Skip to main content

Сол при солта - най-голямата трагедия в историята на корабоплаването



„Сол при солта” е една невероятна книга за приятелството, любовта и доверието, които успяват да разцъфтят въпреки трагичното положение през втората световна война. Книгата е написана от Рута Сепетис и е издаден през 2016 година.  Романът печели най-добре книга на 2016г. в категория young adult на сайта Goodreads. В България излиза през 2017г. благодарение на издателство Сиела.
 В „Сол при солта” се преплитат четири различни съдби представени през четири героя – Йоана, Флориан, Емилия, Алфред.  Обстановката е краят на втората световна война(1945г.). Съветските войски се задават от изток, а на запад е германия. Йоана,  Флориан и Емилия трябва да стигнат до пристанището в Готенхафен(дн. Гдиня) от където да отплават на борда на кораба Вилхелм Густлоф, за да се спасят, както от Германия така и от Съветския съюз. Всеки един от тях е от различен произход и пази тайни за миналото си, които го преследват.
Романът определено си е заслужил първото място за 2016г. Сега като се замисля не съм сигурен, че мога да изтъкна някакъв недостатък, затова ще изброя само позитивите:

  • Написан е изключително добре, а това подпомага бързото четене. Употребен е и немски език, за да направи диалозите по-автентични и това ми допадна. Всяка немска реч е преведена тъй че няма защо да се притеснявате, ако немският не ви е от силните езици както на мен.

  • Представени са четири различни персонажи, които са различни един от друг- имат различен начин на мислене, различен произход, своите трагедии и хубави спомени от преди войната. Всеки образ има както плюсове така и минуси, което ги кара да се възприемат като истински хора. И четиримата герои имат тайни, които се опитват да скрият, но накрая всичко излиза наяве.

  • В основата на книгата лежат истински събития и предмети като например корабът „Вилхелм Густлоф”, операция „Ханибал” и „Кехлибарената стая”
В началото преди още да си закупя книгата, подхождах към нея със скептицизъм. Не ми хареса това, че се разглежда от четири гледни точки. 
Това, което ме накара да си я купя бяха всички хубави мнения за нея. Имах чувството, че всеки я е чел и на всеки му е харесала, което не ми се вярваше. Но тогава дойде панаира на книгата и имах огромното желание да си похарча парите за книги. Видях „Сол при солта” и си казах „Защо пък да не я прочета толкова много хора я харесват?” .

Още от първите страници ме грабна и не я оставих, докато не е свърших. Беше ми много интересно да разбера повече за тази трагедия, която е никому не известна. Жертвите са в пъти повече от тези на „Титаник” и то главно деца, но почти никой я не е чувал.  Също така „Кехлибарената стая” е била доста интересна забележителност, която е изчезнала по време на втората световна война. Била е определяна като „осмото чудо на света”, защото е била изработена от злато и кехлибар и е оценявана за около 500 милиона долара. В бъдеще ми се иска да разбера повече за тези две теми, а и ако на вас ви е любопитно може да направя един пост за „Вилхелм Густлоф”и „Кехлибарената стая” и нещата, които съм разбрал за тях.
Препоръчвам тази книга на всички, които харесват историята. От скоро, по край училище се запалих по световната история и ми се искаше да прочета някой роман свързан с втората световна война. Определено тази книга ще допадне на всеки, който има като моите интереси, не зависимо от възрастта. Въпреки че е предназначена главно за тийнейджъри, ще се хареса и на по-възрастен човек. Оценката ми определено е:

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...