Далечна светлина - как се пуска машината за плач

Далечна светлина

Автор: Софи Лагуна

Издадена: 2014

Издателство: Еднорог

Цена: 15,90лв.

Страници: 350

Линк към Goodreads

Софи Лагуна е австралийска писателка, а „Далечна светлина”  е втората й книга за възрастни, която е отличена с няколко награди. Романът се появи в края на 2017г. на българския пазар. Прочетох все позитивни мнения и разбирам защо това е така. 

Джими Флик е дете, което не прилича на своите връстници. Джими вижда света по-различен начин и не разбира повечето хора. Вълнението му се появява от най-малкото нещо, което го впечатли, а тъгата никога не го е посещавала. Живее заедно с майка си, баща си и брат си. На пръв поглед изглеждат задружно семейство. Майката на Джими е единственият човек, който разбира момчето. Един ден светът на Джими се разпада и той не знае за къде да се хване и как да открие спасението, което изглежда невъзможно.

„Далечна светлина” е един съвременен роман, написан по невероятен начин. Софи Лагуна пише по абсолютно въздействащо. Тя успява да провокира всяко едно от сетивата ни и така ни прави част от историята. Книгата се чете с лекота и въпреки тежките моменти е създала една спокойна и реална атмосфера през погледа на Джими. Стилът на авторката определено успя да ме направи част от живота на хлапето. Чувствах се, като част от семейството и съпреживявах случващото се. Често си представях или си спомнях за подобни моменти в собствения ми живот, понеже има сцени от ежедневието ни.

Обстановката е истинска и действието се развива на източното крайбрежие на Австралия. Домът на семейство Флик е разположен в предградие на Мелбърн. За първи път чета книга, чийто е сюжет свързан с Австралия и това ми хареса като нещо ново и вълнуващо. По едно време има и моменти, в които се пренасяме на остров(не мога да си спомня името). Тази част ми е любима. Времето прекарано там на Джими и баща му с чичо му е райско описано. Океанът, плажът, вълните. Едно от нещата, които обожавам е морето, а Софи Лагуна е пресъздало сцените там искрено и пленяващо.

Главният герой е Джими и виждаме света през неговите невероятни очи. Джими е едно малко дете, което е определено като различно – предполагам, че е с аутизъм, въпреки че никъде не се споменава. За мен дори и да е с аутизъм това не го прави по някакъв начин ненормален. Авторката ни представя обективно държанието и мислите му. Заключението, което аз си направих е, че Джими си прилича с всяко дете на неговата възраст на 99%. Всички деца са активни, викат, радват се и беснеят. Една от думите, с които мразя да се описва човек е „обикновен”, но няма да започва да развивам идеите си сега. Другите важни герои са семейството му. Мама(Пола) е майката. Изречението ми може да ви се стори нелепо, но не може да опишеш какво е „майка”. Баща му е много променлив персонаж,но си има причина, тук няма да навлизам в подробности. Роб е по-големият брат, който винаги е готов, ако трябва да убие за Джими. Роб ми е един от любимите герой, който ще помня известно време. Ако ви се чете книга през погледа на дете тази определено си струва, защото Джими е добронамерен, искрен и неразбиращ света на възрастните. Той е съхранил детската си чистота и невинност.

 

Сюжетът не е определен от самото начало. Действието просто започва, но това от своя страна го прави още по-реално. Проблеми се загатват от първите страници, но те не могат да се разрешат просто така. Дори не сте сигурни дали нещата ще се наредят. Действието е адекватно за повествованието. Ако си мислите, че има напрегнати сцени или обрати на 360 градуса, то това не е книгата за вас. За сметка на това страниците са напоени с емоции. Най-обикновената сцена като вечеря или разходка може да ви трогне и да ви накара да почувствате топлината. Финалът е неочакван, но е нещо, за което ще се надявате да се случи. На мен ми въздействат истински, поради лични причини. Въпреки това предполагам, че ще зароди емоции и у вас.

Препоръчвам книгата на хора, които имат някакви предразсъдъци към различните деца, защото тя ще ви докаже, че сте грешали. „Далечна светлина” е много стойностна книга, от която може да научите много. Страшно се радвам, че се докоснах до тази творба и оценката ми е ...