Skip to main content

Далечна светлина - как се пуска машината за плач



Далечна светлина

Автор: Софи Лагуна

Издадена: 2014

Издателство: Еднорог

Цена: 15,90лв.

Страници: 350

Линк към Goodreads


Софи Лагуна е австралийска писателка, а „Далечна светлина”  е втората й книга за възрастни, която е отличена с няколко награди. Романът се появи в края на 2017г. на българския пазар. Прочетох все позитивни мнения и разбирам защо това е така. 


Джими Флик е дете, което не прилича на своите връстници. Джими вижда света по-различен начин и не разбира повечето хора. Вълнението му се появява от най-малкото нещо, което го впечатли, а тъгата никога не го е посещавала. Живее заедно с майка си, баща си и брат си. На пръв поглед изглеждат задружно семейство. Майката на Джими е единственият човек, който разбира момчето. Един ден светът на Джими се разпада и той не знае за къде да се хване и как да открие спасението, което изглежда невъзможно.


„Далечна светлина” е един съвременен роман, написан по невероятен начин. Софи Лагуна пише по абсолютно въздействащо. Тя успява да провокира всяко едно от сетивата ни и така ни прави част от историята. Книгата се чете с лекота и въпреки тежките моменти е създала една спокойна и реална атмосфера през погледа на Джими. Стилът на авторката определено успя да ме направи част от живота на хлапето. Чувствах се, като част от семейството и съпреживявах случващото се. Често си представях или си спомнях за подобни моменти в собствения ми живот, понеже има сцени от ежедневието ни.

Обстановката е истинска и действието се развива на източното крайбрежие на Австралия. Домът на семейство Флик е разположен в предградие на Мелбърн. За първи път чета книга, чийто е сюжет свързан с Австралия и това ми хареса като нещо ново и вълнуващо. По едно време има и моменти, в които се пренасяме на остров(не мога да си спомня името). Тази част ми е любима. Времето прекарано там на Джими и баща му с чичо му е райско описано. Океанът, плажът, вълните. Едно от нещата, които обожавам е морето, а Софи Лагуна е пресъздало сцените там искрено и пленяващо.


Главният герой е Джими и виждаме света през неговите невероятни очи. Джими е едно малко дете, което е определено като различно – предполагам, че е с аутизъм, въпреки че никъде не се споменава. За мен дори и да е с аутизъм това не го прави по някакъв начин ненормален. Авторката ни представя обективно държанието и мислите му. Заключението, което аз си направих е, че Джими си прилича с всяко дете на неговата възраст на 99%. Всички деца са активни, викат, радват се и беснеят. Една от думите, с които мразя да се описва човек е „обикновен”, но няма да започва да развивам идеите си сега. Другите важни герои са семейството му. Мама(Пола) е майката. Изречението ми може да ви се стори нелепо, но не може да опишеш какво е „майка”. Баща му е много променлив персонаж,но си има причина, тук няма да навлизам в подробности. Роб е по-големият брат, който винаги е готов, ако трябва да убие за Джими. Роб ми е един от любимите герой, който ще помня известно време. Ако ви се чете книга през погледа на дете тази определено си струва, защото Джими е добронамерен, искрен и неразбиращ света на възрастните. Той е съхранил детската си чистота и невинност.
 

Сюжетът не е определен от самото начало. Действието просто започва, но това от своя страна го прави още по-реално. Проблеми се загатват от първите страници, но те не могат да се разрешат просто така. Дори не сте сигурни дали нещата ще се наредят. Действието е адекватно за повествованието. Ако си мислите, че има напрегнати сцени или обрати на 360 градуса, то това не е книгата за вас. За сметка на това страниците са напоени с емоции. Най-обикновената сцена като вечеря или разходка може да ви трогне и да ви накара да почувствате топлината. Финалът е неочакван, но е нещо, за което ще се надявате да се случи. На мен ми въздействат истински, поради лични причини. Въпреки това предполагам, че ще зароди емоции и у вас.

Препоръчвам книгата на хора, които имат някакви предразсъдъци към различните деца, защото тя ще ви докаже, че сте грешали. „Далечна светлина” е много стойностна книга, от която може да научите много. Страшно се радвам, че се докоснах до тази творба и оценката ми е ... 
 

 
 
 

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...