Skip to main content

Оптимизмът - средство за по-добър живот




Каква е чашата? На половина пълна или на половина празна.Не това е въпросът.Въпросът е как искаш да живееш и какво искаш да постигнеш.За да бъдем успешни хора, трябва да бъдем оптимисти да вярваме в доброто и да имаме надежда за бъдещето, че най-хубавото те първа ни предстои.Да преследваме мечтите си да се борим за тяхното осъществяване.
Не знам какъв изглежда света през очите на един песимист, но за мен е един нешлифован диамант, който ден след ден ще става по-красив и по-добър за всички ни.Вероятно много хора не го вярват, имайки предвид фактори като бедността в много страни, недостига на питейна вода или обезлесяването на огромни площи.Това е факт, но рано или късно ще преодолеем тези пречки или ще осъзнаем грешките си.Човек трябва да свикне с трудностите, за да може после да изпитва истинско удоволствие от лесното.
Важно е и да вярваме, че предстоят още по-добри дни, но да ги постигнем е нужно да сме готови да дадем.Пример за човек, който е дал много е Дж. Роулинг, наистина много е харесвам, заради невероятното и творчество, но това което наистина ме изуми е нейната благотворителна кампания, която е достойна за адмирации, защото е помогнала на стотици деца.Освен това авторката на поредицата заХари Потъре и първият човек в света, който е напуснал класацията за милиардери поради благотворителност. Има и още много други такива хора, които правят Земята едно по-благоприятно място.
Последна но не и по важност енадеждата”.Александър Дюма е казал:
Цялата човешка мъдрост е обобщена в две думиочакване и надежда
Надеждата е винаги в нас и само се налага да е потърсим.Не трябва да е губим, защото тя ни дава много, но без нея губим всичко.Дори в най-мрачните моменти има лъч надежда, която ни чака, за да ни изведе от тъмнината.
Мислим ли положително това ще направи живота ни наистина по-добър, пъстър и лек.Мечтаейки, за това неусетно ще се превърне в реалност.Мечтите, макар и да са безплатни те също така са безценни, затова трябва да вярваме в тях, защото осъществяването им може да е на една въздишка разстояние

Comments

Popular posts from this blog

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата: Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост. Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научи...

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост. Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени. "Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава ...