Skip to main content

Далечна светлина - как се пуска машината за плач



Далечна светлина

Автор: Софи Лагуна

Издадена: 2014

Издателство: Еднорог

Цена: 15,90лв.

Страници: 350

Линк към Goodreads


Софи Лагуна е австралийска писателка, а „Далечна светлина”  е втората й книга за възрастни, която е отличена с няколко награди. Романът се появи в края на 2017г. на българския пазар. Прочетох все позитивни мнения и разбирам защо това е така. 


Джими Флик е дете, което не прилича на своите връстници. Джими вижда света по-различен начин и не разбира повечето хора. Вълнението му се появява от най-малкото нещо, което го впечатли, а тъгата никога не го е посещавала. Живее заедно с майка си, баща си и брат си. На пръв поглед изглеждат задружно семейство. Майката на Джими е единственият човек, който разбира момчето. Един ден светът на Джими се разпада и той не знае за къде да се хване и как да открие спасението, което изглежда невъзможно.


„Далечна светлина” е един съвременен роман, написан по невероятен начин. Софи Лагуна пише по абсолютно въздействащо. Тя успява да провокира всяко едно от сетивата ни и така ни прави част от историята. Книгата се чете с лекота и въпреки тежките моменти е създала една спокойна и реална атмосфера през погледа на Джими. Стилът на авторката определено успя да ме направи част от живота на хлапето. Чувствах се, като част от семейството и съпреживявах случващото се. Често си представях или си спомнях за подобни моменти в собствения ми живот, понеже има сцени от ежедневието ни.

Обстановката е истинска и действието се развива на източното крайбрежие на Австралия. Домът на семейство Флик е разположен в предградие на Мелбърн. За първи път чета книга, чийто е сюжет свързан с Австралия и това ми хареса като нещо ново и вълнуващо. По едно време има и моменти, в които се пренасяме на остров(не мога да си спомня името). Тази част ми е любима. Времето прекарано там на Джими и баща му с чичо му е райско описано. Океанът, плажът, вълните. Едно от нещата, които обожавам е морето, а Софи Лагуна е пресъздало сцените там искрено и пленяващо.


Главният герой е Джими и виждаме света през неговите невероятни очи. Джими е едно малко дете, което е определено като различно – предполагам, че е с аутизъм, въпреки че никъде не се споменава. За мен дори и да е с аутизъм това не го прави по някакъв начин ненормален. Авторката ни представя обективно държанието и мислите му. Заключението, което аз си направих е, че Джими си прилича с всяко дете на неговата възраст на 99%. Всички деца са активни, викат, радват се и беснеят. Една от думите, с които мразя да се описва човек е „обикновен”, но няма да започва да развивам идеите си сега. Другите важни герои са семейството му. Мама(Пола) е майката. Изречението ми може да ви се стори нелепо, но не може да опишеш какво е „майка”. Баща му е много променлив персонаж,но си има причина, тук няма да навлизам в подробности. Роб е по-големият брат, който винаги е готов, ако трябва да убие за Джими. Роб ми е един от любимите герой, който ще помня известно време. Ако ви се чете книга през погледа на дете тази определено си струва, защото Джими е добронамерен, искрен и неразбиращ света на възрастните. Той е съхранил детската си чистота и невинност.
 

Сюжетът не е определен от самото начало. Действието просто започва, но това от своя страна го прави още по-реално. Проблеми се загатват от първите страници, но те не могат да се разрешат просто така. Дори не сте сигурни дали нещата ще се наредят. Действието е адекватно за повествованието. Ако си мислите, че има напрегнати сцени или обрати на 360 градуса, то това не е книгата за вас. За сметка на това страниците са напоени с емоции. Най-обикновената сцена като вечеря или разходка може да ви трогне и да ви накара да почувствате топлината. Финалът е неочакван, но е нещо, за което ще се надявате да се случи. На мен ми въздействат истински, поради лични причини. Въпреки това предполагам, че ще зароди емоции и у вас.

Препоръчвам книгата на хора, които имат някакви предразсъдъци към различните деца, защото тя ще ви докаже, че сте грешали. „Далечна светлина” е много стойностна книга, от която може да научите много. Страшно се радвам, че се докоснах до тази творба и оценката ми е ... 
 

 
 
 

Comments

Popular posts from this blog

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, кои…

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост.
Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени.


"Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава знаех, ч…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …