Под Игото

През месец септември темата на месечното книжно предизвикателство беше историческа. В началото имах други намерения, но често нещата стават не както сме ги планирали и затова реших да споделя мнението си за “Под игото” на Иван Вазов. Прочетох я в началото на месеца, защото беше част от задължителната ми учебна литература.

В началото подходих скептично към книгата. Вероятно, заради спомените ми от предходния път, когато се опитах да я чета( 5-6 клас, когато отново беше изисквана от учебния план). Тогава нищо не разбирах и не стигнах по-далеч от първите няколко глави. Но сега беше различно. Най-накрая успях да разбера смисъла на първия български роман. 

Стилът, по който е написана книгата, е определено нестандартен като се има предвид съвременната проза. Използвани са много вече остарели думи и турцизми. Имаше думи, на които не знаех значението, но и донякъде се разбираше от контекста. Действието се развива в Бяла Черква(дн. Сопот), Клисура и околни селца. Всички е описано много подробно и създава достоверна представа за живота на прадедите ни. Сюжета предполагам е ясен, а заглавието е достатъчно красноречиво, за да подчертае събитията и предстоящите действия.

Главните герои са завинаги запомнени от всеки, които прочете романа. Бойчо Огнянов представлява българския дух за революция и свобода. Соколов е винаги до него, пренебрегвайки любовта към жената, заради любовта към родината. Рада пък е пламъкът, на образователно-културните процеси през робството. Въпреки трудностите и опасностите тя се жертва за просвещението на народа.

Причината, поради която  ”Под игото” не може да впечатли младите му читатели е липсата на един главен герои и един злодеи, които ламти за сила. Тук няма преследване на отмъщение, разкриване на тайни или магия. „Под игото” изглежда по този начин, защото не е важен някои конкретен индивид, а е значим целият български народ. Това е така, защото Бойчо Огнянов не се бори за своята свобода, а се бори за свободата на всички. Робството е бреме за всеки не само за тези, които се борят срещу него. Аз разбрах тези неща и се надявам и други да го разберат.

Целта на Вазов не е да забавлява читателя с произведението си, а да успее да покаже какво е било и какво са преживяли хората. На мен успя да ми въздейства. След като завърших книгата, се замислих за свободата, която имаме днес, но не оценяваме подобаващо. Спомних си всички онези неизвестни и известни борци за свобода. За забравените известни будители, за които се сещаме само по празниците.

Не мисля, че е уместно да давам оценка на нещо, което се е доказало като безспорен феномен в българска литература и което е поставило съвременните й основи. Радвам се, че прочетох „Под игото”, защото всеки българин трябва да го е чел поне веднъж. Може да не е нещо изключително интересно и вълнуващо, но е нещо с много смисъл и морал за българския народ.