Skip to main content

Оптимизмът - средство за по-добър живот




Каква е чашата? На половина пълна или на половина празна.Не това е въпросът.Въпросът е как искаш да живееш и какво искаш да постигнеш.За да бъдем успешни хора, трябва да бъдем оптимисти да вярваме в доброто и да имаме надежда за бъдещето, че най-хубавото те първа ни предстои.Да преследваме мечтите си да се борим за тяхното осъществяване.
Не знам какъв изглежда света през очите на един песимист, но за мен е един нешлифован диамант, който ден след ден ще става по-красив и по-добър за всички ни.Вероятно много хора не го вярват, имайки предвид фактори като бедността в много страни, недостига на питейна вода или обезлесяването на огромни площи.Това е факт, но рано или късно ще преодолеем тези пречки или ще осъзнаем грешките си.Човек трябва да свикне с трудностите, за да може после да изпитва истинско удоволствие от лесното.
Важно е и да вярваме, че предстоят още по-добри дни, но да ги постигнем е нужно да сме готови да дадем.Пример за човек, който е дал много е Дж. Роулинг, наистина много е харесвам, заради невероятното и творчество, но това което наистина ме изуми е нейната благотворителна кампания, която е достойна за адмирации, защото е помогнала на стотици деца.Освен това авторката на поредицата заХари Потъре и първият човек в света, който е напуснал класацията за милиардери поради благотворителност. Има и още много други такива хора, които правят Земята едно по-благоприятно място.
Последна но не и по важност енадеждата”.Александър Дюма е казал:
Цялата човешка мъдрост е обобщена в две думиочакване и надежда
Надеждата е винаги в нас и само се налага да е потърсим.Не трябва да е губим, защото тя ни дава много, но без нея губим всичко.Дори в най-мрачните моменти има лъч надежда, която ни чака, за да ни изведе от тъмнината.
Мислим ли положително това ще направи живота ни наистина по-добър, пъстър и лек.Мечтаейки, за това неусетно ще се превърне в реалност.Мечтите, макар и да са безплатни те също така са безценни, затова трябва да вярваме в тях, защото осъществяването им може да е на една въздишка разстояние

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …