Далечна светлина
Автор: Софи Лагуна
Издадена: 2014
Издателство: Еднорог
Цена: 15,90лв.
Страници: 350
Линк към Goodreads
Софи Лагуна е австралийска писателка, а „Далечна
светлина” е втората й книга за
възрастни, която е отличена с няколко награди. Романът се появи в края на
2017г. на българския пазар. Прочетох
все позитивни мнения и разбирам защо това е така.
Джими Флик е дете, което не прилича на своите връстници.
Джими вижда света по-различен начин и не разбира повечето хора. Вълнението му
се появява от най-малкото нещо, което го впечатли, а тъгата никога не го е
посещавала. Живее заедно с майка си, баща си и брат си. На пръв поглед
изглеждат задружно семейство. Майката на Джими е единственият човек, който
разбира момчето. Един ден светът на Джими се разпада и той не знае за къде да
се хване и как да открие спасението, което изглежда невъзможно.
„Далечна светлина” е един съвременен роман, написан по
невероятен начин. Софи Лагуна пише по абсолютно въздействащо. Тя успява да
провокира всяко едно от сетивата ни и така ни прави част от историята. Книгата
се чете с лекота и въпреки тежките моменти е създала една спокойна и реална
атмосфера през погледа на Джими. Стилът на авторката определено успя да ме
направи част от живота на хлапето. Чувствах се, като част от семейството и
съпреживявах случващото се. Често си представях или си спомнях за подобни
моменти в собствения ми живот, понеже има сцени от ежедневието ни.
Обстановката е истинска и действието се развива на източното
крайбрежие на Австралия. Домът на семейство Флик е разположен в предградие на
Мелбърн. За първи път чета книга, чийто е сюжет свързан с Австралия и това ми
хареса като нещо ново и вълнуващо. По едно време има и моменти, в които се
пренасяме на остров(не мога да си спомня името). Тази част ми е любима. Времето
прекарано там на Джими и баща му с чичо му е райско описано. Океанът, плажът,
вълните. Едно от нещата, които обожавам е морето, а Софи Лагуна е пресъздало
сцените там искрено и пленяващо.
Главният герой е Джими и виждаме света през неговите
невероятни очи. Джими е едно малко дете, което е определено като различно –
предполагам, че е с аутизъм, въпреки че никъде не се споменава. За мен дори и
да е с аутизъм това не го прави по някакъв начин ненормален. Авторката ни
представя обективно държанието и мислите му. Заключението, което аз си направих
е, че Джими си прилича с всяко дете на неговата възраст на 99%. Всички деца са
активни, викат, радват се и беснеят. Една от думите, с които мразя да се описва
човек е „обикновен”, но няма да започва да развивам идеите си сега. Другите
важни герои са семейството му. Мама(Пола) е майката. Изречението ми може да ви
се стори нелепо, но не може да опишеш какво е „майка”. Баща му е много
променлив персонаж,но си има причина, тук няма да навлизам в подробности. Роб е
по-големият брат, който винаги е готов, ако трябва да убие за Джими. Роб ми е
един от любимите герой, който ще помня известно време. Ако ви се чете книга
през погледа на дете тази определено си струва, защото Джими е добронамерен,
искрен и неразбиращ света на възрастните. Той е съхранил детската си чистота и
невинност.
Сюжетът не е определен от самото начало. Действието просто
започва, но това от своя страна го прави още по-реално. Проблеми се загатват от
първите страници, но те не могат да се разрешат просто така. Дори не сте
сигурни дали нещата ще се наредят. Действието е адекватно за повествованието.
Ако си мислите, че има напрегнати сцени или обрати на 360 градуса, то това не е
книгата за вас. За сметка на това страниците са напоени с емоции.
Най-обикновената сцена като вечеря или разходка може да ви трогне и да ви
накара да почувствате топлината. Финалът е неочакван, но е нещо, за което ще се
надявате да се случи. На мен ми въздействат истински, поради лични причини.
Въпреки това предполагам, че ще зароди емоции и у вас.
Препоръчвам книгата на хора, които имат някакви предразсъдъци
към различните деца, защото тя ще ви докаже, че сте грешали. „Далечна светлина”
е много стойностна книга, от която може да научите много. Страшно се радвам, че се докоснах до тази творба и оценката ми е ...
Comments
Post a Comment