Ще започна с това как се зароди идеята ми да си основа блог. Беше краят на февруари 2017г. Попаднах на конкурс за творческо писане на английски език организиран от един сайт. Винаги съм си мечтал да пиша и да създавам истории и реших да участвам. Темата върху, която писах беше Imperfect love. След като няколко дни разсъждавах върху сюжета, накрая го сътворих и започнах да пиша разказа си с името Evanescent meeting(мимолетна среща). В продължение на една седмица не правих нищо друго освен да пиша на български и след това да превеждам на английски и от тетрадка в електронен формат. След като приключих бях доволен от това, което бях написал. Публикувах си разказа и се надявах да спечеля. За жалост това не се случи, но и това не ме отказа. Сега когато го препрочитам, мога да открия недостатъци, но въпреки това много си го обичам.
Исках да продължа да пиша на български, а в България няма подобни конкурси, затова започнах да мисля за алтернативен вариант. Спрях се на вариант да си създам блог. След дълги проучвания, каквито правя повечето пъти, свързани с важни решения(според моите критерии за важно решение) се спрях на тази платформа.
Дълго време се колебаех какво точно да пиша, защото исках да творя художествена литература, обичам да пиша есета и да изказвам мнение по различни теми и в същото време обичам да чета книги. Имам много и разнообразни интереси, затова в началото започнах и с трите вида. Постепенно останаха само книжните ревюта, продължавам да пиша и есета, но главно за училище. Относно разкази, от доста време не съм писал, но имам идея за нещо по-голямо, която скоро може да подхвана.
Така общо взето започна всичко, комбинирайки четенето с писането.
Не бях планирал колко време ще продължи всичко това. Исках просто да изказвам мнението си за различни книги. Започнах неуверено с първите си ревюта, не знаех как точно се прави, а и ми бяха по-кратки сравнение с на другите. Мина време и си изградих система и структура на писането на ревюта. Резултатът е очевиден, защото успях да пиша по-подробно,засягайки по-голяма част от романа. Мисля, че промяната настъпи при ревюто ми на "Пазители" от Цветелина Владимирова. След него започнах да изказвам мнението си много по-добре.Това да стана блогър ми даде страшно много. Не съм сигурен дали мога да посоча недостатък. Първото нещо, на което се научих е да не се отказвам, когато не получавам някакъв вид стимул или отзиви. Пишейки определена публикация, ми се щеше да получавам обратна връзка от читателите, поне така беше в началото. Често оставах разочарован, когато това не се случеше, но в последствие се научих да го приемам. Сега дори да не получа коментар или нещо от сорта пак съм щастлив. Всичко това ми показа, че дори да има нещо, което ме демотивира, не трябва да се предавам.
Вторият урок, който научих беше организираността. Като цяло съм организиран, но се случваше да ме домързява да свърша нещо. С блога не можех да си позволя подобни работи. От началото на 2018г. не съм пропускал седмица, в която да не напиша поне едно книжно ревю или някакъв друг пост.
Също така развих критично мислене, което е важно в повечето професии. Радвам се, че освен на база моите вкусове и предпочитания, мога да оценя дадена книга и обективно.
Предполагам, че съм изпуснал да кажа нещо и за това ще съжалявам по-късно. Преди да приключа искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на всеки един човек, който е чел написаното от мен. БЛАГОДАРЯ и на всичките хора, с които сме разговаряли за някоя книга, коментирали са и са ми давали съвети или критики. Не знам дали ще празнувам втора годишнина, но една ми е достатъчна, за да се гордея със себе си и да съм щастлив с това.
Comments
Post a Comment