Ние, лъжците - живот сред тайни и илюзия

Ние, лъжците

Автор: Е. Локхарт

Издателство: Егмонт

Издадена: 2014г.

Линк към Goodreads

„Ние, лъжците” е книгата с един от най-неочакваните завършеци. Четиво в което може да препознаете себе с вашите приятели. През 2014г. е спечели първо място за YA книга в Goodreads и разбирам с какво се е откроила от множеството в жанра. Резюмето на книгата е малко оскъдно, затова аз ще ви кажа за какво се разказва:

Семейство Синклеар е богато и известно семейство, което си има частен остров. Главната героинята – Каденс е най-голямата внучка, тя заедно с братовчедите си(Джони и Мирън) и Гат прекарват всяко лято на острова Бийчуд. Те се наричат Лъжците, а летата там са незабравими и вълнуващи, но през лято петнайсет Каденс претърпява инцидент и получава мозъчно увреждане в следствие на което не помни нищо от това лято. Две години по-късно тя се завръща там, но никои не иска да й сподели истината дори братовчедите й.

„Ние, лъжците” е типична Young adult книга. Има любов, приятелство и  много големи тайни. Книгата е написана интересно, стилът на Е. Локхарт е по-различен. Няма много детайлни описания, всичко е казано точно и ясно. Има повторения, които са приемливи и така се създава една нестандартна представа за героите. Един огромен плюс са картата и диаграмата(родословното дърво) в началото на книгата. Улесняват значително четенето и визуализирането на острова. Ако не беше родословното дърво нямаше да мога да запомня кое дете на коя сестра, а това е важно. А картата на острова е чудесна, защото всеки обича карти.

Обстановката е отново частта, която ме впечатли. Идеята за частен остров с няколко къщи, пристан и тенис корт много ми хареса. За първи път чета за подобна среда и това ще едно от нещата, с който ще запомня „Ние, лъжците”. Нямаше елемент, който да не ми хареса. Обичам морето, а тук го има и от четирите страни. Едва ли е много подходяща за времето в момента, защото най-вероятно ще ви се прииска да сте на плажа. Мисля, че книгата е по-подходяща за лятото, защото така ще може да задоволите напиращото желание да се хвърлите в морето.

Героите бяха интересни. Като започнем от трите сестри та чак до Лъжците. На прав поглед взаимоотношенията между майката и лелите на Каденс изглеждат съвсем нормални и топли, но мислите им се оказват доста порочни. Каденс, Джони, Мирън и Гат са неразделни и между тях има едно здраво приятелство. Хареса ми, че не загърбиха вярата в приятелството си, когато бяха подлагани на изпитания от родителите си. Всички с изключение на Гат са богати и държанието им е подобаващо на такива хора. Все пак се разкрива и друга благородна част от характерите им, както и мечти за бъдещето. 

Сюжета е наистина оригинален и непредсказуем, макар че до към част четири(150-160 страница) не се случваха много интересни и вълнуващи действия. За сметка на това краят компенсира всичко. Действието се развива бавно, въпреки че се разглеждат случки от както са били деца. Но те подпомагат цялостното изграждане и показване на близостта между Лъжците. Сюжетът може да ви се струва нелогичен, но всичко си има обяснение. Не е много лесен за следване, защото на моменти има разказ в разказа под формата на приказки или ретроспекции. В началото запомнянето на героите може да е трудно, защото се показват всички на куп, но не забравяйте да използвате схемата. Също така началото е директно, по-скоро е разказано отколкото показно, но не го определям като минус.

Финалът е шокиращ, дойде ми от нищото даже в началото не повярвах, че случилото се е истина. Няма да кажа нищо, въпреки че ми се иска да споделя изненадата си, защото сега, пишейки за нея я осъзнава по-ясно.

И ако някои ви попита как свършва – Излъжете.

Ще се възползвам от този съвет като ви кажа, че накрая Каденс получава своето писмо от Хогуортс, Мирън разбира, че е русалка и отплува за Нарния, Гат е затворен в подземието на Синклеар от Джони, които наследява целия остров.

Препоръчвам книгата на хората, на които им се чете нещо леко със сриващо неочакван край. Подходяща е и за хора, които пътуват в градски транспорт, защото главите са малки(1-2 страници) и не се случва нещо много напрегнато, което да ви завладее и да си изпуснете спирката(изключвам края). Оценката ми е 5/6. Радвам се, че се запознах с творчеството на Е. Локхарт, знам, че има още една нейна книга на български пазар, но за сега нямам намерения към нея.


Ще се радвам да разбера и вашето мнение книгата и края в коментарите.


Източник на снимката