Skip to main content

Малкият приятел





„Малкият приятел” е роман на Дона Тарт издаден през 2002 година. На българския пазар се предлага от издателство „Еднорог”. Дона Тарт е известна с това, че публикува книга веднъж на всеки десет години. До сега има 3 книги зад гърба си, а последната й книга „Щиглецът” е отличен с награда „Пулицър” през 2014г.

Действието в „Малкия приятел” се развива в малко градче в американския юг. Хариет е най-малкото дете в рода Клийв и израства в самота и тайни. Когато е била малка, ужасна трагедия сполетява дома й – откриват брат й Робин обесен на близкото дърво. Цялото семейство е помръкнало след това и единайсет години по-късно смъртта на Робин е нито разгадана, нито забравена. Дванадесет годишната Хариет решава да разнищи случая и да открие убиеца на брат й. Всичко започва като игра, но в последствие нещата стават опасни.

Реших да прочета тази книга след като прочетох „Щиглецът” миналото лято. Исках да опозная повече творчеството на Дона Тарт, като си мислех, че „Малкият приятел” е първата й книга. В последствие разбрах, че „Тайната история” е дебютният и роман, а объркването от моя страна се породи, защото „Тайната история” е била преиздадена в България. 

Имах големи очаквания за  „Малкият приятел”, защото „Щиглецът” е една от любимите ми книга, която остави доста трайни следи в съзнанието ми. За нещастие останах разочарован от историята на Хариет. Ще обявя оценката ми за тази книга сега, за да мога да обясня защо е такава. Оценката ми е 3/6.

Първото нещо, което не ми хареса е липсата на интересно действие. Книгата е 716 страници, което си е доста и се предполага, че трябва да има повече моменти, които да те държат напрегнат, но не беше така. Момента, от който ме грабна беше 307-мата страница(четвърта глава). Книгата я започнах още април месец, но спрях да я чета, защото нищо не се случваше. Сега донякъде се помъчих да чета с надеждата да стане вълнуващо. Случи се, но чак след 300 страници, а едва ли повечето хора ще прочетат 300 страници без да се случва нищо.
Втори минус са някои от героите. Хариет име три пра лели, две от които смятам за излишни, защото не се открояваха с нищо. Майката и сестра на Хариет също не представляваха някакви отличителни образи. Ако трябва да ги опиша с една дума щеше да е скучни или безжизнени. 

Имаше и хубави черти, които не мога да пренебрегна. Най-доброто нещо от романа е повествованието. Дона Тарт пише невероятно подробно и красиво. Набляга не толкова на диалозите, колкото на обстановката и чувствата. Може би това е качеството, с което изпъква над другите писатели.

Не знам на кой мога да препоръчам тази книга, затова ще трябва сами да си направите преценката. Въпреки това препоръчвам „Щиглецът”, ако ви се чете нещо обемисто, актуално, подробно и докосващо. 

Това е един от любимите ми моменти(сигурен съм, че идеята ви допада и на вас):

„Ще отида да живея в библиотеката”. Идеята й се стори ободряваща. Видя се как чете на светлината на свещите, сенките потрепват по тавана над лабиринта от рафтове. Можеше да вземе от вкъщи един куфар с фъстъчено масло, солени бисквити, одеяло, дрехи за смяна, и да събере две от големите кресла в читалнята, за да спи в тях…

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…