Skip to main content

Топли тела - какво е да си зомби


Топли тела

Автор: Айзък Мериън

Издадена: 2011

Издателство: Студио Арт Лайн

Страници: 263

Цена: 12,90лв.

Линк към Goodreads

„Топли тела” е единствената книга, която успях да си купя от Алея на книгата в Пловдив, поради дъждовното време(но това е друга история). Книгата ми беше препоръчана от жената на щанда на издателство, за което и благодаря. Това, което ме грабна в тази книга е, че се разказва през гледната точка на зомби. 


Р е зомби. Той не знае нищо за себе си дори защо изобщо съществува. Това незнание го измъчва и прави на пръв поглед безсмисленото му съществуване още по-трудно. Р е различен от другите зомбита, той не изпитва наслада от убиването на хора, но все пак е длъжен да го прави, за да оцелява. Веднъж при поредното нападение над хората, нещо в Р трепва и той пощадява едно момиче на име Джули, за да я спаси от събратята си той я взима със себе си, като и помага да се слее сред тях. Така започва една връзка, която никога до сега не се е получавала, но за да бъдат заедно трябва да са готови да се борят.


Както вече споменах, повествованието е от 1 лице през погледа на зомбито Р. Това ми хареса страшно много, защото е нещо по-различно, а и самият Р е интересен образ, но за това по-надолу. Стилът на автора ми допада описанията са прилични, но и лаконични, набляга се на мислите и състоянието на Р и по този начин се задават въпроси, върху които се изразяват интересни разсъждения. Обичам, когато има дълбочина и смисъл в текста, а тук го имаше, макар че е творбата е фантастична и на пръв поглед абсурдна. Самото издание е много готино, корицата ми харесва, а вътре преди всяка глава има илюстрации на различни органи. 

Image result for zombie apocalypseОбстановката като цяло е песимистична. С появата на зомбитата светът се е преобърнал на опаки и всеки ден е борба за оцеляване. Хората са се укрили в Стадиони, които са се превърнали от спортни площадки във военни крепости. Именно тези Стадиони са ми любимото място от романа. Другото важно място е летището, което е населено от зомбита, но не е особено приятно и безопасно. Въпреки зараждащата се симпатия между Р и Джули, заобикалящата среда е недружелюбна към тях. Атмосферата е доста апокалиптична, имайки предвид че човечеството е към края си.


Образът на Р е оригинален и вълнуващ. Води яростна борба между глада му за мозък и желанието му да не убива. Този елемент авторът го е изградил много достоверно и дори може да се възприеме като метафора за подобни състояние. Освен това Р жадува за знания и отговори за всичко около него и си задава непрекъснато въпроса „защо?”. Най-добрият приятел на Р е М, той е по-различен от него, ала е единственото друго същество, с което се разбира горе-долу. Хареса ми приноса, който М оказва, не очаквах да има значителна роля, но сгреших. Преминаваме към най-важният жив персонаж – Джули. Тя има тежко минало, защото е изгубила майка си и от тогава светът около нея се разпада.Мисленето й е нестандартно, въпреки безперспективното настояще, тя е мечтател и пламъкът на надеждата гори в нея. 


Главната сюжетна линия е за любовта, която възниква между Р и Джули и двамата осъзнават, че това е нещо нечувано до сега и въпроса е дали ще преодолеят всички трудности, а те не са никак малко. Има и втора сюжетна линия, която се появява към среда и вероятно ще се развие в продължението на „Топли тела”. Въпреки това „Топли тела” може да се прочете като самостоятелна книга, но любопитството за по нататък ще ви принуди да я продължите. На български е преведена само първата и не е ясно дали ще се продължи. Краят е много динамичен, напрежението ще ви държи до последната страница. Макар че успях да предвидя каква ще е съдбата на Р пак ми хареса. По книгата има и филм, който възнамерявам да гледам това лято. Изгледах трейлъра и забелязах някои разлики, но се надявам да се към добро.

„Топли тела” е книга с оригинални персонажи и обстановка, но леко клиширан сюжет. Имайки предвид обема, се чете много бързо, защото е написана увлекателно. Със сигурност бих продължил поредицата, ако се издаде на български, а дали бих я продължил на английски не знам. Оценката ми е …

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …