Skip to main content

Под Игото




През месец септември темата на месечното книжно предизвикателство беше историческа. В началото имах други намерения, но често нещата стават не както сме ги планирали и затова реших да споделя мнението си за Под игото на Иван Вазов. Прочетох я в началото на месеца, защото беше част от задължителната ми учебна литература.

В началото подходих скептично към книгата. Вероятно, заради спомените ми от предходния път, когато се опитах да я чета( 5-6 клас, когато отново беше изисквана от учебния план). Тогава нищо не разбирах и не стигнах по-далеч от първите няколко глави. Но сега беше различно. Най-накрая успях да разбера смисъла на първия български роман. 

Стилът, по който е написана книгата, е определено нестандартен като се има предвид съвременната проза. Използвани са много вече остарели думи и турцизми. Имаше думи, на които не знаех значението, но и донякъде се разбираше от контекста. Действието се развива в Бяла Черква(дн. Сопот), Клисура и околни селца. Всички е описано много подробно и създава достоверна представа за живота на прадедите ни. Сюжета предполагам е ясен, а заглавието е достатъчно красноречиво, за да подчертае събитията и предстоящите действия.
Главните герои са завинаги запомнени от всеки, които прочете романа. Бойчо Огнянов представлява българския дух за революция и свобода. Соколов е винаги до него, пренебрегвайки любовта към жената, заради любовта към родината. Рада пък е пламъкът, на образователно-културните процеси през робството. Въпреки трудностите и опасностите тя се жертва за просвещението на народа.
Причината, поради която  ”Под игото” не може да впечатли младите му читатели е липсата на един главен герои и един злодеи, които ламти за сила. Тук няма преследване на отмъщение, разкриване на тайни или магия. „Под игото” изглежда по този начин, защото не е важен някои конкретен индивид, а е значим целият български народ. Това е така, защото Бойчо Огнянов не се бори за своята свобода, а се бори за свободата на всички. Робството е бреме за всеки не само за тези, които се борят срещу него. Аз разбрах тези неща и се надявам и други да го разберат.

Целта на Вазов не е да забавлява читателя с произведението си, а да успее да покаже какво е било и какво са преживяли хората. На мен успя да ми въздейства. След като завърших книгата, се замислих за свободата, която имаме днес, но не оценяваме подобаващо. Спомних си всички онези неизвестни и известни борци за свобода. За забравените известни будители, за които се сещаме само по празниците.
Не мисля, че е уместно да давам оценка на нещо, което се е доказало като безспорен феномен в българска литература и което е поставило съвременните й основи. Радвам се, че прочетох „Под игото”, защото всеки българин трябва да го е чел поне веднъж. Може да не е нещо изключително интересно и вълнуващо, но е нещо с много смисъл и морал за българския народ.

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …