Благословени книга трета от поредицата „Проклятието на Воронина”
Автор: Цветелина Владимирова
Издателство: Orange Books
Издадена: 2017г.
Цена: 11,90
Страници: 475
Дългоочакваният край на поредицата най-накрая настъпи,
държейки под напрежение читатели до последната страница. Книгата те грабва от
началото и не те пуска до края. Отлагах известно време приключването, защото не
исках да свършва, но петък вечерта я подхванах и резултатът е налице. Възможно
е да има спойлери от „Пазители”, затова ако не сте прочели втората книга се
върнете, когато го направите. Ревю на "Пазители"
След като Двореца пленява Ксения, тя става затворник в
подземието, чакаща смъртната си присъда. На пръв поглед няма надежда, а и с
всеки изминал ден отслабва под натиска на охранителите и отровата, с която е
тъпчат. Тогава се появява един от благословените. Той й обещава спасение, но
каква цена и дали това не е поредното мъчение от страна на Тайния кръг. Ксения
най-накрая ще научи цялата истина за произхода си и ще трябва да се изправи
срещу цялото общество в името на истината.
С всяка следваща книга се наблюдава градация в начина на
писане на Цветелина Владимирова. Всичко е балансирано – напрегнати
преживявания, спокойни моменти. Хареса ми, че след изключително динамичните
сцени има по няколко глави, в които всичко е по-спокойно и забавено. Така може
да си отдъхне човек, защото не се знае дали може да поеме всичкото напрежение.
Описателните сцени така са изградени, че създават чувството, че наистина си
там. Също така се разказва от няколко гледни точки. В предишните книги това не
се случваше много често, но тук виждаме света през призмата на Зоя, Игор и Юри и така ги опознаваме по-добре.
Обстановката е два вида според това от гледната точка на кой
герой е. Игор и Зоя са в България тъй че се намират на същите познати софийски
улици и забележителности. Ксения се намира в затвора на Двореца, който е разположен в близост до Москва. Двореца е много детайлно описан. Звучеше ми все
едно е реално съществуващо място, което не знам дали е така. Въпреки че
създаваше тягостно настроение, даваше и представа за аристократичност.
Сред героите има нови
попълнения, като Маркус, Адриен и още няколко. Те са с дълбока същност и
притежават както лоши, така и добри черти. Всички нови образи са реалистични с
изключение на Раиса, но пък има нужда от някой като нея, на който да си изкараш
яда. Вече познатите ни герои също има какво да ни покажат. Всеки един от тях се
разгръща, като запазва основните си черти в характера. Това поражда и някои
изненади, но какво по-добре от нещо неочаквано. Един от геройте, който много ми
се издигна в очите е Зоя. Тя е един от най-забавните персонажи, за които съм
чел. Една от сцените с нея ме накара да избухна в смях. Не мисля, че друга
книга ме е карала да се смея с глас така. Маркус е другият герой, който много харесах,
поради мистичността, която го обграждаше. Имаше силен характер, подложен на
вътрешна борба и терзания.
Сюжетът е ясен и няма новости по главната сюжетна линия.
Действията са логични, но и някак си
неочаквани. Не липсваха обрати, непрекъснато се изненадвах. Възникват и много
тайни, които и получават отговор. Появяват се нови неизвестности и до последно
се разбират нови неща. Съществува непрекъснато напрежение още от началото като
постепенно променя формата си. Екшън сцените са описани невероятно подробно.
Трепнеш в очакване до последно и се молиш всичко да премине благополучно, а
когато нещо се обърка ти идва да се хвърлиш от някъде. Любимата ми част е
средата, като има конкретен момент, който ще ви спестя.
След края има епилог, който го очаквах, но не ми беше
минавало на ум за това, което е в него. На 100% ще ви изуми, а краят на края ще
зарадва много някой. Все пак е важно да го има епилога, защото не си представях
по друг начин завършека на тази поредица, а и мога да твърдя, че ми хареса как
приключи. Много емоционален и е една от най-важните сцени в цялата трилогия.
Оценката ми е 6/6, като смятам тази книга за най-добра от
цялата поредица. До сега очаквах
„Благословени”, а от сега нататък ще очаквам следващата творба на Цветелина
Владимирова.
Comments
Post a Comment