Skip to main content

Къде си, Аляска? - Джон Грийн



Къде си, Аляска?

Автор: Джон Грийн

Издателство: Егмонт

Издадена: 2005г.

Линк към goodreads

 

„Къде си, Аляска?” е първият ми допир до творчеството на Джон Грийн. Избрах тази му творба, защото е първата, а и не знаех нищо за нея. Бях чувал колко добра е „Вината в нашите звезди”, но за жалост знаех по-голямата част от сюжета, а и бях гледал филма. Затова се спрях на дебютния му роман и мисля, че не сгреших.

В живота на Майлс Халтър не се случва нищо интересно. Училищният му живот е самотен и монотонен. Няма много приятели, но е и свикнал с този факт.  Затова решава да замине за гимназията „Кълвър Крийк”, в търсене на „Голямото може би”. Там се запознава с бъдещите си приятели, а и се влюбва за първи път в пленително-идеалната Аляска Йънг, която ще го научи на много, въвличайки го в своя свят.

Очевидно е, че книгата е YA, имайки предвид обстановката и героите. Джон Грийн пише по един омайващ начин за тийнейджърите. Изказът му е лесно разбиращ се и точно това е причината да е един от най-известните автори на YA книги. Гледната точка е от първо лице през погледа на Майлс, благодарение на него историята се съпреживява по-лесно.
Действието се развива в училището „Кълвър Крийк”, не знам дали го има наистина, но е изградено реалистично и подобаващо за сътворяването на сюжета. Самото място беше описано добре, но не много подробно. Общо взето липсваха подробности и описания на обстановката, но за сметка на това се наблюдаваха много диалози и действия.

Книгата е разделена на две части „Преди това” и „След това”. За мен не беше трудно да се досетя какво разделя тези две части. „Преди това” беше главно свързана с изграждане на взаимоотношенията между героите. Нямаше напрегнати моменти и събития. Въпреки това не беше скучно. Училищните трепети и неволи на героите ми бяха достатъчно интересни, за да задържат вниманието ми. Най-интересният и напрегнат момент е към края на „Преди това”. Други такива нямаше, но просто в самата история няма как да се развият подобни събития, защото е реалистична и се доближава дo училищния живот. Ако имаше някакви необичайни действия или неестествен екшън, нямаше да постигне успеха, които е постигнала с простотата си. Началото е важно, защото то показва какъв е Майлс, а и до някъде създава очакванията ни за по-напред. Един от любимите ми моменти е още в края на втора глава или 128 дни преди това, когато Аляска и Майлс решават да бягат в тъмното.

В „Преди това” сюжета не е особено оригинален, дори е неясен до към средата. От началото много ми приличаше на романа на Стивън Чбоски „Предимствата да бъдеш аутсайдер.” И в двете има самотно момче, срещащо едно момче, което е известно, диво (общо взето пълна противоположност на протагониста) и едно момиче, в което главният ще се влюби, а тя ще му отвори очите за света. Има и други моменти, по които си приличат, но няма да ги споделя, защото могат да ви издадат нещо, което не желаете. За щастие в „След това” базата за сравнение се изпарява и се проследява един оригинален сюжет с обрати и загадки.

Като изключим необходимите качества за всеки герои, впечатляващото е, че всеки един има нотка уникалност и идентичност изразена чрез интересите им. Например Майлс се интересува от предсмъртните думи на известни личности, Чип (Полковника) знае всички държави с техните столици, Аляска е запленена от поезията и литературата. Въпреки бунтарския характер на героите те са и изключително интелигентни и разсъждават философски. Образът на Аляска е идеализиран, понеже се разказва от гледната точна на Майлс, а за него тя е съвършена. Все пак се и показва много за същината на персонажите от диалозите и действията им. Аляска е импулсивна и загадъчна вероятно защото крие много болка в себе си. Тя определено е много нестандартен и запомнящ се герой, за който ще се сещам често. 

В книгата имаше не малко смисъл и размисли. Макар че е тийн роман и проблемите, които се разглеждат са такива не може да се определи като нелогичен. Авторът ни показва своите размисли за живота и смъртта. Не задълбава, но все пак успява да провокира да се замислиш за тези работи. Със сигурност може да се определи като поучителна за подрастващите включително и мен. Предназначена е за читатели над 16г. и разбирам защо е така, не я препоръчвам на лица под 15г.(чувствам се като предупредителен надпис в началото на филм.) Оценката ми за „Къде си, Аляска?” е 5/6. В бъдеще възнамерявам да прочета още нещо от Джон Грийн, като съм си набелязал предстоящата му книга, която се очаква до края на годината. В същото време се колебая и за „Хартиени градове”, затова ако сте я чели ще се радвам да видя мнението ви. 

Comments

Popular posts from this blog

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, кои…

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост.
Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени.


"Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава знаех, ч…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …