Skip to main content

Къщата на езерното дъно - без "как?" и "защо?"

Къщата на езерното дъно

Автор: Джош Малерман

Издадена: 2016/2017 в България

Издателство: Deja Book

Страници:148

Цена: 11,90лв.

Линк към Goodreads


„Къщата на езерното дъно” е първата ми среща с Джош Малерман, който гледам е доста известен сред българските читатели. Често се натъквам на ревюта и мнения за неговите книги, като срещам и разнопосочни мнения. Реших сам да си изградя мнение за автора, прочитайки една от книгите му. Спрях се на тази, защото беше най-малка и исках да разбера дали ми допада преди да се нахвърля на по-големите му. Анотацията на книгата е кратка, но все пак успя да привлече вниманието ми.  В крайна сметка не успях да си създам мнение, по-надолу ще разберете и защо. 


Джеймс и Амелия са на 17 и още от първата им среща става ясно че ще се получи нещо между тях. Джеймс решава да я заведе на разходка с кану и така се отправят на романтичен следобед, който ще ги промени за винаги. Плавайки с лодката, се натъкват на проход, водещ до трето мистериозно езеро, на дъното на което се намира двуетажна къща. Двамата са запленените от мистичността на къщата и решават да я проучат. Нещо обаче не е такова каквото изглежда. Джеймс и Амелия го осъзнават, но се страхуват да питат „защо” и „как”
 

Жанрът е смесица от няколко. Аз го определям като YA с horror и фентъзи елементи. Стилът на Джош Малерман ми хареса. Изказванията му са лаконични, но и достатъчни, за да си представим определена сцена. Като цяло „Къщата на езерното дъно” не е някакъв ужас, който да не ти позволява да спиш. Няма някакви изключително страшни сцени. Въпреки това ме накара да съпреживея загадъчността на къщата и да се чувствам леко неспокойно, от това което може да се окаже. 

Повествованието се развива предимно на езерото и на дъното. Не помня дали се споменава име на града, но не е и от значение. Мястото ми хареса както на повърхността така и под нея. Къщата беше много подробно описана и все пак има с какво да те изненада. Дори може да се причисли към героите, защото беше като одухотворена. 


Едно от нещата, които не ме впечатли бяха героите. Главните персонажи са само двама, като дори няма важни второстепенни. Второстепенните са просто за да има трети човек, с който да си говорят Джеймс и Амелия. Не това ми е проблема, а липсата на отличителни черти в тях. При положение че няма други образи, за които да трябва да се отделя внимание, авторът можеше да се постарае за главните си. Някои може да каже, че книга е малка и това е причината, но не съм съгласен. За 150стр. може да се създадат два страхотни героя. Единственото с което ще ги запомня е обсебеността им от къщата и непрекъснатото им съгласие с другия. Ако единия предложи нещо то другия веднага е съгласен и дори не обяснява защо. Може би това е и причината поради която решават да не си задават въпроси с „защо” и „как”, защото отговорът би бил „Да”. Как мислиш, че къщата е попаднала тук?  -Да
 

Сюжетът се върти около къщата и същността й. Идеята е интересна и му се е получила донякъде. Диалозите не ме впечатлиха особено и предполагам, че това се дължи на героите. Все пак не го приемам като минус на сюжета. Действия и динамичност имаше, колкото позволяваше сюжета. Страшни сцени няма, имаше една, но тя ми се стори по-скоро гнусно-зловеща. Началото ми хареса най-много, въпреки че ми се щеше да беше малко по-дълго. Бързо се прескочи между първите две глави, а смятам че можеше малко да забави и да сподели повече подробности. Вторият огромен минус на книгата е краят. За това и казах, че донякъде е успял с историята си. Струва ми се недовършен и нелогичен. Според мен щеше да се получи една много по-пълна история, ако имаше още 50 страници. Не знам каква е причина да свърши така. Разбирам, че е целял да има гадаене и отворен край, но това беше прекалено, защото не се дадоха никакви отговори. 


Със завършването на книгата имам по-скоро негативно мнение. Причината са героите, които не ми хареса, за което отнемам 1 звезда. Другата е финалът и от части сюжета, за което взимам още 1 звезда. Въпреки това има голяма вероятност да му дам втори шанс с „Кутия за птици”, защото ми хареса стилът му и начина, по които въздейства с обстановката. Оценка … 
Източник на изображението


Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …