Skip to main content

Къщата на езерното дъно - без "как?" и "защо?"

Къщата на езерното дъно

Автор: Джош Малерман

Издадена: 2016/2017 в България

Издателство: Deja Book

Страници:148

Цена: 11,90лв.

Линк към Goodreads


„Къщата на езерното дъно” е първата ми среща с Джош Малерман, който гледам е доста известен сред българските читатели. Често се натъквам на ревюта и мнения за неговите книги, като срещам и разнопосочни мнения. Реших сам да си изградя мнение за автора, прочитайки една от книгите му. Спрях се на тази, защото беше най-малка и исках да разбера дали ми допада преди да се нахвърля на по-големите му. Анотацията на книгата е кратка, но все пак успя да привлече вниманието ми.  В крайна сметка не успях да си създам мнение, по-надолу ще разберете и защо. 


Джеймс и Амелия са на 17 и още от първата им среща става ясно че ще се получи нещо между тях. Джеймс решава да я заведе на разходка с кану и така се отправят на романтичен следобед, който ще ги промени за винаги. Плавайки с лодката, се натъкват на проход, водещ до трето мистериозно езеро, на дъното на което се намира двуетажна къща. Двамата са запленените от мистичността на къщата и решават да я проучат. Нещо обаче не е такова каквото изглежда. Джеймс и Амелия го осъзнават, но се страхуват да питат „защо” и „как”
 

Жанрът е смесица от няколко. Аз го определям като YA с horror и фентъзи елементи. Стилът на Джош Малерман ми хареса. Изказванията му са лаконични, но и достатъчни, за да си представим определена сцена. Като цяло „Къщата на езерното дъно” не е някакъв ужас, който да не ти позволява да спиш. Няма някакви изключително страшни сцени. Въпреки това ме накара да съпреживея загадъчността на къщата и да се чувствам леко неспокойно, от това което може да се окаже. 

Повествованието се развива предимно на езерото и на дъното. Не помня дали се споменава име на града, но не е и от значение. Мястото ми хареса както на повърхността така и под нея. Къщата беше много подробно описана и все пак има с какво да те изненада. Дори може да се причисли към героите, защото беше като одухотворена. 


Едно от нещата, които не ме впечатли бяха героите. Главните персонажи са само двама, като дори няма важни второстепенни. Второстепенните са просто за да има трети човек, с който да си говорят Джеймс и Амелия. Не това ми е проблема, а липсата на отличителни черти в тях. При положение че няма други образи, за които да трябва да се отделя внимание, авторът можеше да се постарае за главните си. Някои може да каже, че книга е малка и това е причината, но не съм съгласен. За 150стр. може да се създадат два страхотни героя. Единственото с което ще ги запомня е обсебеността им от къщата и непрекъснатото им съгласие с другия. Ако единия предложи нещо то другия веднага е съгласен и дори не обяснява защо. Може би това е и причината поради която решават да не си задават въпроси с „защо” и „как”, защото отговорът би бил „Да”. Как мислиш, че къщата е попаднала тук?  -Да
 

Сюжетът се върти около къщата и същността й. Идеята е интересна и му се е получила донякъде. Диалозите не ме впечатлиха особено и предполагам, че това се дължи на героите. Все пак не го приемам като минус на сюжета. Действия и динамичност имаше, колкото позволяваше сюжета. Страшни сцени няма, имаше една, но тя ми се стори по-скоро гнусно-зловеща. Началото ми хареса най-много, въпреки че ми се щеше да беше малко по-дълго. Бързо се прескочи между първите две глави, а смятам че можеше малко да забави и да сподели повече подробности. Вторият огромен минус на книгата е краят. За това и казах, че донякъде е успял с историята си. Струва ми се недовършен и нелогичен. Според мен щеше да се получи една много по-пълна история, ако имаше още 50 страници. Не знам каква е причина да свърши така. Разбирам, че е целял да има гадаене и отворен край, но това беше прекалено, защото не се дадоха никакви отговори. 


Със завършването на книгата имам по-скоро негативно мнение. Причината са героите, които не ми хареса, за което отнемам 1 звезда. Другата е финалът и от части сюжета, за което взимам още 1 звезда. Въпреки това има голяма вероятност да му дам втори шанс с „Кутия за птици”, защото ми хареса стилът му и начина, по които въздейства с обстановката. Оценка … 
Източник на изображението


Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …