Skip to main content

Оптимизмът - средство за по-добър живот




Каква е чашата? На половина пълна или на половина празна.Не това е въпросът.Въпросът е как искаш да живееш и какво искаш да постигнеш.За да бъдем успешни хора, трябва да бъдем оптимисти да вярваме в доброто и да имаме надежда за бъдещето, че най-хубавото те първа ни предстои.Да преследваме мечтите си да се борим за тяхното осъществяване.
Не знам какъв изглежда света през очите на един песимист, но за мен е един нешлифован диамант, който ден след ден ще става по-красив и по-добър за всички ни.Вероятно много хора не го вярват, имайки предвид фактори като бедността в много страни, недостига на питейна вода или обезлесяването на огромни площи.Това е факт, но рано или късно ще преодолеем тези пречки или ще осъзнаем грешките си.Човек трябва да свикне с трудностите, за да може после да изпитва истинско удоволствие от лесното.
Важно е и да вярваме, че предстоят още по-добри дни, но да ги постигнем е нужно да сме готови да дадем.Пример за човек, който е дал много е Дж. Роулинг, наистина много е харесвам, заради невероятното и творчество, но това което наистина ме изуми е нейната благотворителна кампания, която е достойна за адмирации, защото е помогнала на стотици деца.Освен това авторката на поредицата заХари Потъре и първият човек в света, който е напуснал класацията за милиардери поради благотворителност. Има и още много други такива хора, които правят Земята едно по-благоприятно място.
Последна но не и по важност енадеждата”.Александър Дюма е казал:
Цялата човешка мъдрост е обобщена в две думиочакване и надежда
Надеждата е винаги в нас и само се налага да е потърсим.Не трябва да е губим, защото тя ни дава много, но без нея губим всичко.Дори в най-мрачните моменти има лъч надежда, която ни чака, за да ни изведе от тъмнината.
Мислим ли положително това ще направи живота ни наистина по-добър, пъстър и лек.Мечтаейки, за това неусетно ще се превърне в реалност.Мечтите, макар и да са безплатни те също така са безценни, затова трябва да вярваме в тях, защото осъществяването им може да е на една въздишка разстояние

Comments

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В