Skip to main content

Jack Eridon: Крадецът на спомени - български комикс


Jack Eridon: Крадецът на спомени

Автор: Константин Витков- Титис

Издаден: 2018г.

Издателство: Artline-Studios

Страници: 128

Цена: 20лв.


Jack Eridon: Крадецът на спомени” е първият български комикс, който аз срещам. Не знам дали има други, подозирам, че може да е единственият. Не съм чел нито комиксите на DC, нито на Marvel и нямам база за сравнение, но все пак ще изкажа мнението си за този. 

Джак е частен детектив, с невероятната способност да се превръща в могъщ демон. Дали е дарба, или проклятие е трудно да се определи, но той я е приел и усъвършенствал, така че да я използва само когато му се налага. Един ден в офиса му влиза момиче, което споделя, че спомените й са изтрити. Единственото, което е намерила е бележка, на която е написан адреса на Джак. Той решава да й помогне и се заема с най-трудният си случай до сега. 


Авторът е създал един много интерес свят, който има с какво да ни изненада. Идеята е интересна и подходяща за разгръщане на сюжета. Действието се развива през 2076г. и светът е разделен на мегаполиси и сектори. Очаква се да има и продължение, което има много потенциал, заради добре обмислената атмосфера. Харесва ми начинът на рисуване на Константин Витков, определено е представил всичко много готино. Съчетал е перфектно диалогът с обстановката. Използваните цветове са приятни за гледане и леко мрачни, с което се подсилва ефекта на средата.
 



Главният герой се вписва идеално. Обичам герой с някакви свръхестествени способности, а Джак притежава точно такава. Със сигурност искам да прочета още истории, в които той е персонаж, защото е забавен и директен. Останалите образи едва ли ще се появят и в следващата част, с изключение на говорещата маймунка, която е винаги до Джак. Двамата са запомнящо се дуо и има с какво да ни забавляват и в бъдеще.


Сюжетът е динамичен и винаги се случва нещо интересно. Още в началото се разиграва една сцена, която намеква какво да очакваме в следващия комикс. Историята ми хареса, чете се бързо и е достатъчно интересна, за да те държи до края.
Макар че цената на някой може се види много, ви го препоръчвам, защото си струва, ако ви се чете комикс. Нямам търпение за следващата част от Jack Eridon, а оценката ми за тази е …




 


Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...