Skip to main content

Въглен в пепелта - Сабаа Тахир с фентъзи насред пустинята



Въглен в пепелта

Автор: Сабаа Тахир

Издателство: Сиела

Издадена: 2015

Линк към Goodreads

„Въглен в пепелта” е първата книга от поредицата на Сабаа Тахир. Авторката е с пакистански произход, което и допринася за изграждането на един по-различен свят. Спрях се на тази книга, заради цената й. Беше намалена от издателството на 5лв. и я поръчах веднага, като нямах някакви особени очаквания. В Goodreads имаше доста висок резултат, а и прочетох добри отзиви.
Романът разказва историята на двама герои – Лайя и Елиас. Империята на Воините е най-могъщата военна сила, която разрешава всичките си проблеми с насилие. Зародила се е преди пет века, поробвайки държавата на Книжниците, за които най-важното било знанието. Лайя е 17 годишно момиче от расата на Книжниците. Животът и е не лесен, но има всичко, което й е необходимо в лицето на семейство й. Една вечер имперски отряд напада дома й, убивайки баба й и дядо й, а брат и бива пленен. Готова на всичко, за да спаси последния оцелял член от семейството си, дори да поеме невъзможна мисия на място, на което ще я убият веднага щом разберат истинската й същност. На същото място е и Елиас, който планира да дезертира, защото е против жестокостта на Воините и не иска да се превърне в такъв. Един ден преди да осъществи плановете си, се разбира, че един от четиримата най-добри Воини ще стане следващия император, а Елиас е един от тях.

Жанрът е фентъзи като се определя и като YA, но единственият YA елемент е 17 годишната Лайя. Написана е увлекателно и лесно се чете. Въпреки че не чета много бързо, прочетох втората половина за един ден. Като цяло е оригинална, въпреки че самата структура ми напомни на „Четирите цвята на магията.” Защото и там и тук се разказва от гледната точка на момче, което е го вещае бляскаво бъдеще и момиче, което и израснало в трудности. Също така друг елемент, който ми хареса е директното разкриване на мислите на героите. Въпреки че е от първо лице повествованието, на места се казва какво точно си мисли героя.
Обстановката е едно от любимите ми неща, защото е различна. Действието се развива в пустинята на места с горещ климат, бедна растителност и животински свят. Светът може да се определи като антиутопичен, но обстановката не е характерната за подобни романи. Всяко място е описано подробно. Крепостта Блекклиф внушава отчаяност, жестокост и безнадеждност. По градските улици кипи живот под жаркото слънце. Атмосферата не е в синхрон с в ноемврийската прохлада отвън, но пък защо да не се потопи човек на коренно различно място. Хареса ми и митологията, която беше вплетена в тази среда. Не са типичните фантастични същества, които се срещат в книгите. Тук се наблюдават джинове, фантоми, гулове и др., които вероятно идват от арабската митология.

Главните герои са двама, ала има и много второстепенни. Между Лайя и Елиас не мога да избера фаворит, защото и двата имаха своите плюсове. Елиас е единак сред своите, заради начин по който вижда света. Той не иска да убива, да мрази, да изтезава, но и това са нещата, които се изискват от него. От другата страна е Лайя, която е слаба и беззащитна. Въпреки това тя не спира да се бори, за да може да спаси брат си. Лайя е персонажът, които претърпява най-голяма метаморфоза до края, но мога да кажа, че израства положително. Образите са реалистични със своите страхове и неволи. От второстепенните образи най-много ми хареса Изи, защото на пръв поглед беше плаха, но в последствие се разкри като по-различна. От приятелите на Елиас, не запомних някои с открояващи се черти, защото бяха много и дори ги бърках на моменти. Комендантката е един от най-открояващите се образи макар и да е само лоша. Тя непрекъснато създава напрежение и е непредсказуема.

Сюжетът е интересен, а финалът е неочакван. Очаквах действията да развият по друг начин, но и съм щастлив, че не стана. Историята е динамична, още от самото начало нещата тръгнаха изключително бързо. Не бях опознал и грам персонажите и вече имаше екшън. През цялото време „Въглен в пепелта” ме държа на тръни, защото нямаше как да очаквам нещо хубаво, освен героите да оживеят до края. Обрати има непрекъснато дори когато си помислиш, че нещата ще се наредят нещо или някои ще се появи. Имаше действия, които останаха недоразвити, но предполагам, че в следващата книга ще се разбере защо са така. Освен това имаше и изненади, които се надявам да бъдат приятни. Неочаквано се появи втора сюжетна линия, която за сега не ми харесва много, но се надявам авторката да я доразвие по интересен начин за напред.

Препоръчвам книгата на хората, които искат фентъзи с по-различна обстановка, също и на феновете на „Четирите цвята на магията”. Предполагам, че ще довърша поредицата само че не знам дали Сиела ще продължи с издаването. Ще ги попитам и ще опресня ревюто. Надявам се да продължат, защото в противен случай ще трябва да си я поръчвам на английски език. Предпочитам да я продължа на български, защото вече съм я почнал, а не обичам да прескачам от език на език. Относно оценката се колебаех между 5 и 6, но давам 6, защото като първа книга от поредица беше много интересна, въпреки че съм леко резервиран към продължението. 
Ще се радвам да споделите мнението си относно "Въглен в пепелта", защото обмислям да направя giveaway, ако проявите интерес. Как ви се струва?



Източник на изображенията
Източник на изображенията

Comments

  1. Смятам, че понятието ,,фентъзи" е недостатъчно за тази книга. Просто... Тя е толкова повече....
    А що се отнася до моето мнение. Любима книга ми е, а аз много-много фентъзи романите не ги обичам. Затова и казвам, че тази книга не е просто това. Тахир е изградила изключителни персонажи, с изключителни способности и не само. Самото действие е вълнуващо и някак пленяваща завинаги. Още не съм чела продължението, тъй като вече 2 години след прочита, отворения край ме кара да се питам и да мисля, и да се вълнувам... А аз именно това чувство ценя. Любима книга.

    Страхотен поглед. Хареса ми написаното и ще следя, въпреки че резервите ти малко ме изнервят. И все пак. Чудесно си се справил.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Изтръгнати от корен - приказка за пораснали деца

Книжни придобивки през юли - най-много от цялата година

От началото на годината до сега не съм си набавял толкова много книги, колкото този месец - цели 9. За някои хора може тази бройка да е нищо, но за мен е много, защото средно на месец си купувам около 3 книги. Това е поради две причини, първата от която е, че не искам да имам огромни купчини с непрочетени книги, а втората е да не харча много пари. Едва ли в следващите месеци ще превиша тази бройка, но да видим.
Юлските ми книги може да се разделят на 4 групи - подарени по случай рожденият ми ден(вече съм пълнолетен и трябва да внимавам какво правя), закупени от промоцията на издателство "Еднорог", книги намалени на 5лв. и други. Въпреки многото книги четенето не ми върви. В началото на месеца прочетох две книги, едната ме остави в "книжен махмурлук"(по-надолу ще разберете коя), след нея започнах да чета "Тютюн" на Димитър Димов, който е от задължителната литература за 12 клас. Прочел съм първата част, но има някои работи, които не ми харесват и ту ме гра…

Здрач - без вампирска романтика, а с маиско пророчество за края на света