Skip to main content

1 година Martis' writing - 1 година блогърство

1 година Martis' writing. Не усетих колко бързо измина тази 1 година. Дори не съм очаквал, че ще празнувам подобно нещо, но ето че се случва. Не знам от къде да започна този пост, затова може да е малко несвързан. Просто е трудно да повярва, че 1 година пиша без прекъсване и без да съм се отказал.

Ще започна с това как се зароди идеята ми да си основа блог. Беше краят на февруари 2017г. Попаднах на конкурс за творческо писане на английски език организиран от един сайт. Винаги съм си мечтал да пиша и да създавам истории и реших да участвам. Темата върху, която писах беше Imperfect love. След като няколко дни разсъждавах върху сюжета, накрая го сътворих и започнах да пиша разказа си с името Evanescent meeting(мимолетна среща). В продължение на една седмица не правих нищо друго освен да пиша на български и след това да превеждам на английски и от тетрадка в електронен формат. След като приключих бях доволен от това, което бях написал. Публикувах си разказа и се надявах да спечеля. За жалост това не се случи, но и това не ме отказа. Сега когато го препрочитам, мога да открия недостатъци, но въпреки това много си го обичам.
Исках да продължа да пиша на български, а в България няма подобни конкурси, затова започнах да мисля за алтернативен вариант. Спрях се на вариант да си създам блог. След дълги проучвания, каквито правя повечето пъти, свързани с важни решения(според моите критерии за важно решение) се спрях на тази платформа.
Дълго време се колебаех какво точно да пиша, защото исках да творя художествена литература, обичам да пиша есета и да изказвам мнение по различни теми и в същото време обичам да чета книги. Имам много и разнообразни интереси, затова в началото започнах и с трите вида. Постепенно останаха само книжните ревюта, продължавам да пиша и есета, но главно за училище. Относно разкази, от доста време не съм писал, но имам идея за нещо по-голямо, която скоро може да подхвана.
Така общо взето започна всичко, комбинирайки четенето с писането.
Не бях планирал колко време ще продължи всичко това. Исках просто да изказвам мнението си за различни книги. Започнах неуверено с първите си ревюта, не знаех как точно се прави, а и ми бяха по-кратки сравнение с на другите. Мина време и си изградих система и структура на писането на ревюта. Резултатът е очевиден, защото успях да пиша по-подробно,засягайки по-голяма част от романа. Мисля, че промяната настъпи при ревюто ми на "Пазители" от Цветелина Владимирова. След него започнах да изказвам мнението си много по-добре.
Това да стана блогър ми даде страшно много. Не съм сигурен дали мога да посоча недостатък. Първото нещо, на което се научих е да не се отказвам, когато не получавам някакъв вид стимул или отзиви. Пишейки определена публикация, ми се щеше да получавам обратна връзка от читателите, поне така беше в началото. Често оставах разочарован, когато това не се случеше, но в последствие се научих да го приемам. Сега дори да не получа коментар или нещо от сорта пак съм щастлив. Всичко това ми показа, че дори да има нещо, което ме демотивира, не трябва да се предавам.
Вторият урок, който научих беше организираността. Като цяло съм организиран, но се случваше да ме домързява да свърша нещо. С блога не можех да си позволя подобни работи. От началото на 2018г. не съм пропускал седмица, в която да не напиша поне едно книжно ревю или някакъв друг пост.
Също така развих критично мислене, което е важно в повечето професии. Радвам се, че освен на база моите вкусове и предпочитания, мога да оценя дадена книга и обективно.

Предполагам, че съм изпуснал да кажа нещо и за това ще съжалявам по-късно. Преди да приключа искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на всеки един човек, който е чел написаното от мен. БЛАГОДАРЯ и на всичките хора, с които сме разговаряли за някоя книга, коментирали са и са ми давали съвети или критики. Не знам дали ще празнувам втора годишнина, но една ми е достатъчна, за да се гордея със себе си и да съм щастлив с това.

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …