Тайната история
Автор: Дона Тарт
Издателство: Еднорог
Издадена(написана): 1992г.
Страници: 621
Цена: 18,90лв.
Линк към Goodreads
Тайната история” е дебютният роман на Дона Тарт, а за мен
беше последната от нейните книги, която прочетох . Общо взето ги прочетох в
обратна последователност, но това не е от значение. Това е първата книга, която
прочетох за 2018г. и с нея си изградих окончателно мнение относно творчеството
на Дона Тарт. Дали има една невероятна книга(„Щиглецът”), която е изключение,
или има само една слаба книга? Радвам се, че си отговорих на този въпрос.
Ричард Папен е млад и амбициозен студент, който е загърбил
мизерното си минало и е изградил един нов образ за себе си. С пристигането си в
колежа „Хампдън” решава, че иска да стане част от елитарна група, изучаваща
класическата древност. В тази елитарна група обаче нищо не е такова каквото
изглежда. Много скоро Ричард и новите му приятели извършват убийство. Жертвата е
един от групата, а въпросът е „Защо?”.
Едно от любимите ми неща за авторката е стилът й на писане.
Оригинален и докосващ. Пише изключително подробно, но и за момент не се отегчих
от описанията. Начинът й на изказване може да се определи като опияняващ. Четеш
и те въвлича бавно и постепенно в историята, като дава по-малко на всяко
усещане. Книгите й не са за всеки, защото стилът й е малко по-тежък. Но ако вие
обичате подробните описания то тогава трябва да й дадете шанс. Повествованието
е от първо лице, което подпомага да разберем героите, мислите и мотивите им за
извършване на убийство. По този начин авторката акцентира върху психическото им
състояние преди и след като убиват Бъни.
Този път средата ми хареса в пъти повече от „Малкият
приятел”. Действието се развива в колежа „Хамдън” и градчето до него. Мястото е
по-студено и мрачно, подробно е описано и е в унисон с действията на героите.
Предполагам, че обстановката ми хареса толкова много, защото е нещо, което ми предстои
и на мен(нямам предвид убийството) . Университетът е тема, която ме интересува
и това беше точното попадения за нуждите ми.
Героите са изключително многоцветни. Едни от най-реалистичните, но и в същото време илюзорни
образи, за които съм чел. Не е възможно да намразиш някои или да го заобичаш.
Тук зависи изцяло от личността на читателя към кой герой ще развие симпатии.
Всеки от шестимата(Ричард, Хенри, Бъни, Франсис, Камила и Чарлс) си има своите
добри и отрицателни черти. На пръв поглед изглеждат съвършени, но всъщност са
далеч от съвършенството,а това ги прави много интригуващи и непредсказуеми.
Много прецизно са изградени, като постепенно се разбира всичко за тях. Дори на
края пак няма да ги познавате достатъчно добре, за да предвидите действията им.
Единственият герой, който не ми хареса е Джулиан(преподавателят им). Още от
началото имаше нещо, което ме отблъскваше, въпреки че през погледа на Ричърд
той беше идеален
Основната сюжетна линия се разбира още от първото изречение,
а именно „защо са убили приятеля си?”. Разказано е най-подробно какво се случва
преди вземането на това решение, а след това продължава подробното разглеждане
на състоянието на персонажите. През цялото време, през което действието се
развива Преди, се създава усещане за загадъчност и напрежение. Това продължава
около 200стр., през които знаеш, че има някаква ужасна тайна, но дори не можеш
и да си представиш каква. Очаквах да е нещо подобно, но все пак беше фрапиращо
разкритие. Наблюдаваха се много интересни и неясни събития, които се изясниха
чак след като Ричърд беше приет изцяло от групата. Ще ми се да ви споделя още
много, защото ми беше много интересно през психическото състояние, през което
преминава героя, но не искам да ви издам нещо. Ако сте чели „Тайната история”
ще ми е много интересно да прочета и вашето мнение. Краят е наистина шокиращ,
защото авторката не беше загатнала нещо подобно. След това има и подробен
епилог, в който е споменато какво се случва с всеки един от героите. Само едно
нещо не ми хареса и това е краят на епилога.
Определено мога да кажа, че Дона Тарт се превърна в един от
любимите ми автори. Оказа се, че само „Малкият приятел” не ми харесва от нейните
книги. „Тайната история” със сигурност ще е една от книгите, за която ще говоря
през 2018г. Колебаех се за оценката ми, защото епилога не го приемам като
огромен минус и не го отчитам като нещо, което трябва да намали оценката ми.
Това, което леко ме дразнеше бяха честите препратки към известни личности или
нещо друго. Все пак това го приемам като нещо, което показва колко интелигентна
е Дона Тарт, а това си личи от компетентността, която показва по-различни теми
в романите си. Умело говори за античността, съвременно общество и индивида. Споделя нестандартни идеи, в които е възможно и да откриете истината. В крайна сметка давам …
Comments
Post a Comment