Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3

Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър.

Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му.

Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно.

Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придаваше жизненост на сивото ежедневие, което сътворяваше дъжда. Жени вървеше бързо и леко приведена под чадъра, за да не се мокри. Не след дълго пристигна до работата си. Малко по-далеч забеляза Соня и е изчака да влезнат заедно.

-Добро утро, Жени – поздрави първо Соня.

-Добро утро.

-Много мразя да вали – констатира Соня.

-Такова е – засмя се Жени и двете влезнаха в сградата.

Преди да се разделят на Жени и хрумна една идея и веднага е сподели:

-Искаш ли след работа да се поразходим? Тази вечер няма да съм с Александър.

-Да искам, най-накрая ще излезем само двете.На обяд да уточним подробностите – каза Соня

-Днес няма да обядвам.Искам да поправя някой неща от вчера, които подозирам, че са ми грешни.

-Ами добре, ще дойда да те забера като приключа в моя отдел – оповести Соня.

-Добре, до после – сбогува се Жени.

През целия ден слънцето така и не изгря, но дъжда действаше успокояващо на Женя. Успя да си свърши работата на време, а и даже да гледа как капките се стичат по прозорците, оставяйки рекообразни следи след себе си.

Няколко минути преди шест Соня дойде, готова да тръгват.

-Един момент само да се облека – каза Жени.

Тя надяна якето си и тръгнаха да излизат като пожелаха на колегите си лека вечер.

-Сега къде ще ходим? – попита Соня.

-Не знам, за твоя радост дъждът е спрял – обяви Женя.

-Ти се все едно умираш от желание да се мокриш – отбеляза Соня

-Хайде да идем към центъра да поразгледаме магазините, а после ще хапнем някъде.

-Добре и без това съм си харесала една рокля да ми кажеш какво мислиш – прие Соня.

-Между другото, какво става с Александър и писмото – допълни тя.

-Всичко е наред, не съм го питала, но вече съм спокойна, сигурно е била някаква шега – обясни Жени.

-Радвам се, че си по-добре, вчера доста се беше стреснала.

Вървейки по улицата изведнъж Соня каза:

-Това там не е ли Александър – сочейки пред витрината на магазин за бижута.

От двете му страни стояха две жени.Изглеждаха на възраст колкото Женя. Едната беше с дълга права кестенява коса разстлана по гърба и.Тя беше облечена с дънки и дълъг бежов шлифер. И тримата се смееха особено втората – русокоса жена, чиято глава даже се облегна на рамото на Александър.

-Да, той е.Едно от двете момичета трябва да е сестра му. Сигурно русата ще да е русата, но не ми спомена, че ще има и трети. – разказа Женя.

-Да отидем и да разберем – обяви Соня и хвана Жени за ръката, още преди да е отговорила.

Чак когато се доближиха Александър ги забеляза.

-Здравейте – поздравиха Жени и Соня.

-Здравейте момичета – отвърна Алекс, като двете жени до него поздравиха също.

-Радвам се, че най-накрая мога да се запозная със сестра ти – отбеляза Женя и подаде ръка на русото момиче, отдясно на него – Приятно ми е да ви срещна.

Тя беше облечена с черни тесни дънки, беля блуза, която Жени разпозна от един доста скъп магазин и шал увит около ръцете и.

-Приятно ми е, Жени, но аз не съм сестра му – каза тя поглеждайки към брюнетката – Все пак името ми е Ради.

Жени се смути, но се напрегна да овладее положението и да не покаже безпокойствието си смесено със срам.

-Извинете, че ви обърках – каза Жени обръщайки се към другата жена – Чувала съм за вас само колко сте страхотна, но не и как изглеждате.

-Няма нищо, брат ми не е по портретните описания. Приятно ми е Жени, аз съм Иванка, но ми казвай Ива.

Докато Соня се запознаваше със събеседничките си Александър прегърна Жени, а след това и разясни:

-Ради е съквартирантка на сестра ми, познаваме се още от гимназията. Пристигна заедно с Ива в понеделник.

-Супер – каза безизразно Жени – Изглежда сте близки - обръщайки се към Ради

-Така си е- засмя се тя – Познаваме се от близо петнадесет години.

-Ние със Соня ще вървим да не ви бавим, а пък ще се радвам да излезем заедно някой път.

-И аз, радвам се, че се видяхме Жени – вмъкна Ива.

-Добре тогава, утре ще ти се обадя, мила – каза Алекс и целуна Женя.

До скоро момичета – каза Ради със сияеща усмивка.

-Чао – обади се и Соня.

Жени вървеше бързо и се наложи Соня да е догони.

-Какво ти има? Заради тази Ради ли е? – предположи Соня.

-Кой друг може? Познавали се от петнайсет години, явно очакваше да е поздравя – викаше Женя.

-Успокой се – помоли Соня.

-Няма да се успокоя, искаше ми се да и счупа тъпата усмивка – отвърна Женя.

-Не звучиш на себе си.Сигурна съм, че нищо няма между тях, спокойно – успокояваше е Соня.

-Аз не мисля така, не разбираш ли? Всичко се връзва. Тя, писмото – разсъждаваше Жени.

-Няма как да си сигурна, пък и щом е била в чужбина как ще имат връзка с Алекс.

-Това не ме интересува.Писмото го открих вчера, а тя кога си е дошла? – Жени си отговори на въпроса без да изчака – в понеделник. Освен това ми знаеше името, а аз даже не знаех за съществуването и.Това как ще го опровергаеш.

-Първо, моля те, спри да крещиш и ела да седнем някъде. – помоли Соня – Хората започват да ни зяпат.

Соня заведе Женя в близкия парк. Пейките бяха мокри, затова Соня извади от чантата си няколко салфетки и попи капките по пейката.

-Не знам какво ми става – поде Жени без следа от ярост или ревност. – Просто се страхувам да не би тази жена да съсипе връзката ми.

-Това няма да се случи.Александър обича теб.Нормално е да има други жени около него, млад е, красив е… - обясни Соня

-Може и да си права, но искам да съм сигурна искам и последната капка съмнение да се изпари от мен.

-Добре, може да разчиташ на мен – обеща Соня.

-Благодаря ти Сонче, не знам какво бих направила, ако те нямаше – Жени погледна Соня и е прегърна.

Няколко капки паднаха върху главите им и Соня се обади:

-Явно пак се почва – засмя се разсмя се с раздразнение.

-Умирам от глад. Какво ще кажеш да хапнем ? – предложи Женя

-Съгласна да вървим, където кажеш.

След като вечеряха двете момичета се прибраха.През времето прекарано със Соня, Жени се чувстваше спокойна, но когато се прибра, обаче, оставяйки сама с мислите си, разсъждаваше дълго време над случилото се.Всичко се нареждаше само трябваше да докаже теорията си, трябваше да сравни почерка на Ради с този от писмото, но нямаше да е лесно. Все пак не успя да заспи лесно. Притесняваше се, неизвестното и липсата на контрол над нещата е побъркваше.Беше свикнала да води спокоен живот, държейки всичко под контрол, а сега връзката и беше застрашена.Беше се подала на ревността, но и имаше основание.От всичко най-много се страхуваше да губи.Страхуваше се да изгуби постигнатото от нея, в което винаги влагаше цялото си сърце, а усещаше, че сърцето и принадлежи на Александър.

Източник на снимката 
Част 4