Skip to main content

Топли тела - какво е да си зомби


Топли тела

Автор: Айзък Мериън

Издадена: 2011

Издателство: Студио Арт Лайн

Страници: 263

Цена: 12,90лв.

Линк към Goodreads

„Топли тела” е единствената книга, която успях да си купя от Алея на книгата в Пловдив, поради дъждовното време(но това е друга история). Книгата ми беше препоръчана от жената на щанда на издателство, за което и благодаря. Това, което ме грабна в тази книга е, че се разказва през гледната точка на зомби. 


Р е зомби. Той не знае нищо за себе си дори защо изобщо съществува. Това незнание го измъчва и прави на пръв поглед безсмисленото му съществуване още по-трудно. Р е различен от другите зомбита, той не изпитва наслада от убиването на хора, но все пак е длъжен да го прави, за да оцелява. Веднъж при поредното нападение над хората, нещо в Р трепва и той пощадява едно момиче на име Джули, за да я спаси от събратята си той я взима със себе си, като и помага да се слее сред тях. Така започва една връзка, която никога до сега не се е получавала, но за да бъдат заедно трябва да са готови да се борят.


Както вече споменах, повествованието е от 1 лице през погледа на зомбито Р. Това ми хареса страшно много, защото е нещо по-различно, а и самият Р е интересен образ, но за това по-надолу. Стилът на автора ми допада описанията са прилични, но и лаконични, набляга се на мислите и състоянието на Р и по този начин се задават въпроси, върху които се изразяват интересни разсъждения. Обичам, когато има дълбочина и смисъл в текста, а тук го имаше, макар че е творбата е фантастична и на пръв поглед абсурдна. Самото издание е много готино, корицата ми харесва, а вътре преди всяка глава има илюстрации на различни органи. 

Image result for zombie apocalypseОбстановката като цяло е песимистична. С появата на зомбитата светът се е преобърнал на опаки и всеки ден е борба за оцеляване. Хората са се укрили в Стадиони, които са се превърнали от спортни площадки във военни крепости. Именно тези Стадиони са ми любимото място от романа. Другото важно място е летището, което е населено от зомбита, но не е особено приятно и безопасно. Въпреки зараждащата се симпатия между Р и Джули, заобикалящата среда е недружелюбна към тях. Атмосферата е доста апокалиптична, имайки предвид че човечеството е към края си.


Образът на Р е оригинален и вълнуващ. Води яростна борба между глада му за мозък и желанието му да не убива. Този елемент авторът го е изградил много достоверно и дори може да се възприеме като метафора за подобни състояние. Освен това Р жадува за знания и отговори за всичко около него и си задава непрекъснато въпроса „защо?”. Най-добрият приятел на Р е М, той е по-различен от него, ала е единственото друго същество, с което се разбира горе-долу. Хареса ми приноса, който М оказва, не очаквах да има значителна роля, но сгреших. Преминаваме към най-важният жив персонаж – Джули. Тя има тежко минало, защото е изгубила майка си и от тогава светът около нея се разпада.Мисленето й е нестандартно, въпреки безперспективното настояще, тя е мечтател и пламъкът на надеждата гори в нея. 


Главната сюжетна линия е за любовта, която възниква между Р и Джули и двамата осъзнават, че това е нещо нечувано до сега и въпроса е дали ще преодолеят всички трудности, а те не са никак малко. Има и втора сюжетна линия, която се появява към среда и вероятно ще се развие в продължението на „Топли тела”. Въпреки това „Топли тела” може да се прочете като самостоятелна книга, но любопитството за по нататък ще ви принуди да я продължите. На български е преведена само първата и не е ясно дали ще се продължи. Краят е много динамичен, напрежението ще ви държи до последната страница. Макар че успях да предвидя каква ще е съдбата на Р пак ми хареса. По книгата има и филм, който възнамерявам да гледам това лято. Изгледах трейлъра и забелязах някои разлики, но се надявам да се към добро.

„Топли тела” е книга с оригинални персонажи и обстановка, но леко клиширан сюжет. Имайки предвид обема, се чете много бързо, защото е написана увлекателно. Със сигурност бих продължил поредицата, ако се издаде на български, а дали бих я продължил на английски не знам. Оценката ми е …

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …