Skip to main content

Как оценявам една книга? Кога давам оценка 2 и кога давам 6?


Оценяването на прочетената от нас книга се превърна в нещо задължително, след като приключим с дадена книга. Една оценка или мнение може да накара някои да прочете книга или пък точно обратното. В днешния пост ще споделя с вас как оценявам аз и какво означава, ако дам оценка 2 на книга или оценка 6. Елементите, на които разделям определен роман и въз основа на които го оценявам са шест - стилът на писане, обстановката/средата, героите, сюжета и идеята, действията и показването на сюжета, емоциите и смисъла.

Никога до сега не съм давал 1 на книга. Според мен, ако човек прочете книга от начало до край, то все нещо му е задържало вниманието и следователно поне малка част му е харесала. Все пак  книгите, на които бих дал 1 са тези, които не съм завършил. Тук не включвам романи, от които съм прочел около 50 страници и съм спрял, защото може просто в момента да не ми се е четял подобен жанр. Сещам се само за една книга, от която прочетох около 200 страници, но изобщо не ме впечатли, даже ми беше досадна и това е "Сейлъмс Лот" на Стивън Кинг.


2 е най-ниската оценка, която бих дал на прочетена книга. В този случай е имало поне 1 причина, която ме е подтиквала да стигна до финала. Само на една книга съм давал 2 и тя е "Бремето на кръвта" от Дейвид Далглиш. Когато правих някой от таговете, съм я споменавал. Тази история още от средата започна да ме дразни, но исках да я довърша, за да видя дали ще има промяна в героите и действията им. В крайна сметка нямаше. Единствено надеждата ми, че героите ще се осъзнаят и поумнеят ме накара да я завърша.



За разлика от предишните две оценки, тук не ми се е случвало само веднъж. 3 е едновременно приятна, но и гадна оценка, защото е по средата. При нея нямаш достатъчно причини да мразиш дадена книга, но и не съществуват такива, които те карат да я обикнеш. Причините да оценя с 3 са, че само половината от елементите са ми харесали. На пример може да харесвам героите, обстановката и сюжета, но да няма логични действия и обоснованост на сюжета, стилът на автора да не е нищо впечатляващо, което няма да провокира никакви чувства или размисли у мен.


Напоследък доста често давам 4. Това се случва, когато основата на историята ми е харесала, но има определи компоненти, към които имам забележки. Ако книгата е част от поредица, в зависимост от това какво ми е харесало е възможно да я прочета, така стана при "Сезонът на костите", за което съм много щастлив, че не спрях само с първата част. Пример за обратното е "Брилянтните", при които главният герой не ми хареса, а сюжетът ми се стори обикновен и предсказуем.



Според Goodreads и повечето места 5 е най-високата оценка. Но както вероятно сте забелязали при мен върха е равен на 6. Това не означава, че когато давам 5 нещо липсва на историята, а по-скоро, че има нещо много малко, което ме е подразнило. Мисля, че с 5 съм оценявал най-много книги. Като цяло се опитвам освен на база личните ми предпочитания и мнения да проявявам и критично мислене, за да получа най-точната оценка.




Понеже съм склонен да давам по-високи оценки, затова реших да оценявам от 1 до 6. Давам тази оценка, когато една книга е изключителна и нямам никаква критика. Това ще рече, че стилът на автора е запомнящ се и въздействащ. Обстановката е приятна според личните ми предпочитания. Героите са възможно най-реалистични и различни като истински човек. Сюжетът е оригинален и пленяващ, а действията следват сюжета, като се редуват динамични и спокойни сцени. Показва се толкова колкото е необходимо и се запомня прочетеното.



Надявам се този малко по-различен книжен пост да ви е харесал и донякъде да ви даде представа за начина, по който оценявам и разглеждам една книга.



Comments

  1. Една различна, но изключително честна и иновативна публикация! Много ми харесаха обоснованията ти и определено съм съгласна с тях. Радвам се, че най-сетне един от нас, ревюиращите се реши да сподели какво именно означават оценките му :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря за коментара ти и се радвам, че ти е харесала публикацията ми.

      Delete
  2. Похвала за тази публикация! Всички даваме оценки (обикновено общоприетите в Goodreads), които означават различни неща за всеки, но никой не се сеща да обясни защо точно би дал дадена оценка. Съветвам те да сложиш този пост на видимо място, защото който чете блога ти трябва да знае как оценяваш.
    Въпреки че за 1 може да се дадат още мнениея. Има читатели, които не спират да четат дадена книга от чист инат, колкото и да не им харесва.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря за съвета. На мен, ако една книга не ми харесва, трудно мога да я завърша и предпочитам да не си губя времето с нея, но все пак има всякакви видове читатели.

      Delete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата: Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост. Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научи