Skip to main content

Брилянтните - наистина ли представляват заплаха

Брилянтните

Автор: Маркъс Сейки

Издателство: Ибис

Издадена: 2013; 2018(В България)

Страници: 446

Цена: 16,90лв.

Линк към Goodreads

 


„Брилянтните” беше книгата, която открих във февруарския BOPS. Не е нещо, което бих си купил, но се радвам, че четох жанр, до който не се бях докосвал до сега. Това е и първата ми книга от издателство Ибис, мислех си че издават предимно любовни романи. Вече знам, че имат разнообразни книги и даже си набелязах 2,3.


Брилянтните наричани още надарени или отклонения са 1% от човечеството, което притежава различни дарби. Ник Купър е надарен със способността да разчита езика на тялото, той работи за тайна правителствена агенция, преследваща брилянтни. Най-голямата му цел е терорист на име Джон Смит, който е на път да разпали гражданска война с действията си срещу обществото. Агент Купър ще трябва да предприеме действия отвъд възможностите си, за да изпълни мисията си, която пък ще го промени за винаги.


Жанрът е трилър с елементи на научна фантастика. Както споменах не бях чел до сега трилъри и очакванията ми бяха малко по-различни. Стилът на Маркъс Сейки е динамичен и зареждащ. Няма ненужни описания и преобладава диалогът. Предполагам, че това е характерно за жанр, за да може да има екшън и напрежение. Въпреки това някакво напрежение усетих чак към края. Определено не успя да ме грабне още от самото начало.


Действието се развива в САЩ, но в един по-технологично развит свят. Ник Купър преминава през много различни градове, като се има предвид че това му е част от работата е нормално средата да е различна. Градовете са реални като например Чикаго или Вашингтон, където е щабквартирата на организацията. Смятам, че атмосферата е подходяща за повествованието, макар мен да не ме впечатли. Твърде космополитна и модернистична ми се стори. Може би това се получи, защото предходното ми четиво беше „Аз още броя дните” от Георги Бърдаров, която много ми въздейства, а средата беше по историческа.
 

Главният герой е Купър, който не знам дали ми хареса или не. Умението, което притежава е познаване на езика на тялото, но поне според мен не е нещо невероятно, имайки предвид, че и обикновен човек може да го усвои. Освен това не съм сигурен до колко добре го използва, защото… няма да казвам, за да не ви издам от сюжета. Все пак претърпява промяна и то основна, ала леко безмислена , ако просто беше по отворен към различни идеи. За сметка на това второстепенните герои като Боби, Дрю и Шанън ми харесват. Боби беше забавен, саркастичен и верен. Дрю, шефът на департамента, също е интересен персонаж – стабилен шеф, разбиращ служителите си и услужлив. Шанън една от най-готините героини, за които съм чел скоро. Красива, умна и своенравна, както повече може да иска човек от една жена.


Сюжетът е приятен, но предсказуем и леко тривиален. От момента на завръзката знаех каква ще е развръзката и финалът. В крайна сметка познах почти всичко. Концепцията за света е интересна, но брилянтните не ме впечатлиха особено. Способностите им не са нещо изключително и предполагам, че наистина 1% от човечеството може да владее подобни умения с четене и практика за определения предмет. Щеше ми се да има повече дарби, които да са необикновени. Все пак има доста действие и екшън сцени. Тази динамика ми хареса и всеки от тези моменти е много добре изграден. Мисля, че това му е една от силните страни на Маркъс Сейки. Книгата може да се екранизира в много успешен проект.


Финалът ми хареса, въпреки че беше очакван. Книгата има и продължение, трилогия е, но едва ли ще продължа поредицата на английски. Не успя да ме грабне достатъчно. Може би ако продължат издаването на български ще и дам шанс. Оценката ми е 4/6. Нямам богата база за сравнение, но „Брилянтните” има и положителни характеристика като действието и второстепенните герои.
 




Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …