Skip to main content

1 година Martis' writing - 1 година блогърство

1 година Martis' writing. Не усетих колко бързо измина тази 1 година. Дори не съм очаквал, че ще празнувам подобно нещо, но ето че се случва. Не знам от къде да започна този пост, затова може да е малко несвързан. Просто е трудно да повярва, че 1 година пиша без прекъсване и без да съм се отказал.

Ще започна с това как се зароди идеята ми да си основа блог. Беше краят на февруари 2017г. Попаднах на конкурс за творческо писане на английски език организиран от един сайт. Винаги съм си мечтал да пиша и да създавам истории и реших да участвам. Темата върху, която писах беше Imperfect love. След като няколко дни разсъждавах върху сюжета, накрая го сътворих и започнах да пиша разказа си с името Evanescent meeting(мимолетна среща). В продължение на една седмица не правих нищо друго освен да пиша на български и след това да превеждам на английски и от тетрадка в електронен формат. След като приключих бях доволен от това, което бях написал. Публикувах си разказа и се надявах да спечеля. За жалост това не се случи, но и това не ме отказа. Сега когато го препрочитам, мога да открия недостатъци, но въпреки това много си го обичам.
Исках да продължа да пиша на български, а в България няма подобни конкурси, затова започнах да мисля за алтернативен вариант. Спрях се на вариант да си създам блог. След дълги проучвания, каквито правя повечето пъти, свързани с важни решения(според моите критерии за важно решение) се спрях на тази платформа.
Дълго време се колебаех какво точно да пиша, защото исках да творя художествена литература, обичам да пиша есета и да изказвам мнение по различни теми и в същото време обичам да чета книги. Имам много и разнообразни интереси, затова в началото започнах и с трите вида. Постепенно останаха само книжните ревюта, продължавам да пиша и есета, но главно за училище. Относно разкази, от доста време не съм писал, но имам идея за нещо по-голямо, която скоро може да подхвана.
Така общо взето започна всичко, комбинирайки четенето с писането.
Не бях планирал колко време ще продължи всичко това. Исках просто да изказвам мнението си за различни книги. Започнах неуверено с първите си ревюта, не знаех как точно се прави, а и ми бяха по-кратки сравнение с на другите. Мина време и си изградих система и структура на писането на ревюта. Резултатът е очевиден, защото успях да пиша по-подробно,засягайки по-голяма част от романа. Мисля, че промяната настъпи при ревюто ми на "Пазители" от Цветелина Владимирова. След него започнах да изказвам мнението си много по-добре.
Това да стана блогър ми даде страшно много. Не съм сигурен дали мога да посоча недостатък. Първото нещо, на което се научих е да не се отказвам, когато не получавам някакъв вид стимул или отзиви. Пишейки определена публикация, ми се щеше да получавам обратна връзка от читателите, поне така беше в началото. Често оставах разочарован, когато това не се случеше, но в последствие се научих да го приемам. Сега дори да не получа коментар или нещо от сорта пак съм щастлив. Всичко това ми показа, че дори да има нещо, което ме демотивира, не трябва да се предавам.
Вторият урок, който научих беше организираността. Като цяло съм организиран, но се случваше да ме домързява да свърша нещо. С блога не можех да си позволя подобни работи. От началото на 2018г. не съм пропускал седмица, в която да не напиша поне едно книжно ревю или някакъв друг пост.
Също така развих критично мислене, което е важно в повечето професии. Радвам се, че освен на база моите вкусове и предпочитания, мога да оценя дадена книга и обективно.

Предполагам, че съм изпуснал да кажа нещо и за това ще съжалявам по-късно. Преди да приключа искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на всеки един човек, който е чел написаното от мен. БЛАГОДАРЯ и на всичките хора, с които сме разговаряли за някоя книга, коментирали са и са ми давали съвети или критики. Не знам дали ще празнувам втора годишнина, но една ми е достатъчна, за да се гордея със себе си и да съм щастлив с това.

Comments

Popular posts from this blog

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен.  В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с