Skip to main content

Сол при солта - най-голямата трагедия в историята на корабоплаването



„Сол при солта” е една невероятна книга за приятелството, любовта и доверието, които успяват да разцъфтят въпреки трагичното положение през втората световна война. Книгата е написана от Рута Сепетис и е издаден през 2016 година.  Романът печели най-добре книга на 2016г. в категория young adult на сайта Goodreads. В България излиза през 2017г. благодарение на издателство Сиела.
 В „Сол при солта” се преплитат четири различни съдби представени през четири героя – Йоана, Флориан, Емилия, Алфред.  Обстановката е краят на втората световна война(1945г.). Съветските войски се задават от изток, а на запад е германия. Йоана,  Флориан и Емилия трябва да стигнат до пристанището в Готенхафен(дн. Гдиня) от където да отплават на борда на кораба Вилхелм Густлоф, за да се спасят, както от Германия така и от Съветския съюз. Всеки един от тях е от различен произход и пази тайни за миналото си, които го преследват.
Романът определено си е заслужил първото място за 2016г. Сега като се замисля не съм сигурен, че мога да изтъкна някакъв недостатък, затова ще изброя само позитивите:

  • Написан е изключително добре, а това подпомага бързото четене. Употребен е и немски език, за да направи диалозите по-автентични и това ми допадна. Всяка немска реч е преведена тъй че няма защо да се притеснявате, ако немският не ви е от силните езици както на мен.

  • Представени са четири различни персонажи, които са различни един от друг- имат различен начин на мислене, различен произход, своите трагедии и хубави спомени от преди войната. Всеки образ има както плюсове така и минуси, което ги кара да се възприемат като истински хора. И четиримата герои имат тайни, които се опитват да скрият, но накрая всичко излиза наяве.

  • В основата на книгата лежат истински събития и предмети като например корабът „Вилхелм Густлоф”, операция „Ханибал” и „Кехлибарената стая”
В началото преди още да си закупя книгата, подхождах към нея със скептицизъм. Не ми хареса това, че се разглежда от четири гледни точки. 
Това, което ме накара да си я купя бяха всички хубави мнения за нея. Имах чувството, че всеки я е чел и на всеки му е харесала, което не ми се вярваше. Но тогава дойде панаира на книгата и имах огромното желание да си похарча парите за книги. Видях „Сол при солта” и си казах „Защо пък да не я прочета толкова много хора я харесват?” .

Още от първите страници ме грабна и не я оставих, докато не е свърших. Беше ми много интересно да разбера повече за тази трагедия, която е никому не известна. Жертвите са в пъти повече от тези на „Титаник” и то главно деца, но почти никой я не е чувал.  Също така „Кехлибарената стая” е била доста интересна забележителност, която е изчезнала по време на втората световна война. Била е определяна като „осмото чудо на света”, защото е била изработена от злато и кехлибар и е оценявана за около 500 милиона долара. В бъдеще ми се иска да разбера повече за тези две теми, а и ако на вас ви е любопитно може да направя един пост за „Вилхелм Густлоф”и „Кехлибарената стая” и нещата, които съм разбрал за тях.
Препоръчвам тази книга на всички, които харесват историята. От скоро, по край училище се запалих по световната история и ми се искаше да прочета някой роман свързан с втората световна война. Определено тази книга ще допадне на всеки, който има като моите интереси, не зависимо от възрастта. Въпреки че е предназначена главно за тийнейджъри, ще се хареса и на по-възрастен човек. Оценката ми определено е:

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …