъри биха разговаряли и разсъждавали. Много се зарадвах, че
историята се разказва от гледната точка и на Луси, и на Ед, а от време на време
имаше и някоя от лиричните творби на Поета. Доволен съм от тази факт, защото
ако беше само през погледа на Луси щеше да е банално и очевидно какво ще стане.
Докато сега от първите страници става ясно че Ед е Сянката. Това може да се
догатне още от резюмето и така акцент пада върху развитие на героите и тяхната
същност, а не дали Луси ще открие Сянката и какъв ще е той.
Обстановката и атмосферата ме улучиха право в сърцето.
Първоначално мислех, че авторката е американка и историята ще се развива в
типичните американски градове, но… тя е от Австралия. На едно място се
споменава, че всичко се развива в Мелбърн(не съм сигурен дали беше Мелбърн).
Това много ми хареса, защото малко ми е омръзнало от градовете в САЩ. Средата е
много добре описана, въпреки многото диалози. Споделя се достатъчно, за да си
представим града. Също така времето там е горещо и това се усеща, тъй че е
идеална за лятото особено ако я четете вечер.
Героите са пъстри и добре изградени. Разказва се предистория им,
настоящето и плановете им за бъдещето. Обхваната е немалка част от живота на
Луси и Ед. Въпреки големината на книгата успях да опозная образите. Хареса ми,
че са различни един от друг, но в същото време малко по малко откриват своите
допирни точки. Докато четох книгата, искрено се забавлявах с тях и развитието
във взаимоотношенията им. Джаз и Лио – най-добрите приятели съответно на Луси и
Ед също така са интересни и различни. Джаз е от типа луди персонажи, които
добавят щипка хумор в историята, а и главният инициатор на всичко. След Луси и
Ед Лио е другият ми любим персонаж, хареса ми това че е поет, интересува се от
поезия, прави жертви за това и не се срамува да го показва. Приятелството,
което имат с Ед е пример какви трябва да бъдат истинските приятели. Другата
двойка персонажи са Дейзи и Дилън. Те не бяха толкова важни, но ми харесаха
като двойка и връзката, която имат, а не като отделни индивиди. За щастие
присъстват и родителите на Луси и Ед, което за мен е важно, а не като някои
тийн книги, където родители изобщо не се появяват, а детето си живее на воля
само незнайно как.
Казах му, че това са само мечти. Той ми отговори, че мечтите са единственият начин да стигнеш някъде.
Сюжета се разгъва около Луси, Ед и приятелите им. Въпреки че
в началото причината за разходката на Луси и Ед е да открият Сянката-Ед, с
времето това се променя. По-важни стават самите те и това, което са били и
което са сега. Има много сцени в разговори за изкуство или описание на графити.
По принцип не съм фен на графити, изобразяващи произволно надраскани букви или
черепи и подобни, тук обаче това го няма. Ед твори картини с дълбок смисъл за
него, в който всеки може да види нещо различно. Всичкото действие се случва в
рамките на една нощ в обикаляна на града. Това много ми хареса, защото аз
обичам нощта и безцелното обикаляне из града. Може да кажете, че те имат цел,
но за мен да издирваш себе си не е нещо основателно.
Двамата ще гладуваме и ще учим заедно
За мен книгата е въздействаща и запомняща се. След като я
прочетох няколко дни не ми се четеше нищо друго. Книгата е спечели различни
награди, затова може и да е интересна и на хора, който искат нещо с по-голяма
литературна стойност. Аз все още си харесвам YA книги, въпреки че не винаги са нещо изключително. Според мен
„Graffiti moon” е различна, а на мен ми хареса толкова много, заради малките
детайли като изкуството, разходките през нощта и приятелството. Оценката ми
е…
Comments
Post a Comment