Skip to main content

Забранете тази книга - двойна доза четене с една книга


Забранете тази книга

Автор: Алън Грац

Издателство: Софтпрес

Издадена:2017г./2018г. в България

Страници:239

Цена: 14,99лв.

Линк към Goodreads


„Забранете тази книга” беше книга от априлския BOPS. Признавам се, че не е книга, която бих си купил, понеже е по-детска. Въпреки това съм повече от щастлив, че я прочетох и се превърна в любимата ми книга от всички BOPSове, които съм си поръчвал до сега, а защо ще разберете по-надолу. 

Най-любимото място на Ейми Ан е училищната библиотека, където на спокойствие се потапя в приказни светове и приключенски истории. Един ден, отивайки до рафта на любимата си книга, тя не я открива. Никой обаче не я е взел. Оказва се, че е забранена заедно с още няколко книги. Досега Ейми Ан е била винаги мълчалива и тиха, но за да върне книгите от забранения списък, който непрестанно расте, тя трябва да измисли план и да се бори срещу ограниченията на възрастните. 

Първото нещо, което искам да кажа е за дизайна на книга. Корицата не е оригиналната, но ми харесва много повече, защото създава впечатление за нещо пъстро и детско, каквато всъщност е историята. Вторият елемент, в който се влюбих е графичното оформление(дано да се нарича така) – страниците са направени изключително оригинално. За мен това е най-красиво изработеното издание от началото на годината. 

Романът е определен като детски, но смятам, че ще се хареса на читатели от всяка възраст, имайки предвид темите, които засяга. Начинът на писане на Алън Грац е приятен и е написана много достъпно. Прочита се неусетно, аз я прочетох за един ден. Потапянето в историята е лесно и те грабва бързо. Настроението, което създаде у мен беше на спокойствие и истински се наслаждавах от прочетеното, без да ме напряга, но и в същото време се вълнувах. Като допълнение изданието има приложение с всички книги, които, някога са били забранени. То е най-накрая и може да се използва паралелно с четенето без да ви издава от сюжета. Аз открих този бонус накрая, но все пак ми беше интересно да получа малко повече информация за забраняваните книги.
Действието се развива главно в училището. Обстановката е нова за мен, защото в повечето книги, които чета сюжета се развива в гимназията, а тук е основното училище, което е коренно различно от средното. Също така проследяваме и Ейми Ан в дома й, който не е най-предпочитаното място от нея, поради хаоса, простиращ се там. Любимото ми място логично е библиотеката, в която ми се искаше да отида. Атмосферата там наподобява реална библиотека и със сигурност и на вас ще ви се приходи, след като приключите със „Забранете тази книга”

Книгата е съставена от разнообразни герои като всеки от тях е различен и оказва своя принос в развитието. Ейми Ан е в центъра, заедно с противоречията, които възникват в главата й. Дали да бъде тиха и нерешителна, или да се разбунтува. На мен ми хареса промяната й, защото вероятно на всеки от му е писвало от дадени неща и се е хвърлял срещу дразнителите. Други персонажи са много от съучениците на Ейми като най-открояващи са Дани, Ребека и Трей. Всеки от тях е забавен и изпъква с нещо. Моите любимци от всички герои са Ребека и Трей. Тя е изумително находчива за възрастта си и измисляше брилянтни планове, а Трей е дете на изкуството, което показва, че не винаги децата са като родителите. Семейството на Ейми Ан също присъства, не се акцентира кой знае колко на всеки по отделно, колкото като цяло и влиянието, което оказват върху Ейми. 

 Хубавите книги не трябва да остават скрити. Трябва да се четат от колкото се може повече хора и колкото се може повече пъти.

Основната сюжетна линия е борбата на героинята с несправедливото решени на училищното настоятелство и госпожа Спенсър. Първоначално момиченцето и другарите и започват да си разменят някои от забранените книги, които имат у дома, но в последствие им хрумват стратегии, които ще обхванат всяко дете в училището. Авторът е засегнал важни теми не само за деца като забраняването на книги. През годините сме станали свидетели на много такива случай, включително и на световни бестселъри, а причините за налагане на ембарго са почти винаги субективни. Освен това Алан Грац повдига въпроса за правотата на възрастните и доказва, че не винаги те взимат най-правилните решения, в това число и родителите ни. Това не означава, че не трябва да ги уважаваме, а по скоро да не приемаме сляпо всичко, което казват(дано да не подтикна някое дете към ненужно бунтарство с това си твърдение).

Препоръчвам книгата на всеки читател, защото това е книга за книгите. Защо да не поемете двойна доза книги на една порция? „Забранете тази книга” е много разтоварваща и неангажираща, затова ако имате труден ден или сте напрегнати емоционално, то това четиво ще ви развесели. Последната причина, която давам, е че не знаете какво е БШЗК. Оценката ми е …

 

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …