Skip to main content

Под Игото




През месец септември темата на месечното книжно предизвикателство беше историческа. В началото имах други намерения, но често нещата стават не както сме ги планирали и затова реших да споделя мнението си за Под игото на Иван Вазов. Прочетох я в началото на месеца, защото беше част от задължителната ми учебна литература.

В началото подходих скептично към книгата. Вероятно, заради спомените ми от предходния път, когато се опитах да я чета( 5-6 клас, когато отново беше изисквана от учебния план). Тогава нищо не разбирах и не стигнах по-далеч от първите няколко глави. Но сега беше различно. Най-накрая успях да разбера смисъла на първия български роман. 

Стилът, по който е написана книгата, е определено нестандартен като се има предвид съвременната проза. Използвани са много вече остарели думи и турцизми. Имаше думи, на които не знаех значението, но и донякъде се разбираше от контекста. Действието се развива в Бяла Черква(дн. Сопот), Клисура и околни селца. Всички е описано много подробно и създава достоверна представа за живота на прадедите ни. Сюжета предполагам е ясен, а заглавието е достатъчно красноречиво, за да подчертае събитията и предстоящите действия.
Главните герои са завинаги запомнени от всеки, които прочете романа. Бойчо Огнянов представлява българския дух за революция и свобода. Соколов е винаги до него, пренебрегвайки любовта към жената, заради любовта към родината. Рада пък е пламъкът, на образователно-културните процеси през робството. Въпреки трудностите и опасностите тя се жертва за просвещението на народа.
Причината, поради която  ”Под игото” не може да впечатли младите му читатели е липсата на един главен герои и един злодеи, които ламти за сила. Тук няма преследване на отмъщение, разкриване на тайни или магия. „Под игото” изглежда по този начин, защото не е важен някои конкретен индивид, а е значим целият български народ. Това е така, защото Бойчо Огнянов не се бори за своята свобода, а се бори за свободата на всички. Робството е бреме за всеки не само за тези, които се борят срещу него. Аз разбрах тези неща и се надявам и други да го разберат.

Целта на Вазов не е да забавлява читателя с произведението си, а да успее да покаже какво е било и какво са преживяли хората. На мен успя да ми въздейства. След като завърших книгата, се замислих за свободата, която имаме днес, но не оценяваме подобаващо. Спомних си всички онези неизвестни и известни борци за свобода. За забравените известни будители, за които се сещаме само по празниците.
Не мисля, че е уместно да давам оценка на нещо, което се е доказало като безспорен феномен в българска литература и което е поставило съвременните й основи. Радвам се, че прочетох „Под игото”, защото всеки българин трябва да го е чел поне веднъж. Може да не е нещо изключително интересно и вълнуващо, но е нещо с много смисъл и морал за българския народ.

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …