Skip to main content

Бьорнстад - Фредрик Бакман



Бьорнстад

Автор: Фредрик Бакман

Издателство: Сиела

Издадена: 2017г.

Линк към Goodreads


„Бьорнстад” е най-новата книга на шведския писател Фредрик Бакман, който почти всеки е чувал. Прочетох някои мнения и ревюта преди да я започна и останах с впечатлението, че е нещо по-различно от другите му бестселъри. Наистина беше по-нестандартнa, но ето защо ме накара да се влюбя във всяка част от нея.
Бьорнстад е малък град, затънтен в една гора. Градът бавно залязва, а единствената му светлина е хокеят. Всички обожават спорта и той е това, което успява да дава надежда на хората, че Бьорнстад ще грейне отново. Този път градчето е почти на върха, малко го дели от това да заблести. Хокейният отбор е на полуфинал и дори има шанс да го спечели. В навечерието на един от най-важните мачове избухва скандал, който ще промени завинаги този град.

За разлика от другите романи на Фредрик Бакман тук се наблюдава по-различен стил. Написан е по разпознаваемия за Бакман начин. Леко и разбираемо дори за най-малките, но в същото време, напоено с много смисъл и философия. Срещат се и типичните за него повторения, но те по никакъв начин не са скучни. Страниците се четат бързо и неусетно. Различното в „Бьорнстад” са YA елементите. Това на мен много ми допадна. Може би една от най-добрите комбинации, които съм откривал. Писането на Ф.Бакман + YA елементи = незабравимия „Бьорнстад”. Едновременно познато, но и оригинално.
Градът Бьорнстад, макар и нереален всеки го е виждал. Всеки е бил на място, което бавно се руши и е на път да се срине във всеки един момент. Дали е село, или град не е от значение, важни са хората, живеещи там. Защото за тях това не е просто град, а живот. Това е Бьорнстад. Градът е изграден напълно, без да му липсва нещо. Авторът е наблегнал повече върху природата, но и градът е подробно обяснен с неговите квартали и местности. Други характерни места за подобни градове са кръчмата и магазина. 



Героите също са различни от типажите, който сме свикнали да виждаме при Ф.Бакман. Друг плюс е, че главният герой не е само един, а са цяла шепа. Образите са на възраст от 12 до около 70, като по-важните са тийнейджъри. В „Бьорнстад” читателят ще открие със сигурност героят, който иска да види. Има отново двама старци, чиято роля беше също толкова важна, колкото и на другите. Става въпрос са Сюне и Рамона. Родителите на децата също не отстъпват по-важност. Тук не знам кой по-напред да спомена, защото са много и всички за забележителни. Всеки един от тях ме впечатли по някакъв начин или с характер, или с постъпки. Възрастните образи не са клиширани, а напротив. За пример ще дам Петер и Мира. Петер е влюбен в хокеят, но и в чистотата. За него чистотата и подредбата са приоритети, освен това на моменти се държи плахо и несигурно. Мира пък е пренебрегнала кариерата си, за да се премести в Бьорнстад, където въпреки липсата на професионално развитие продължава да се труди. Готова е да се нахвърли на всеки и дори да убие за семейството си. Най-младата група от герои са юношите, които играят в отбора. Някои от тях изпъкват със своите качества. Въпреки външността на един хокеен играч те имат дълбока същност и нехарактерни черти. Мая е една от най-ярките образи, която претърпява развитие, но и запазва целостта си. Всеки един от образите е разгледан подробно, като е показано и миналото му. Мога да кажа, че героите са съвършени, защото са многоцветни, реални и лесно човек може да се преоткрие в някои.
Има две сюжетни линии, като първата е хокейният отбор и развитието му, а втората възниква по-късно. Действието се развива бързо за по-малко от две седмици, но и неусетно, защото е през гледните точки на много герои. Първата глава е само от няколко реда, но е грабваща и изненадваща. Директно се заявява за какво е и до какво ще доведе. След това бавно се въвежда в атмосферата, като се показват повечето герои и се създават някои очаквания. Има много обрати и като цяло романът е непредсказуем. Краят също беше неочакван и за някой може и да е незадоволителен.
Имаше няколко основни, големи събития, но диалозите и героите заместваха моментите, през които нямаше. Диалозите ме изненадаха приятно, защото бяха доста натурални. Имам предвид, че тийнейджърите разговаряха естествено и нецензурирано с доста англицизми. Радвам се, че издателството го е направило така, запазвайки автентичността. Имаше  неочаквани случки, но няма да ви ги споделя. Четейки по-напрегнатите моменти като мачовете, забравях да дишам. Чувствах се сякаш наистина съм там и трепна всеки път щом шайбата попадне в противниковия отбор. Много ми харесаха типът моменти, които те карат да се засмееш топло и трогателно. Имаше и доза хумор главно около хокеистите. Общо взето имаше всичко. Понякога дори не знаех какво изпитвам. Повечето моменти бяха наситени с емоции – любов, смях, омраза, тъга. Изпълваш се като балон, пукаш се и чувстваш последното сляло се с битието.

Интересното е, че не харесвам хокей заради насилието и агресията. Тази книга успя да ми покаже, че дори нещата, които изглеждат негативни, имат полза за някои. Възможно е и да са го спасили от нещо или всичко. Любима част нямам, защото ми хареса всичко. От героите също не мога да определя фаворит, защото във всеки имаше нещо, което ми хареса. Препоръчвам книгата на всеки, защото за всеки има нещо.
Оценката ми не може да е по-малка от 6. Фредрик Бакман е един от любимите ми автори, а „Бьорнстад” е може би най-добра му книга. Неочаквах да ми хареса толкова много, но сгреших. Даже се превърна в една от любимите ми книги, която ще помня дълго и ще препоръчвам на всеки срещнат.

Comments

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен.  В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с