Skip to main content

Играч първи, приготви се - готови ли сте да живеете виртуално



Играч първи, приготви се

Автор: Ърнест Клайн

Издателство: Intense част от Локус Пъблишинг

Издадена: 2011г.

Страници: 471

Цена: 16,95лв.

Линк към Goodreads


„Играч първи, приготви се” е дебютният роман на Ърнест Клайн. Основан е на попкултурата на 80-те години на XXвек, от която авторът е силно повлиян. След излизането си книгата завладява няколко класации за художествена литература. Предстои да се появи и филм режисиран от Стивън Спилбърг, а вече наличен и нов тираж на книгата с корица от филма.
Годината е 2044, а реалният свят е в развалини. Енергийната криза и глада са се настанили в ежедневието на хората. Единственото място, което носи радост на хората е ОАЗИС – виртуална утопия, в която всичко е възможно. ОАЗИС се променя след смъртта на създателя му – Джеймс Холидей. Той е завещал цялото си имущество и привилегии, възлизащи над милиарди долари. Този, който ще наследи всичко трябва да премине през 3 загадки и да достигне до така нареченото Великденско яйце. Всеки се вманиачава в търсенето на яйцето(Лова), а намирането му се оказва нелесна задача, която отнема години. Съществуването на Великденското яйце започва да се превръща в мит, до деня в който Уейд намира първия ключ към богатството и славата. Всички се мобилизират и се стартира една луда и безпощадна надпревара.


Жанрът на романа може да се определи като научна фантастика, въпреки че има и любовна сюжетна линия и по-младежки проблеми, понеже главният герой е тийнейджър. Писането на авторът е приятно и по-напрегнатите моменти се прочитат неусетно. Огромна част от повествованието имат филмите, игрите и музиката от 80-те. Аз изобщо не съм запознат с попкултурата от това десетилетие и не разбирах напълно препратките или моментите свързани с даден филм. Все пак това не ми пречеше и успях да се потопя в историята. Тъй че това не трябва да ви спира. Докато четох книга ми се преигра мултиплейър игра, което означава, че концепцията на автора е успяла да ме провокира. Преди няколко години играех много игри, а тази книга ме върна към тези времена.


Обстановката е на половина реална и на половина виртуална. Главният ни герой Уейд живее в САЩ, но по-голямата част от време той прекарва в ОАЗИС. До сега не съм чел за подобен свят, който да е виртуален. Идеята за ОАЗИС е страхотна и това е едно от любимите ми неща в книгата. Ърнест Клайн е създал виртуална среда, в която всичко си има обяснение. Всяка неясното или възможно чудене, което се появи, се изяснява веднага. Нищо не е оставено до последната страница, а и е логично, защото за самостоятелна книга е необходимо всичко да е разбрано от читателя. Интересно ми е от къде му е хрумнала подобна концепция за книга на автора – дали тя е въз основа на интереса му към видео игрите или пък е като укор за съвременното общество. В книгата има една реч на герой, който много точно обобщава случващото се:


„Превърна се в затвор, в който човечеството доброволно влиза само. Приятно място, където да се скриеш от проблемите си, докато човешката цивилизация бавно се разпада, най-вече заради собствената си немарливост”
 
Уейд или Парзивал, което е името му в ОАЗИС, е типичният геймър, вглъбен във виртуалното пространство и необщителен към хората. Въпреки че няма реални приятели, в ОАЗИС той дружи с Аех. Двамата прекарват цялото си време в гледане на любимите филми на Холидей и правейки нещата, който той е вършел с надеждата да напреднат в Лова. Аех ми е любимият персонаж от историята, като причината ще откриете сами. Няма да споделям мнението си за други герои, защото те се появяват по-късно. Въпреки вманиачеността на героите в играта, не запазват анонимност и са внимателни към другите. Една от темите, които се разглежда е, че в интернет нямаш доказателство, че човекът, с когото комуникираш не те лъже. В света на ОАЗИС, всеки може да бъде каквото си пожелае включително пол и възраст. Това апелира към бдителност и предпазливост, когато сме онлайн. Много хора са пострадали от лекомислено доверяване на непознат.


Основната сюжетна линия е издирването на трите ключа, които ще отведат Уейд до наградата. Екшън сцените са често срещани и добре изградени. Всяко действие или предмет си има предназначение и рано или късно се разбира. Няма случайни работи или безсмислени подробности. Сюжетът е логичен, като се редуват бавните и бързите моменти. Имаше някои изненадващи моменти, но като цяло нямаше шокиращи части. В края на месеца предстои излизането на филма на големия екран. Любопитен съм да видя как се е получила екранизацията, гледах пуснатите трейлъри и не останах много впечатлен. Видях сцени, които не съществуваха в книгата, а главните герои нямаха голяма прилика с описаните в книгата. Може и да греша и да се окаже една чудесна адаптация.

„Играч първи, приготви се” е подходяща за всички геймъри и порасналите през 80-те и 90-те, както и за всеки фен на жанр. Аз не спадах към нито една от тези категории и по-скоро рискувах, но в крайна сметка не съжалявам. Според мен книгата засяга някои от проблемите на 21 век., но и няма дадено решение. Отговорът на въпроса ми дали бих искал да играя/живея в подобна игра е Не, защото реалността е единственото място, където човек може да е истински щастлив(преразказах цитат от книгата). Има и още много други причини, но е време да приключвам. Оценката ми …

 

 


Comments

Popular posts from this blog

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми Автор: Антоан Лейри Издателство: Сиела Издадена: 2016 Страници: 79 Цена: 10лв Линк към Goodreads  „Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена. Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я проч...

1 година Martis' writing - 1 година блогърство

1 година Martis' writing. Не усетих колко бързо измина тази 1 година. Дори не съм очаквал, че ще празнувам подобно нещо, но ето че се случва. Не знам от къде да започна този пост, затова може да е малко несвързан. Просто е трудно да повярва, че 1 година пиша без прекъсване и без да съм се отказал. Ще започна с това как се зароди идеята ми да си основа блог. Беше краят на февруари 2017г. Попаднах на конкурс за творческо писане на английски език организиран от един сайт. Винаги съм си мечтал да пиша и да създавам истории и реших да участвам. Темата върху, която писах беше Imperfect love. След като няколко дни разсъждавах върху сюжета, накрая го сътворих и започнах да пиша разказа си с името Evanescent meeting(мимолетна среща). В продължение на една седмица не правих нищо друго освен да пиша на български и след това да превеждам на английски и от тетрадка в електронен формат. След като приключих бях доволен от това, което бях написал. Публикувах си разказа и се надявах да спечеля...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...