Skip to main content

Оптимизмът - средство за по-добър живот




Каква е чашата? На половина пълна или на половина празна.Не това е въпросът.Въпросът е как искаш да живееш и какво искаш да постигнеш.За да бъдем успешни хора, трябва да бъдем оптимисти да вярваме в доброто и да имаме надежда за бъдещето, че най-хубавото те първа ни предстои.Да преследваме мечтите си да се борим за тяхното осъществяване.
Не знам какъв изглежда света през очите на един песимист, но за мен е един нешлифован диамант, който ден след ден ще става по-красив и по-добър за всички ни.Вероятно много хора не го вярват, имайки предвид фактори като бедността в много страни, недостига на питейна вода или обезлесяването на огромни площи.Това е факт, но рано или късно ще преодолеем тези пречки или ще осъзнаем грешките си.Човек трябва да свикне с трудностите, за да може после да изпитва истинско удоволствие от лесното.
Важно е и да вярваме, че предстоят още по-добри дни, но да ги постигнем е нужно да сме готови да дадем.Пример за човек, който е дал много е Дж. Роулинг, наистина много е харесвам, заради невероятното и творчество, но това което наистина ме изуми е нейната благотворителна кампания, която е достойна за адмирации, защото е помогнала на стотици деца.Освен това авторката на поредицата за „Хари Потър” е и първият човек в света, който е напуснал класацията за милиардери поради благотворителност. Има и още много други такива хора, които правят Земята едно по-благоприятно място.
Последна но не и по важност е „надеждата”.Александър Дюма е казал:
„Цялата човешка мъдрост е обобщена в две думи – очакване и надежда”
Надеждата е винаги в нас и само се налага да е потърсим.Не трябва да е губим, защото тя ни дава много, но без нея губим всичко.Дори в най-мрачните моменти има лъч надежда, която ни чака, за да ни изведе от тъмнината.
Мислим ли положително това ще направи живота ни наистина по-добър, пъстър и лек.Мечтаейки, за това неусетно ще се превърне в реалност.Мечтите, макар и да са безплатни те също така са безценни, затова трябва да вярваме в тях, защото осъществяването им може да е на една въздишка разстояние

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...