Skip to main content

Jack Eridon: Крадецът на спомени - български комикс


Jack Eridon: Крадецът на спомени

Автор: Константин Витков- Титис

Издаден: 2018г.

Издателство: Artline-Studios

Страници: 128

Цена: 20лв.


„Jack Eridon: Крадецът на спомени” е първият български комикс, който аз срещам. Не знам дали има други, подозирам, че може да е единственият. Не съм чел нито комиксите на DC, нито на Marvel и нямам база за сравнение, но все пак ще изкажа мнението си за този. 

Джак е частен детектив, с невероятната способност да се превръща в могъщ демон. Дали е дарба, или проклятие е трудно да се определи, но той я е приел и усъвършенствал, така че да я използва само когато му се налага. Един ден в офиса му влиза момиче, което споделя, че спомените й са изтрити. Единственото, което е намерила е бележка, на която е написан адреса на Джак. Той решава да й помогне и се заема с най-трудният си случай до сега. 


Авторът е създал един много интерес свят, който има с какво да ни изненада. Идеята е интересна и подходяща за разгръщане на сюжета. Действието се развива през 2076г. и светът е разделен на мегаполиси и сектори. Очаква се да има и продължение, което има много потенциал, заради добре обмислената атмосфера. Харесва ми начинът на рисуване на Константин Витков, определено е представил всичко много готино. Съчетал е перфектно диалогът с обстановката. Използваните цветове са приятни за гледане и леко мрачни, с което се подсилва ефекта на средата.
 



Главният герой се вписва идеално. Обичам герой с някакви свръхестествени способности, а Джак притежава точно такава. Със сигурност искам да прочета още истории, в които той е персонаж, защото е забавен и директен. Останалите образи едва ли ще се появят и в следващата част, с изключение на говорещата маймунка, която е винаги до Джак. Двамата са запомнящо се дуо и има с какво да ни забавляват и в бъдеще.


Сюжетът е динамичен и винаги се случва нещо интересно. Още в началото се разиграва една сцена, която намеква какво да очакваме в следващия комикс. Историята ми хареса, чете се бързо и е достатъчно интересна, за да те държи до края.
Макар че цената на някой може се види много, ви го препоръчвам, защото си струва, ако ви се чете комикс. Нямам търпение за следващата част от Jack Eridon, а оценката ми за тази е …




 


Labels:

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...
Post a Comment
Read more

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...
Post a Comment
Read more

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...
Post a Comment
Read more