Skip to main content

Оптимизмът - средство за по-добър живот




Каква е чашата? На половина пълна или на половина празна.Не това е въпросът.Въпросът е как искаш да живееш и какво искаш да постигнеш.За да бъдем успешни хора, трябва да бъдем оптимисти да вярваме в доброто и да имаме надежда за бъдещето, че най-хубавото те първа ни предстои.Да преследваме мечтите си да се борим за тяхното осъществяване.
Не знам какъв изглежда света през очите на един песимист, но за мен е един нешлифован диамант, който ден след ден ще става по-красив и по-добър за всички ни.Вероятно много хора не го вярват, имайки предвид фактори като бедността в много страни, недостига на питейна вода или обезлесяването на огромни площи.Това е факт, но рано или късно ще преодолеем тези пречки или ще осъзнаем грешките си.Човек трябва да свикне с трудностите, за да може после да изпитва истинско удоволствие от лесното.
Важно е и да вярваме, че предстоят още по-добри дни, но да ги постигнем е нужно да сме готови да дадем.Пример за човек, който е дал много е Дж. Роулинг, наистина много е харесвам, заради невероятното и творчество, но това което наистина ме изуми е нейната благотворителна кампания, която е достойна за адмирации, защото е помогнала на стотици деца.Освен това авторката на поредицата заХари Потъре и първият човек в света, който е напуснал класацията за милиардери поради благотворителност. Има и още много други такива хора, които правят Земята едно по-благоприятно място.
Последна но не и по важност енадеждата”.Александър Дюма е казал:
Цялата човешка мъдрост е обобщена в две думиочакване и надежда
Надеждата е винаги в нас и само се налага да е потърсим.Не трябва да е губим, защото тя ни дава много, но без нея губим всичко.Дори в най-мрачните моменти има лъч надежда, която ни чака, за да ни изведе от тъмнината.
Мислим ли положително това ще направи живота ни наистина по-добър, пъстър и лек.Мечтаейки, за това неусетно ще се превърне в реалност.Мечтите, макар и да са безплатни те също така са безценни, затова трябва да вярваме в тях, защото осъществяването им може да е на една въздишка разстояние

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …