Skip to main content

Орденът на ясновидците - Саманта Шанън



Орденът на ясновидците книга втора от поредицата Сезонът на костите

Автор: Саманта Шанън

Издадена: 2015

Издателство: Сиела

Страници: 538

Цена: 19,99лв.

Линк към Goodreads

 

След като завърших „Сезонът на костите” останах с малко смесени чувства за поредицата. Обикновено не купувам няколко книги от поредица на веднъж и това е единственият ми подобен случай. Ако нямах Орденът на ясновидците под ръка едва ли щеше да я прочета толкова скоро. Въпреки това мога да кажа, че не съжалявам. Ревюто ще съдържа спойлери от първата книга, затова ако не сте я прочели по-добре се върнете, когато го направите.

Бунтът на Пейдж се оказва успешен и тя се измъква от колонията заедно с другите бягащи. При попадането си в Лондон пречките започват да се появяват и изглежда, че се е преместила от един затвор в друг. Осъзнавайки състоянието си, Пейдж е готова да се бори и да се опълчи на Сцион и Рефаимите, но не е способна да направи нищо от това сама. Единствената и надежда е Джаксън, а той отказва да участва в подобни действия. Въпреки това Пейдж е решена на всяка цена, че е настъпило времето за промени.
Не мисля, че мнението ми е експертно и максимално точно, но въпреки това ще го изкажа. Според мен писането на Саманта Шанън е на много високо ниво, имайки предвид възрастта й. Тук вече се откроява и изгражда един огромен свят с щипка реализъм. В първата книга света ми се стори твърде сложен, но това е необходимост, за да може да се разгърне действието пълноценно. Ако и вие сте срещнали подобни затруднения, то при Орденът на ясновидците вече няма да ги има. Даже изпитвах удовлетворение, че разбирам всичко и успях да се потопя максимално. Обстановката са лондонските квартали. Мястото е едновременно реалистично, но и фантастично. Улиците и сградите съществуват в действителност, просто приложението им е по-различно. По този начин може да се запознаете с Лондон и различни местности. Средата е описана достатъчно добре, за да може читателите да си изградят правилна представа. За тези, които мечтаят да го посетят включително и аз е една алтернативна идея да го опознаете предварително. 

Едно от нещата, които не ми харесаха в предходната книга бяха второстепенните герои. Не предполагах, че повечето ще имат значение, но се оказа, че сгреших. Изключително доволен съм от доразвиването на персонажите. Пейдж отново има вътрешни терзания относно живота, който води и кое е правилно и кое не. Не достига веднага до някакво прозрение, а и отнема доста време и размисли. Групата от I-4 е разгледана много подробно. Обърнато е внимание на всеки герой, като се показва поведението и взаимоотношенията му с Пейдж. Всеки един от изпъква със своите позитивни и негативни черти. Освен тези герои се появяват и още много от синдиката, като всеки един е загадъчен и те провокира да се питаш дали е от „добрите”. Един от фаворитите ми е Огнена Мария, която се загатна, че е българка, а и по-напред ми хареса като образ и мисля, че ще присъства и в продължението.

Променям си мнението за сюжета от "Сезонът на костите", защото този път надмина очакванията ми. Очаквах историята да продължи по различен начин, но всъщност се случиха толкова много работи, които пък доведоха до появата на нови проблеми. Съвсем обосновано е да бъдат седем книги в поредицата, както е планирала авторката. Аз поне виждам минимум пет, защото няма как да се изясни всичко в още една книга. Още от заглавието се подсказва, че ще се появи орден на ясновидците. Тази идеята ми се стори невероятна и трепнех да достигна момента, в който ще се основе подобна организация. Книгата е претъпкана с действие и няма да може да си отдъхнете докато не я приключите. За това имайте едно наум преди да я започнете. Нови разкрития, врагове и конфликти има във всяка глава, като повечето са абсолютно неочаквани. Саманта Шанън много добре описва тези напрегнати сцени, като след по-напечените дава една глава време да си отдъхнете. Финалът е любимата ми част и в същото време тази, която може да те подлуди. След края ми се искаше да започна веднага следващата, но уви я няма преведена на български, което означава, че ще трябва да е търся на английски. 

Книгата ме държа два дни след завършването и не ми се искаше да чета нищо друго. Все още мисля за този свят и единственото, което правя е да чета неща по интернет или да слушам интервюта от писателката. Третата книга е публикувана, а има и две допълнителни новели, които ги има само в електронен вариант. Едната е „За същината на неестествеността”, а другата се разказва за живота на Пейдж, след като се присъединява към Джаксън. Определено възнамерявам да прочета и тези двете в скоро време. Не очаквах поредицата да ми хареса толкова много и ви препоръчвам да прочетете и „Орденът на ясновидците”, ако сте се спрели след „Сезонът на костите”. Оценката ми не може да е по-малко от …
   

 

 

 

 

 

Източник на изображенията 1

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …