Skip to main content

Играч първи, приготви се - готови ли сте да живеете виртуално



Играч първи, приготви се

Автор: Ърнест Клайн

Издателство: Intense част от Локус Пъблишинг

Издадена: 2011г.

Страници: 471

Цена: 16,95лв.

Линк към Goodreads


„Играч първи, приготви се” е дебютният роман на Ърнест Клайн. Основан е на попкултурата на 80-те години на XXвек, от която авторът е силно повлиян. След излизането си книгата завладява няколко класации за художествена литература. Предстои да се появи и филм режисиран от Стивън Спилбърг, а вече наличен и нов тираж на книгата с корица от филма.
Годината е 2044, а реалният свят е в развалини. Енергийната криза и глада са се настанили в ежедневието на хората. Единственото място, което носи радост на хората е ОАЗИС – виртуална утопия, в която всичко е възможно. ОАЗИС се променя след смъртта на създателя му – Джеймс Холидей. Той е завещал цялото си имущество и привилегии, възлизащи над милиарди долари. Този, който ще наследи всичко трябва да премине през 3 загадки и да достигне до така нареченото Великденско яйце. Всеки се вманиачава в търсенето на яйцето(Лова), а намирането му се оказва нелесна задача, която отнема години. Съществуването на Великденското яйце започва да се превръща в мит, до деня в който Уейд намира първия ключ към богатството и славата. Всички се мобилизират и се стартира една луда и безпощадна надпревара.


Жанрът на романа може да се определи като научна фантастика, въпреки че има и любовна сюжетна линия и по-младежки проблеми, понеже главният герой е тийнейджър. Писането на авторът е приятно и по-напрегнатите моменти се прочитат неусетно. Огромна част от повествованието имат филмите, игрите и музиката от 80-те. Аз изобщо не съм запознат с попкултурата от това десетилетие и не разбирах напълно препратките или моментите свързани с даден филм. Все пак това не ми пречеше и успях да се потопя в историята. Тъй че това не трябва да ви спира. Докато четох книга ми се преигра мултиплейър игра, което означава, че концепцията на автора е успяла да ме провокира. Преди няколко години играех много игри, а тази книга ме върна към тези времена.


Обстановката е на половина реална и на половина виртуална. Главният ни герой Уейд живее в САЩ, но по-голямата част от време той прекарва в ОАЗИС. До сега не съм чел за подобен свят, който да е виртуален. Идеята за ОАЗИС е страхотна и това е едно от любимите ми неща в книгата. Ърнест Клайн е създал виртуална среда, в която всичко си има обяснение. Всяка неясното или възможно чудене, което се появи, се изяснява веднага. Нищо не е оставено до последната страница, а и е логично, защото за самостоятелна книга е необходимо всичко да е разбрано от читателя. Интересно ми е от къде му е хрумнала подобна концепция за книга на автора – дали тя е въз основа на интереса му към видео игрите или пък е като укор за съвременното общество. В книгата има една реч на герой, който много точно обобщава случващото се:


„Превърна се в затвор, в който човечеството доброволно влиза само. Приятно място, където да се скриеш от проблемите си, докато човешката цивилизация бавно се разпада, най-вече заради собствената си немарливост”
 
Уейд или Парзивал, което е името му в ОАЗИС, е типичният геймър, вглъбен във виртуалното пространство и необщителен към хората. Въпреки че няма реални приятели, в ОАЗИС той дружи с Аех. Двамата прекарват цялото си време в гледане на любимите филми на Холидей и правейки нещата, който той е вършел с надеждата да напреднат в Лова. Аех ми е любимият персонаж от историята, като причината ще откриете сами. Няма да споделям мнението си за други герои, защото те се появяват по-късно. Въпреки вманиачеността на героите в играта, не запазват анонимност и са внимателни към другите. Една от темите, които се разглежда е, че в интернет нямаш доказателство, че човекът, с когото комуникираш не те лъже. В света на ОАЗИС, всеки може да бъде каквото си пожелае включително пол и възраст. Това апелира към бдителност и предпазливост, когато сме онлайн. Много хора са пострадали от лекомислено доверяване на непознат.


Основната сюжетна линия е издирването на трите ключа, които ще отведат Уейд до наградата. Екшън сцените са често срещани и добре изградени. Всяко действие или предмет си има предназначение и рано или късно се разбира. Няма случайни работи или безсмислени подробности. Сюжетът е логичен, като се редуват бавните и бързите моменти. Имаше някои изненадващи моменти, но като цяло нямаше шокиращи части. В края на месеца предстои излизането на филма на големия екран. Любопитен съм да видя как се е получила екранизацията, гледах пуснатите трейлъри и не останах много впечатлен. Видях сцени, които не съществуваха в книгата, а главните герои нямаха голяма прилика с описаните в книгата. Може и да греша и да се окаже една чудесна адаптация.

„Играч първи, приготви се” е подходяща за всички геймъри и порасналите през 80-те и 90-те, както и за всеки фен на жанр. Аз не спадах към нито една от тези категории и по-скоро рискувах, но в крайна сметка не съжалявам. Според мен книгата засяга някои от проблемите на 21 век., но и няма дадено решение. Отговорът на въпроса ми дали бих искал да играя/живея в подобна игра е Не, защото реалността е единственото място, където човек може да е истински щастлив(преразказах цитат от книгата). Има и още много други причини, но е време да приключвам. Оценката ми …

 

 


Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …