Skip to main content

Играч първи, приготви се - готови ли сте да живеете виртуално



Играч първи, приготви се

Автор: Ърнест Клайн

Издателство: Intense част от Локус Пъблишинг

Издадена: 2011г.

Страници: 471

Цена: 16,95лв.

Линк към Goodreads


„Играч първи, приготви се” е дебютният роман на Ърнест Клайн. Основан е на попкултурата на 80-те години на XXвек, от която авторът е силно повлиян. След излизането си книгата завладява няколко класации за художествена литература. Предстои да се появи и филм режисиран от Стивън Спилбърг, а вече наличен и нов тираж на книгата с корица от филма.
Годината е 2044, а реалният свят е в развалини. Енергийната криза и глада са се настанили в ежедневието на хората. Единственото място, което носи радост на хората е ОАЗИС – виртуална утопия, в която всичко е възможно. ОАЗИС се променя след смъртта на създателя му – Джеймс Холидей. Той е завещал цялото си имущество и привилегии, възлизащи над милиарди долари. Този, който ще наследи всичко трябва да премине през 3 загадки и да достигне до така нареченото Великденско яйце. Всеки се вманиачава в търсенето на яйцето(Лова), а намирането му се оказва нелесна задача, която отнема години. Съществуването на Великденското яйце започва да се превръща в мит, до деня в който Уейд намира първия ключ към богатството и славата. Всички се мобилизират и се стартира една луда и безпощадна надпревара.


Жанрът на романа може да се определи като научна фантастика, въпреки че има и любовна сюжетна линия и по-младежки проблеми, понеже главният герой е тийнейджър. Писането на авторът е приятно и по-напрегнатите моменти се прочитат неусетно. Огромна част от повествованието имат филмите, игрите и музиката от 80-те. Аз изобщо не съм запознат с попкултурата от това десетилетие и не разбирах напълно препратките или моментите свързани с даден филм. Все пак това не ми пречеше и успях да се потопя в историята. Тъй че това не трябва да ви спира. Докато четох книга ми се преигра мултиплейър игра, което означава, че концепцията на автора е успяла да ме провокира. Преди няколко години играех много игри, а тази книга ме върна към тези времена.


Обстановката е на половина реална и на половина виртуална. Главният ни герой Уейд живее в САЩ, но по-голямата част от време той прекарва в ОАЗИС. До сега не съм чел за подобен свят, който да е виртуален. Идеята за ОАЗИС е страхотна и това е едно от любимите ми неща в книгата. Ърнест Клайн е създал виртуална среда, в която всичко си има обяснение. Всяка неясното или възможно чудене, което се появи, се изяснява веднага. Нищо не е оставено до последната страница, а и е логично, защото за самостоятелна книга е необходимо всичко да е разбрано от читателя. Интересно ми е от къде му е хрумнала подобна концепция за книга на автора – дали тя е въз основа на интереса му към видео игрите или пък е като укор за съвременното общество. В книгата има една реч на герой, който много точно обобщава случващото се:


„Превърна се в затвор, в който човечеството доброволно влиза само. Приятно място, където да се скриеш от проблемите си, докато човешката цивилизация бавно се разпада, най-вече заради собствената си немарливост”
 
Уейд или Парзивал, което е името му в ОАЗИС, е типичният геймър, вглъбен във виртуалното пространство и необщителен към хората. Въпреки че няма реални приятели, в ОАЗИС той дружи с Аех. Двамата прекарват цялото си време в гледане на любимите филми на Холидей и правейки нещата, който той е вършел с надеждата да напреднат в Лова. Аех ми е любимият персонаж от историята, като причината ще откриете сами. Няма да споделям мнението си за други герои, защото те се появяват по-късно. Въпреки вманиачеността на героите в играта, не запазват анонимност и са внимателни към другите. Една от темите, които се разглежда е, че в интернет нямаш доказателство, че човекът, с когото комуникираш не те лъже. В света на ОАЗИС, всеки може да бъде каквото си пожелае включително пол и възраст. Това апелира към бдителност и предпазливост, когато сме онлайн. Много хора са пострадали от лекомислено доверяване на непознат.


Основната сюжетна линия е издирването на трите ключа, които ще отведат Уейд до наградата. Екшън сцените са често срещани и добре изградени. Всяко действие или предмет си има предназначение и рано или късно се разбира. Няма случайни работи или безсмислени подробности. Сюжетът е логичен, като се редуват бавните и бързите моменти. Имаше някои изненадващи моменти, но като цяло нямаше шокиращи части. В края на месеца предстои излизането на филма на големия екран. Любопитен съм да видя как се е получила екранизацията, гледах пуснатите трейлъри и не останах много впечатлен. Видях сцени, които не съществуваха в книгата, а главните герои нямаха голяма прилика с описаните в книгата. Може и да греша и да се окаже една чудесна адаптация.

„Играч първи, приготви се” е подходяща за всички геймъри и порасналите през 80-те и 90-те, както и за всеки фен на жанр. Аз не спадах към нито една от тези категории и по-скоро рискувах, но в крайна сметка не съжалявам. Според мен книгата засяга някои от проблемите на 21 век., но и няма дадено решение. Отговорът на въпроса ми дали бих искал да играя/живея в подобна игра е Не, защото реалността е единственото място, където човек може да е истински щастлив(преразказах цитат от книгата). Има и още много други причини, но е време да приключвам. Оценката ми …

 

 


Comments

Popular posts from this blog

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата: Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост. Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научи...

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост. Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени. "Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава ...