Skip to main content

Прочетено през август

Image result for summer

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с националната идентично и църковната независимост. Сравнение с "Под игото" е по-лека за четене. Определено си заслужава да бъде прочетена от всеки българин.


Втората ми прочетена книга е отново от задължителните и това е втората част от "Тютюн"/ Том 2 от Димитър Димов. За тази книга мнението ми е толкова противоположно, че няма накъде повече. Написана е като съвременен роман за разлика от другите от епохата. Няма ги диалектните думи и този тип повествование, което се среща в "Под игото" и "Железният светилник". Обстановката е невероятна, всичко беше описана превъзходно. Беше ми много интересно да чета за този отрязък от време - преди и по време на Втората световна война. Главните герои са изумителни. Проследяваме цялата промяна на Борис и Ирина, която е показана без никаква преувеличеност или с опити да бъдат оправдани делата им. Ирина е един от най-добре измисляните и интригуващи образи, за които някога съм чел. Като изключим споменатото всичко останало "скапва" романа. Комунисти, политици партизани и подобни. Беше ми изключително скучно и дразнещо да чета за тях плюс това има страшно много излишни образи и подробности. Без тях романа можеше да е един от любимите ми.


"Приключенията на капитан Алатристе" от Артуро Перес- Реверте беше едно от четивата ми през август. Това е исторически роман, който наподобява атмосферата на "Тримата мускетари" само че в Мадрид. Книгата е кратка около 250стр. историята е горе-долу интересна. Динамична е, но в същото време може да е оставиш по всяко време без да се измъчваш от желанието да разбереш какво ще стане по-нататък. Идеална е за лятото, когато не ви се четат ангажиращи произведения.


Четвъртата книга е "Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум, която беше изборът ми за шарен август. Книгата е отново идеална за летните дни, макар че също не е кой знае колко впечатляваща. Все пак ми беше приятно, докато я четох, защото ме отпусна и макар че се засягат някои тежки теми като загуба на родител, то те не са представени по такъв начин, че да ти въздействат силно. Много ми хареса подхода използван за комуникация между героите чрез имейли и съобщения и въздействието, което оказва върху нас този вид невербално общуване.


Другите две книги, които прочетох ще ги споделя заедно, защото едната е много малка и са по-скоро допълнение към поредицата, а това са On the Merits of Unnaturulness и The Pale Dreamer от Саманта Шанън. Ако първите две книги от поредицата са ви харесали то On the Merits of Unnaturulness е задължителна за четене, защото всички способности и разновидности са разгледани подробно и ще успеете по-добре да схванете смисъла на всяка категория. The Pale Dreamer е новела и беше сравнително интересна, ако смятате да продължавате с поредицата на английски език то тогава ви препоръчвам преди това да прочетете тази новела, за да се потопите по-лесно в екшъна, който ви очаква в The Song Rising.


Това беше всичко, което прочетох през август.  Плановете ми за септември включват само една книга, която ще запазя като изненада понеже тя е изборът ми за Цветна книжна година. Ако искате да напиша ревю за някоя от споменатите книги ми кажете, понеже за момента нямам нищо готово.









Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

3 книги, които искам да прочета до края на годината

Остава по-малко от месец и половина до края на 2017г., затова реших днес да споделя с вас книгите, които искам да прочета до края на месец декември. Избрах трите, които искам да прочета най-много до края на годината, въпреки че имам още няколко в купчината. Първата, която чакам повече от месец, е "Благословени" от Цветелина Владимирова. Очаква се да излезе до края на месец, като аз се подсигурих и си поръчах лимитирания BOPS на тема "Благословени". Не знам защо се забави публикуването с един месец, но се надявам да си е струвало чакането. След динамичния край на втората книга очаквам с нетърпение момента, в който ще разбера бъдещето на героите. Втората книга или по-точно сборник с разкази са на Джоан Роулинг свързани с Хогуортс и света от "Хари Потър". Тази книга се каня да я чета още от лятото, но все не стигам до нея. Не защото няма да ми хареса ами по-скоро, защото се чете за няколко часа и остава на заден план като нещо краткотрайно. Възнаме...

Как оценявам една книга? Кога давам оценка 2 и кога давам 6?

Оценяването на прочетената от нас книга се превърна в нещо задължително, след като приключим с дадена книга. Една оценка или мнение може да накара някои да прочете книга или пък точно обратното. В днешния пост ще споделя с вас как оценявам аз и какво означава, ако дам оценка 2 на книга или оценка 6. Елементите, на които разделям определен роман и въз основа на които го оценявам са шест - стилът на писане, обстановката/средата, героите, сюжета и идеята, действията и показването на сюжета, емоциите и смисъла. Никога до сега не съм давал 1 на книга. Според мен, ако човек прочете книга от начало до край, то все нещо му е задържало вниманието и следователно поне малка част му е харесала. Все пак  книгите, на които бих дал 1 са тези, които не съм завършил. Тук не включвам романи, от които съм прочел около 50 страници и съм спрял, защото може просто в момента да не ми се е четял подобен жанр. Сещам се само за една книга, от която прочетох около 200 страници, но изобщо не ме впечатл...