Skip to main content

Къщата на езерното дъно - без "как?" и "защо?"

Къщата на езерното дъно

Автор: Джош Малерман

Издадена: 2016/2017 в България

Издателство: Deja Book

Страници:148

Цена: 11,90лв.

Линк към Goodreads


„Къщата на езерното дъно” е първата ми среща с Джош Малерман, който гледам е доста известен сред българските читатели. Често се натъквам на ревюта и мнения за неговите книги, като срещам и разнопосочни мнения. Реших сам да си изградя мнение за автора, прочитайки една от книгите му. Спрях се на тази, защото беше най-малка и исках да разбера дали ми допада преди да се нахвърля на по-големите му. Анотацията на книгата е кратка, но все пак успя да привлече вниманието ми.  В крайна сметка не успях да си създам мнение, по-надолу ще разберете и защо. 


Джеймс и Амелия са на 17 и още от първата им среща става ясно че ще се получи нещо между тях. Джеймс решава да я заведе на разходка с кану и така се отправят на романтичен следобед, който ще ги промени за винаги. Плавайки с лодката, се натъкват на проход, водещ до трето мистериозно езеро, на дъното на което се намира двуетажна къща. Двамата са запленените от мистичността на къщата и решават да я проучат. Нещо обаче не е такова каквото изглежда. Джеймс и Амелия го осъзнават, но се страхуват да питат „защо” и „как”
 

Жанрът е смесица от няколко. Аз го определям като YA с horror и фентъзи елементи. Стилът на Джош Малерман ми хареса. Изказванията му са лаконични, но и достатъчни, за да си представим определена сцена. Като цяло „Къщата на езерното дъно” не е някакъв ужас, който да не ти позволява да спиш. Няма някакви изключително страшни сцени. Въпреки това ме накара да съпреживея загадъчността на къщата и да се чувствам леко неспокойно, от това което може да се окаже. 

Повествованието се развива предимно на езерото и на дъното. Не помня дали се споменава име на града, но не е и от значение. Мястото ми хареса както на повърхността така и под нея. Къщата беше много подробно описана и все пак има с какво да те изненада. Дори може да се причисли към героите, защото беше като одухотворена. 


Едно от нещата, които не ме впечатли бяха героите. Главните персонажи са само двама, като дори няма важни второстепенни. Второстепенните са просто за да има трети човек, с който да си говорят Джеймс и Амелия. Не това ми е проблема, а липсата на отличителни черти в тях. При положение че няма други образи, за които да трябва да се отделя внимание, авторът можеше да се постарае за главните си. Някои може да каже, че книга е малка и това е причината, но не съм съгласен. За 150стр. може да се създадат два страхотни героя. Единственото с което ще ги запомня е обсебеността им от къщата и непрекъснатото им съгласие с другия. Ако единия предложи нещо то другия веднага е съгласен и дори не обяснява защо. Може би това е и причината поради която решават да не си задават въпроси с „защо” и „как”, защото отговорът би бил „Да”. Как мислиш, че къщата е попаднала тук?  -Да
 

Сюжетът се върти около къщата и същността й. Идеята е интересна и му се е получила донякъде. Диалозите не ме впечатлиха особено и предполагам, че това се дължи на героите. Все пак не го приемам като минус на сюжета. Действия и динамичност имаше, колкото позволяваше сюжета. Страшни сцени няма, имаше една, но тя ми се стори по-скоро гнусно-зловеща. Началото ми хареса най-много, въпреки че ми се щеше да беше малко по-дълго. Бързо се прескочи между първите две глави, а смятам че можеше малко да забави и да сподели повече подробности. Вторият огромен минус на книгата е краят. За това и казах, че донякъде е успял с историята си. Струва ми се недовършен и нелогичен. Според мен щеше да се получи една много по-пълна история, ако имаше още 50 страници. Не знам каква е причина да свърши така. Разбирам, че е целял да има гадаене и отворен край, но това беше прекалено, защото не се дадоха никакви отговори. 


Със завършването на книгата имам по-скоро негативно мнение. Причината са героите, които не ми хареса, за което отнемам 1 звезда. Другата е финалът и от части сюжета, за което взимам още 1 звезда. Въпреки това има голяма вероятност да му дам втори шанс с „Кутия за птици”, защото ми хареса стилът му и начина, по които въздейства с обстановката. Оценка … 
Източник на изображението


Labels:

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...
Post a Comment
Read more

Пазители - книга втора от поредицата на Цветелина Владимира

„Пазители” книга втора от поредицата „Проклятието на Воронина” Автор: Цветелина Владимирова Издателство : Orange books Издадена: 2017г. Цена: 11.90лв. Линк към goodreads Ако не сте прочели първата книга не ви препоръчвам да четете това ревю, защото е възможно да има спойлери от „Вестители”. След като Ксения и Игор преминават вековните закони за връзката между вестител и пазител всичко се променя. Тайна за същността на Ксения е разкрита, а с това навлича гнева на Тайният кръг. Всички пазители се обръщат срещу тях и те са принудени да бягат и да се крият. Ксения трябва да се промени и да се хвърли в неизвестното, за да успее на спаси всичко и всички, които обича. Жанрът на книгата е urban fantasy и YA . В „Пазители” стилът на авторката вече е изграден и се наблюдава, че е написана много увлекателно.   Няма ненужни описания или сложни конструкции, които затрудняват разбирането на текста. Действието продължава да се развива в Русия , но този път местата са...
Post a Comment
Read more

Бьорнстад - Фредрик Бакман

Бьорнстад Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2017г. Линк към Goodreads „Бьорнстад” е най-новата книга на шведския писател Фредрик Бакман, който почти всеки е чувал. Прочетох някои мнения и ревюта преди да я започна и останах с впечатлението, че е нещо по-различно от другите му бестселъри. Наистина беше по-нестандартнa, но ето защо ме накара да се влюбя във всяка част от нея. Бьорнстад е малък град, затънтен в една гора. Градът бавно залязва, а единствената му светлина е хокеят. Всички обожават спорта и той е това, което успява да дава надежда на хората, че Бьорнстад ще грейне отново. Този път градчето е почти на върха, малко го дели от това да заблести. Хокейният отбор е на полуфинал и дори има шанс да го спечели. В навечерието на един от най-важните мачове избухва скандал, който ще промени завинаги този град. За разлика от другите романи на Фредрик Бакман тук се наблюдава по-различен стил. Написан е по разпознаваемия за Бакман начин. Леко и ра...
Post a Comment
Read more