Skip to main content

Играч първи, приготви се - готови ли сте да живеете виртуално



Играч първи, приготви се

Автор: Ърнест Клайн

Издателство: Intense част от Локус Пъблишинг

Издадена: 2011г.

Страници: 471

Цена: 16,95лв.

Линк към Goodreads


„Играч първи, приготви се” е дебютният роман на Ърнест Клайн. Основан е на попкултурата на 80-те години на XXвек, от която авторът е силно повлиян. След излизането си книгата завладява няколко класации за художествена литература. Предстои да се появи и филм режисиран от Стивън Спилбърг, а вече наличен и нов тираж на книгата с корица от филма.
Годината е 2044, а реалният свят е в развалини. Енергийната криза и глада са се настанили в ежедневието на хората. Единственото място, което носи радост на хората е ОАЗИС – виртуална утопия, в която всичко е възможно. ОАЗИС се променя след смъртта на създателя му – Джеймс Холидей. Той е завещал цялото си имущество и привилегии, възлизащи над милиарди долари. Този, който ще наследи всичко трябва да премине през 3 загадки и да достигне до така нареченото Великденско яйце. Всеки се вманиачава в търсенето на яйцето(Лова), а намирането му се оказва нелесна задача, която отнема години. Съществуването на Великденското яйце започва да се превръща в мит, до деня в който Уейд намира първия ключ към богатството и славата. Всички се мобилизират и се стартира една луда и безпощадна надпревара.


Жанрът на романа може да се определи като научна фантастика, въпреки че има и любовна сюжетна линия и по-младежки проблеми, понеже главният герой е тийнейджър. Писането на авторът е приятно и по-напрегнатите моменти се прочитат неусетно. Огромна част от повествованието имат филмите, игрите и музиката от 80-те. Аз изобщо не съм запознат с попкултурата от това десетилетие и не разбирах напълно препратките или моментите свързани с даден филм. Все пак това не ми пречеше и успях да се потопя в историята. Тъй че това не трябва да ви спира. Докато четох книга ми се преигра мултиплейър игра, което означава, че концепцията на автора е успяла да ме провокира. Преди няколко години играех много игри, а тази книга ме върна към тези времена.


Обстановката е на половина реална и на половина виртуална. Главният ни герой Уейд живее в САЩ, но по-голямата част от време той прекарва в ОАЗИС. До сега не съм чел за подобен свят, който да е виртуален. Идеята за ОАЗИС е страхотна и това е едно от любимите ми неща в книгата. Ърнест Клайн е създал виртуална среда, в която всичко си има обяснение. Всяка неясното или възможно чудене, което се появи, се изяснява веднага. Нищо не е оставено до последната страница, а и е логично, защото за самостоятелна книга е необходимо всичко да е разбрано от читателя. Интересно ми е от къде му е хрумнала подобна концепция за книга на автора – дали тя е въз основа на интереса му към видео игрите или пък е като укор за съвременното общество. В книгата има една реч на герой, който много точно обобщава случващото се:


„Превърна се в затвор, в който човечеството доброволно влиза само. Приятно място, където да се скриеш от проблемите си, докато човешката цивилизация бавно се разпада, най-вече заради собствената си немарливост”
 
Уейд или Парзивал, което е името му в ОАЗИС, е типичният геймър, вглъбен във виртуалното пространство и необщителен към хората. Въпреки че няма реални приятели, в ОАЗИС той дружи с Аех. Двамата прекарват цялото си време в гледане на любимите филми на Холидей и правейки нещата, който той е вършел с надеждата да напреднат в Лова. Аех ми е любимият персонаж от историята, като причината ще откриете сами. Няма да споделям мнението си за други герои, защото те се появяват по-късно. Въпреки вманиачеността на героите в играта, не запазват анонимност и са внимателни към другите. Една от темите, които се разглежда е, че в интернет нямаш доказателство, че човекът, с когото комуникираш не те лъже. В света на ОАЗИС, всеки може да бъде каквото си пожелае включително пол и възраст. Това апелира към бдителност и предпазливост, когато сме онлайн. Много хора са пострадали от лекомислено доверяване на непознат.


Основната сюжетна линия е издирването на трите ключа, които ще отведат Уейд до наградата. Екшън сцените са често срещани и добре изградени. Всяко действие или предмет си има предназначение и рано или късно се разбира. Няма случайни работи или безсмислени подробности. Сюжетът е логичен, като се редуват бавните и бързите моменти. Имаше някои изненадващи моменти, но като цяло нямаше шокиращи части. В края на месеца предстои излизането на филма на големия екран. Любопитен съм да видя как се е получила екранизацията, гледах пуснатите трейлъри и не останах много впечатлен. Видях сцени, които не съществуваха в книгата, а главните герои нямаха голяма прилика с описаните в книгата. Може и да греша и да се окаже една чудесна адаптация.

„Играч първи, приготви се” е подходяща за всички геймъри и порасналите през 80-те и 90-те, както и за всеки фен на жанр. Аз не спадах към нито една от тези категории и по-скоро рискувах, но в крайна сметка не съжалявам. Според мен книгата засяга някои от проблемите на 21 век., но и няма дадено решение. Отговорът на въпроса ми дали бих искал да играя/живея в подобна игра е Не, защото реалността е единственото място, където човек може да е истински щастлив(преразказах цитат от книгата). Има и още много други причини, но е време да приключвам. Оценката ми …

 

 


Comments

Popular posts from this blog

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми Автор: Антоан Лейри Издателство: Сиела Издадена: 2016 Страници: 79 Цена: 10лв Линк към Goodreads  „Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена. Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я проч...

Mid year freak out book tag

  Първата половина от 2018г. вече е към края си. Затова реших да направя този книжен таг, с който да споделя някои от прочетените от мен заглавия. Доволен съм от книги, които прочетох, изпълних едно от желанията си - да чета съвременни български автори. Имам и още няколко, които съм сигурен че ще постигна. Този таг от видях от някои чуждестранни книжни блогъри и влогъри, които са го правили предишни години. От българските за тази година го засякох при Криси от Diagnosis: Abroad . От моя страна искам да отбележа Нина от Wanderbook , Кали от A Court of Books and Magic и Вичи от Vichi's Magic Place In The Big Amazing World Най-добрата книга, която си прочел до сега за 2018г. Изборът не е никак лесен, защото прочетох разнообразни книги, някои от които ми харесаха страшно много. Най-добрата книга за 2018г. до сега, която прочетох е "Ние срещу всички" от Фредрик Бакман. Може да сте забелязали, че много обичам творчеството на Бакман особено последните му две книги. ...

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз о...