Skip to main content

Признанията на един книжен блогър


Днес ще направя Признанията на един книжен блогър Tag. Бях тагнат от Кали от A Court of Books and Magic, за което и благодаря. Тагът се състои от някои много интересни въпроси, които с радост ще отговоря.

Коя книга най-скоро не довърши?
Рядко не завършвам книги, но все пак има няколко, които съм започнал без да довърша. Понеже беше отдавна и не съм сигурен коя е по-скоро, ще кажа The Picture of Dorian Gray. Прочетох около 50стр., но нещо ме отказа. Мисля, че все някога ще я прочета, защото е класика. Вероятно просто сега не й е времето, въпреки че много харесах стила на Оскар Уайлд. Това, което ме отблъсна беше обстановката и Дориан, за който знам в какво ще се превърне.

Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Честно казано много не разбирам въпроса, но от това което е отговорила Кали, предполагам, че става въпрос за романтични книги. Не съм чел романтика, а и едва ли ще го направя,защото не е моят жанр. Въпреки това обичам любовни елементи в някои YA романи или фентъзи, стига това да не е най-важното.

Коя книга би хвърлил в морето?
Не бих изхвърлил книга нито в морето, нито в боклука. Това обаче не ми пречи да се питам, защо някои книги съществуват. "Бремето на кръвта" от Дейвид Далглиш ми се ще да не я бях чел. Героите бяха глупави, а действията им под всякаква критика. Имайки в предвид, че това е поредица не мога да си представя на кой човек би му харесала.

Коя книга си чел най-много?
По принцип не прочитам книги или по-скоро не съм изпитвал желание. Книгата, която съм чел няколко пъти от детството ми до сега е "Малкият принц". Едва ли има човек, който да не я е чел, защото това е книга, в която всеки пък може да откриваш нещо ново

Коя книга не би искал да получиш като подарък?
Като подарък не бих искал да получа книга, която е от поредица и не е първа. Не бих искал нехудожествена книга по тема, която не ме интересува. Това са ми двата основни критерии при получаване на книга.  

Без коя книга не можеш да живееш?
Нямам конкретна книга, защото обичам книгите като цяло(тук май всички правещи този таг отговарят така). Все пак за да отговоря ще кажа поредицата "Хари Потър", без нея живота ми би бил по-различен.

Коя книга те накара да плачеш най-много?
Книга не ме е разплаквала, но това не означава, че не ми е въздействала или трогнала. Последната, постигнала този ефект, е "Далечна светлина" на Софи Лагуна. Много емоционална и запомняща се книга, която определено ще остави следа и у вас.

Коя корица не харесваш най-много?
Типът корици, които не харесвам са тези с лица или тела на хора. Подобни корици съм виждал на романтичните книги и затова нямам и такива, за да посоча най-малко приятната ми. От книгите, които съм си купил тази, която харесвам най-малко е на "Малкият приятел" от Дона Тарт. 

Това беше моите отговори на въпросите от тази таг. Аз отбелязвам Нина от Wanderbook и всеки друг, на когото му е харесала идеята.
 









Comments

Popular posts from this blog

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми Автор: Антоан Лейри Издателство: Сиела Издадена: 2016 Страници: 79 Цена: 10лв Линк към Goodreads  „Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена. Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я проч...

Mid year freak out book tag

  Първата половина от 2018г. вече е към края си. Затова реших да направя този книжен таг, с който да споделя някои от прочетените от мен заглавия. Доволен съм от книги, които прочетох, изпълних едно от желанията си - да чета съвременни български автори. Имам и още няколко, които съм сигурен че ще постигна. Този таг от видях от някои чуждестранни книжни блогъри и влогъри, които са го правили предишни години. От българските за тази година го засякох при Криси от Diagnosis: Abroad . От моя страна искам да отбележа Нина от Wanderbook , Кали от A Court of Books and Magic и Вичи от Vichi's Magic Place In The Big Amazing World Най-добрата книга, която си прочел до сега за 2018г. Изборът не е никак лесен, защото прочетох разнообразни книги, някои от които ми харесаха страшно много. Най-добрата книга за 2018г. до сега, която прочетох е "Ние срещу всички" от Фредрик Бакман. Може да сте забелязали, че много обичам творчеството на Бакман особено последните му две книги. ...

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз о...