Топли тела
Автор: Айзък Мериън
Издадена: 2011
Издателство: Студио Арт Лайн
Страници: 263
Цена: 12,90лв.
Линк към Goodreads
„Топли тела” е единствената книга, която успях да си купя от
Алея на книгата в Пловдив, поради дъждовното време(но това е друга история).
Книгата ми беше препоръчана от жената на щанда на издателство, за което и
благодаря. Това, което ме грабна в тази книга е, че се разказва през гледната
точка на зомби.
Р е зомби. Той не знае нищо за себе си дори защо изобщо
съществува. Това незнание го измъчва и прави на пръв поглед безсмисленото му
съществуване още по-трудно. Р е различен от другите зомбита, той не изпитва
наслада от убиването на хора, но все пак е длъжен да го прави, за да оцелява.
Веднъж при поредното нападение над хората, нещо в Р трепва и той пощадява едно
момиче на име Джули, за да я спаси от събратята си той я взима със себе си,
като и помага да се слее сред тях. Така започва една връзка, която никога до
сега не се е получавала, но за да бъдат заедно трябва да са готови да се борят.
Както вече споменах, повествованието е от 1 лице през погледа
на зомбито Р. Това ми хареса страшно много, защото е нещо по-различно, а и
самият Р е интересен образ, но за това по-надолу. Стилът на автора ми допада
описанията са прилични, но и лаконични, набляга се на мислите и състоянието на
Р и по този начин се задават въпроси, върху които се изразяват интересни
разсъждения. Обичам, когато има дълбочина и смисъл в текста, а тук го имаше,
макар че е творбата е фантастична и на пръв поглед абсурдна. Самото издание е
много готино, корицата ми харесва, а вътре преди всяка глава има илюстрации на
различни органи.
Обстановката като цяло е песимистична. С появата на зомбитата
светът се е преобърнал на опаки и всеки ден е борба за оцеляване. Хората са се
укрили в Стадиони, които са се превърнали от спортни площадки във военни
крепости. Именно тези Стадиони са ми любимото място от романа. Другото важно
място е летището, което е населено от зомбита, но не е особено приятно и
безопасно. Въпреки зараждащата се симпатия между Р и Джули, заобикалящата среда
е недружелюбна към тях. Атмосферата е доста апокалиптична, имайки предвид че
човечеството е към края си.
Образът на Р е оригинален и вълнуващ. Води яростна борба
между глада му за мозък и желанието му да не убива. Този елемент авторът го е
изградил много достоверно и дори може да се възприеме като метафора за подобни
състояние. Освен това Р жадува за знания и отговори за всичко около него и си
задава непрекъснато въпроса „защо?”. Най-добрият приятел на Р е М, той е
по-различен от него, ала е единственото друго същество, с което се разбира
горе-долу. Хареса ми приноса, който М оказва, не очаквах да има значителна
роля, но сгреших. Преминаваме към най-важният жив персонаж – Джули. Тя има
тежко минало, защото е изгубила майка си и от тогава светът около нея се
разпада.Мисленето й е нестандартно, въпреки безперспективното настояще, тя е
мечтател и пламъкът на надеждата гори в нея.
Главната сюжетна линия е за любовта, която възниква между Р и
Джули и двамата осъзнават, че това е нещо нечувано до сега и въпроса е дали ще
преодолеят всички трудности, а те не са никак малко. Има и втора сюжетна линия,
която се появява към среда и вероятно ще се развие в продължението на „Топли
тела”. Въпреки това „Топли тела” може да се прочете като самостоятелна книга,
но любопитството за по нататък ще ви принуди да я продължите. На български е
преведена само първата и не е ясно дали ще се продължи. Краят е много
динамичен, напрежението ще ви държи до последната страница. Макар че успях да
предвидя каква ще е съдбата на Р пак ми хареса. По книгата има и филм, който
възнамерявам да гледам това лято. Изгледах трейлъра и забелязах някои разлики,
но се надявам да се към добро.
Comments
Post a Comment