Skip to main content

Прочетено през август

Image result for summer

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с националната идентично и църковната независимост. Сравнение с "Под игото" е по-лека за четене. Определено си заслужава да бъде прочетена от всеки българин.


Втората ми прочетена книга е отново от задължителните и това е втората част от "Тютюн"/ Том 2 от Димитър Димов. За тази книга мнението ми е толкова противоположно, че няма накъде повече. Написана е като съвременен роман за разлика от другите от епохата. Няма ги диалектните думи и този тип повествование, което се среща в "Под игото" и "Железният светилник". Обстановката е невероятна, всичко беше описана превъзходно. Беше ми много интересно да чета за този отрязък от време - преди и по време на Втората световна война. Главните герои са изумителни. Проследяваме цялата промяна на Борис и Ирина, която е показана без никаква преувеличеност или с опити да бъдат оправдани делата им. Ирина е един от най-добре измисляните и интригуващи образи, за които някога съм чел. Като изключим споменатото всичко останало "скапва" романа. Комунисти, политици партизани и подобни. Беше ми изключително скучно и дразнещо да чета за тях плюс това има страшно много излишни образи и подробности. Без тях романа можеше да е един от любимите ми.


"Приключенията на капитан Алатристе" от Артуро Перес- Реверте беше едно от четивата ми през август. Това е исторически роман, който наподобява атмосферата на "Тримата мускетари" само че в Мадрид. Книгата е кратка около 250стр. историята е горе-долу интересна. Динамична е, но в същото време може да е оставиш по всяко време без да се измъчваш от желанието да разбереш какво ще стане по-нататък. Идеална е за лятото, когато не ви се четат ангажиращи произведения.


Четвъртата книга е "Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум, която беше изборът ми за шарен август. Книгата е отново идеална за летните дни, макар че също не е кой знае колко впечатляваща. Все пак ми беше приятно, докато я четох, защото ме отпусна и макар че се засягат някои тежки теми като загуба на родител, то те не са представени по такъв начин, че да ти въздействат силно. Много ми хареса подхода използван за комуникация между героите чрез имейли и съобщения и въздействието, което оказва върху нас този вид невербално общуване.


Другите две книги, които прочетох ще ги споделя заедно, защото едната е много малка и са по-скоро допълнение към поредицата, а това са On the Merits of Unnaturulness и The Pale Dreamer от Саманта Шанън. Ако първите две книги от поредицата са ви харесали то On the Merits of Unnaturulness е задължителна за четене, защото всички способности и разновидности са разгледани подробно и ще успеете по-добре да схванете смисъла на всяка категория. The Pale Dreamer е новела и беше сравнително интересна, ако смятате да продължавате с поредицата на английски език то тогава ви препоръчвам преди това да прочетете тази новела, за да се потопите по-лесно в екшъна, който ви очаква в The Song Rising.


Това беше всичко, което прочетох през август.  Плановете ми за септември включват само една книга, която ще запазя като изненада понеже тя е изборът ми за Цветна книжна година. Ако искате да напиша ревю за някоя от споменатите книги ми кажете, понеже за момента нямам нищо готово.









Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...