Skip to main content

Далечна светлина - как се пуска машината за плач



Далечна светлина

Автор: Софи Лагуна

Издадена: 2014

Издателство: Еднорог

Цена: 15,90лв.

Страници: 350

Линк към Goodreads


Софи Лагуна е австралийска писателка, а „Далечна светлина”  е втората й книга за възрастни, която е отличена с няколко награди. Романът се появи в края на 2017г. на българския пазар. Прочетох все позитивни мнения и разбирам защо това е така. 


Джими Флик е дете, което не прилича на своите връстници. Джими вижда света по-различен начин и не разбира повечето хора. Вълнението му се появява от най-малкото нещо, което го впечатли, а тъгата никога не го е посещавала. Живее заедно с майка си, баща си и брат си. На пръв поглед изглеждат задружно семейство. Майката на Джими е единственият човек, който разбира момчето. Един ден светът на Джими се разпада и той не знае за къде да се хване и как да открие спасението, което изглежда невъзможно.


„Далечна светлина” е един съвременен роман, написан по невероятен начин. Софи Лагуна пише по абсолютно въздействащо. Тя успява да провокира всяко едно от сетивата ни и така ни прави част от историята. Книгата се чете с лекота и въпреки тежките моменти е създала една спокойна и реална атмосфера през погледа на Джими. Стилът на авторката определено успя да ме направи част от живота на хлапето. Чувствах се, като част от семейството и съпреживявах случващото се. Често си представях или си спомнях за подобни моменти в собствения ми живот, понеже има сцени от ежедневието ни.

Обстановката е истинска и действието се развива на източното крайбрежие на Австралия. Домът на семейство Флик е разположен в предградие на Мелбърн. За първи път чета книга, чийто е сюжет свързан с Австралия и това ми хареса като нещо ново и вълнуващо. По едно време има и моменти, в които се пренасяме на остров(не мога да си спомня името). Тази част ми е любима. Времето прекарано там на Джими и баща му с чичо му е райско описано. Океанът, плажът, вълните. Едно от нещата, които обожавам е морето, а Софи Лагуна е пресъздало сцените там искрено и пленяващо.


Главният герой е Джими и виждаме света през неговите невероятни очи. Джими е едно малко дете, което е определено като различно – предполагам, че е с аутизъм, въпреки че никъде не се споменава. За мен дори и да е с аутизъм това не го прави по някакъв начин ненормален. Авторката ни представя обективно държанието и мислите му. Заключението, което аз си направих е, че Джими си прилича с всяко дете на неговата възраст на 99%. Всички деца са активни, викат, радват се и беснеят. Една от думите, с които мразя да се описва човек е „обикновен”, но няма да започва да развивам идеите си сега. Другите важни герои са семейството му. Мама(Пола) е майката. Изречението ми може да ви се стори нелепо, но не може да опишеш какво е „майка”. Баща му е много променлив персонаж,но си има причина, тук няма да навлизам в подробности. Роб е по-големият брат, който винаги е готов, ако трябва да убие за Джими. Роб ми е един от любимите герой, който ще помня известно време. Ако ви се чете книга през погледа на дете тази определено си струва, защото Джими е добронамерен, искрен и неразбиращ света на възрастните. Той е съхранил детската си чистота и невинност.
 

Сюжетът не е определен от самото начало. Действието просто започва, но това от своя страна го прави още по-реално. Проблеми се загатват от първите страници, но те не могат да се разрешат просто така. Дори не сте сигурни дали нещата ще се наредят. Действието е адекватно за повествованието. Ако си мислите, че има напрегнати сцени или обрати на 360 градуса, то това не е книгата за вас. За сметка на това страниците са напоени с емоции. Най-обикновената сцена като вечеря или разходка може да ви трогне и да ви накара да почувствате топлината. Финалът е неочакван, но е нещо, за което ще се надявате да се случи. На мен ми въздействат истински, поради лични причини. Въпреки това предполагам, че ще зароди емоции и у вас.

Препоръчвам книгата на хора, които имат някакви предразсъдъци към различните деца, защото тя ще ви докаже, че сте грешали. „Далечна светлина” е много стойностна книга, от която може да научите много. Страшно се радвам, че се докоснах до тази творба и оценката ми е ... 
 

 
 
 

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …