Skip to main content

Сол при солта - най-голямата трагедия в историята на корабоплаването



„Сол при солта” е една невероятна книга за приятелството, любовта и доверието, които успяват да разцъфтят въпреки трагичното положение през втората световна война. Книгата е написана от Рута Сепетис и е издаден през 2016 година.  Романът печели най-добре книга на 2016г. в категория young adult на сайта Goodreads. В България излиза през 2017г. благодарение на издателство Сиела.
 В „Сол при солта” се преплитат четири различни съдби представени през четири героя – Йоана, Флориан, Емилия, Алфред.  Обстановката е краят на втората световна война(1945г.). Съветските войски се задават от изток, а на запад е германия. Йоана,  Флориан и Емилия трябва да стигнат до пристанището в Готенхафен(дн. Гдиня) от където да отплават на борда на кораба Вилхелм Густлоф, за да се спасят, както от Германия така и от Съветския съюз. Всеки един от тях е от различен произход и пази тайни за миналото си, които го преследват.
Романът определено си е заслужил първото място за 2016г. Сега като се замисля не съм сигурен, че мога да изтъкна някакъв недостатък, затова ще изброя само позитивите:

  • Написан е изключително добре, а това подпомага бързото четене. Употребен е и немски език, за да направи диалозите по-автентични и това ми допадна. Всяка немска реч е преведена тъй че няма защо да се притеснявате, ако немският не ви е от силните езици както на мен.

  • Представени са четири различни персонажи, които са различни един от друг- имат различен начин на мислене, различен произход, своите трагедии и хубави спомени от преди войната. Всеки образ има както плюсове така и минуси, което ги кара да се възприемат като истински хора. И четиримата герои имат тайни, които се опитват да скрият, но накрая всичко излиза наяве.

  • В основата на книгата лежат истински събития и предмети като например корабът „Вилхелм Густлоф”, операция „Ханибал” и „Кехлибарената стая”
В началото преди още да си закупя книгата, подхождах към нея със скептицизъм. Не ми хареса това, че се разглежда от четири гледни точки. 
Това, което ме накара да си я купя бяха всички хубави мнения за нея. Имах чувството, че всеки я е чел и на всеки му е харесала, което не ми се вярваше. Но тогава дойде панаира на книгата и имах огромното желание да си похарча парите за книги. Видях „Сол при солта” и си казах „Защо пък да не я прочета толкова много хора я харесват?” .

Още от първите страници ме грабна и не я оставих, докато не е свърших. Беше ми много интересно да разбера повече за тази трагедия, която е никому не известна. Жертвите са в пъти повече от тези на „Титаник” и то главно деца, но почти никой я не е чувал.  Също така „Кехлибарената стая” е била доста интересна забележителност, която е изчезнала по време на втората световна война. Била е определяна като „осмото чудо на света”, защото е била изработена от злато и кехлибар и е оценявана за около 500 милиона долара. В бъдеще ми се иска да разбера повече за тези две теми, а и ако на вас ви е любопитно може да направя един пост за „Вилхелм Густлоф”и „Кехлибарената стая” и нещата, които съм разбрал за тях.
Препоръчвам тази книга на всички, които харесват историята. От скоро, по край училище се запалих по световната история и ми се искаше да прочета някой роман свързан с втората световна война. Определено тази книга ще допадне на всеки, който има като моите интереси, не зависимо от възрастта. Въпреки че е предназначена главно за тийнейджъри, ще се хареса и на по-възрастен човек. Оценката ми определено е:

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...